Умишлено самоотравяне и въздействие на антиконвулсивни, седативни, сънотворни, антипаркинсонови и психотропни средства, некласифицирани другаде МКБ X61

С антидепресантите се провежда терапия за лечение на депресии. Характерни за тази група лекарствени средства са адренергично-ерготропни ефекти. Осъществяват натрупването на медиаторите норадреналин, допамин и серотонин в мозъка.

В съчетание с антидепресивното действие антидепресантите могат да оказват седативен, стимулиращ, транквилизиращ или психоенергетичен ефект. Броят на отравянията с антидепресанти все повече нараства в последните години поради все по-широката им употреба.

Входната врата е през устата. Попаднали в организма, антидепресантите се резорбират от лигавицата на стомаха и червата и се метаболизират в черния дроб.

Антидепресантите блокират централните М-холинореактивни системи, в резултат на което се получава централен и периферен антихолинергичен ефект. С този механизъм се обяснява токсичния им ефект, който оказват върху сърцето, мозъка, бъбреците и черния дроб.

В клиниката на отравяне с антидепресанти се преплитат основно три синдрома: холинолитичен, церебротоксичен, кардиотоксичен.

При холинолитичния синдром се установява учестена сърдечна дейност, мидриаза, делир и халюцинации, ретенция на урината.

Церебротоксичният синдром се характеризира с нарушения в съзнанието до изпадане в кома, хипертермия, нарушения на координацията, наличие на гърчове.

Кардиотоксичният ефект се изразява с нарушения в сърдечния ритъм, понижаване на артериалното налягане, предсърдно мъждене и трептене, екстрасистоли, екзотоксичен шок.

Хидантоинът и производните му (етотоин, фенитоин и др.) са медикаменти, които се използват за лечение на епилепсия. Метаболизират в черния дроб.

Те предизвикват забавяне на скоростта на възстановяване волтаж-зависимите натриеви канали. Концентрацията на натриеви йони в невроните намалява, поради което се понижава възбудимостта им.

При предозиране на хидантоин или негови производни се причинява хипогликемия поради освобождаването на инсулин от бета-клетките на панкреаса. Установява се нистагъм, замаяност, атаксия, нарушения на психиката.

Умишлено самоотравяне и въздействие на антиконвулсивни, седативни, сънотворни, антипаркинсонови и психотропни средства, некласифицирани другаде, може да се осъществи освен с антидепресанти и хидантоин, също и с барбитурати, иминостилбени, съединения на метаквалона, невролептици, транквилизатори, психостимулатори, сукцинимиди и оксазолидинедини.

Барбитуратите са медикаменти, които са производни на барбитуровата светлина. Употребяват се при безсъние, в анестезиологията, като антиепилептично средство и др. Барбитуратите навлизат в организма орално или парентерално.

Осъществява се лесна резорбция на медикаментите в гастроинтестиналния тракт. Отличават се с голяма липотропност. Барбитуратите оказват токсично въздействие върху централната нервна система, сърдечно-съдовата и дихателната система.

Клиничната картина може да бъде от лека до много тежка в зависимост от попадналата в организма доза. Най-силно се изразява неврологичната симптоматика.

Наблюдава се нарушение на съзнанието до изпадане в кома, потискане на центъра на дишането с поява на обтурационен синдром на дихателната система, понижено кръвно налягане и учестен пулс, хипотермия. Възможна е изява на токсична реакция по кожата.

Иминостилбените са лекарствени средства, служещи за лечение на епилепсия. Карбамазепинът е представител на групата им.

Антиепилептичният ефект на карбамазепина е резултат от понижаване на скоростта на възстановяване на волтаж-зависимите натриеви канали. Притежава и аналгетично действие.

Симптоматиката на интоксикацията с карбамазепин се характеризира със световъртеж, нистагъм, нарушено съзнание, нарушения в говора.

Метаквалонът притежава сънотворен ефект в комбинация с различни съединения. Оказва протигърчово, упокояващо и противокашлично действие.

Предозирането може да предизвика значителни разстройства на психиката и смърт.

Невролептиците се отличават с потискане на инстинктите, емоциите, подтиците. Водят до забавяне на мисловния процес и безразличие към заобикалящия свят.

Хлорпромазинът е най-честият невролептик, който се използва при умишлено самоотравяне и въздействие на антиконвулсивни, седативни, сънотворни, антипаркинсонови и психотропни средства, некласифицирани другаде.

При отравяне с фенотиазинови невролептици се изявява основно церебротоксичен синдром. Симптоматиката се съпровожда с нарушено съзнание, сънливост, изпадане в кома, учестен пулс, бледа кожа, в някои случаи - цианоза и гърчове.

Невролептиците с анксиолитично действие - транквилизатори, са масово използвани. Те оказват антиепилептичен, анксиолитичен и еухипнотичен ефект.

Бензодиазипините образуват токсопротеинови комплекси, попадайки в организма. Осъществяват метаболизирането си в черния дроб.

Симптомите на отравяне с бензодиазипини включват: нарушено съзнания, кома, дихателна недостатъчност, мускулна слабост, безчувственост, атаксия, нарушена координация, понижени рефлекси.

Сукцинимидите са лекарствени средства за антиепилептична терапия. Техен представител е етосуксимид.

При интоксикация се причинява виене на свят, сънливост, остри разстройства на психиката, атаксия.

Прочетете още информация:

• Случайно отравяне и въздействие на антиконвулсивни, седативни, сънотворни, антипаркинсонови и психотропни средства, некласифицирани другаде мкб X41
• Отравяне и въздействие на антиконвулсивни, седативни, сънотворни, антипаркинсонови и психотропни средства, некласифицирани другаде, с неопределени намерения мкб Y11