Умишлено самоотравяне и въздействие на пестициди МКБ X68
Пестицидите са химични отрови, които се използват за борба със селскостопански вредители: с вредни насекоми - инсектициди; с гризачи - родентициди; с гъби - фунгициди; с вредители в затворени помещения (складове, мелници) - фумиганти; с плевели - хербициди; с дърворазрушаващи гъби и насекоми - средства за предпазване на дървесина.
По химичен състав пестицидите са разнообразни - фосфороорганични, хлорорганични, карбамити, тиокарбамити и др. Най-честото умишлено самоотравяне и въздействие на пестициди се случва с фосфороорганични и хлорорганични препарати.
Основният път на проникване е през устата, следван от инхалаторен, кожен и комбиниран. Смъртната доза се обуславя от химичния състав и възможността им да се натрупват в депа.
Постъпили в организма, тези отрови претърпяват биотрансформация, като първоначално претърпяват процес на окисление, редукция или хидролиза. Следва конюгация, чрез която се присъединяват към различни ендогенни молекули - глюкуронова, сулфати, глицин, глутатион.
Токсичният им ефект е резултат от различни механизми като блокиране на сулфхидрилни групи, на холинестеразата, аденозинтрифосфатазата, отделяне на свободни радикали, повишаване на липидната пероксидация, повишаване на биологичното алкилиране, потискане на окислителното фосфорилиране.
При отравяне с фосфороорганични препарати клиничната картина е разнообразна. Основно се очертават два синдрома: мускариноподобен и никотиноподобен.
Мускариновият синдром се характеризира с обилно сълзотечение, саливация, гадене, повръщане, коремни болки, понякога диарии, бронхоспазъм, диспнея, белодробен оток, главоболие, виене на свят, миоза, парализа на дихателния център.
Никотиноподобният синдром се изразява с фибрилации в отделни мускулни групи, започващи от мимическата, хиперкинетични явления от хорео- и миоклоничен тип, гърчове в отделни мускулни групи, кома. В черния дроб може да се развие мастна дистрофия.
За хлорорганичните препарати е характерно натрупване предимно в черния дроб, мозъка, бъбреците, миокарда, скелетната мускулатура. Токсидинамиката им не е изяснена напълно. Действат предимно като алергени и имат избирателен ефект върху централната нервна система и черния дроб.
Клиничната картина се характеризира първоначално с гастроинтестинален синдром - гадене, повръщане, стомашни болки, диария. След това се изявява церебрален синдром - главоболие, световъртеж, парестезии, атаксия, тремор на клепачите, мимическата мускулатура, който постепенно се разпространява по цялата мускулатура и крайниците.
Настъпват тонично-клонични гърчове. Развива се остър токсичен оток на мозъка и белите дробове. Смъртта е следствие от парализа на булбарните центрове. Възможно е развитието на токсична хепатоза и нефропатия.
От групата на родентицидите у нас е позволена единствено употребата на цинковия фосфид. Той е прах с тъмносив цвят, със слаба миризма на чесън.
Неразтворим във вода, цинковият фосфид е разтворим в органични разтворители. Той е стабилен на сух въздух, а при влага се разгражда бавно и губи токсичността си за около една-две седмици.
При попадане в стомаха под влияние на солната киселина се отделя фосфоводород, който обуславя токсичния ефект. Избирателно се увреждат черния дроб, миокардът, бъбреците и смъртта най-често настъпва от бъбречна недостатъчност.
Смъртната доза при умишлено самоотравяне и въздействие на пестициди, осъществило се с цинков фосфид, е 5 г.
Клиничната картина се характеризира с жажда, болки в епигастриума, гадене, повръщане, диария, чувство на тежест в гърдите, задух, суха кашлица, страх, тремор, болки в шията, разширени зеници, замаяност, гърчове, загуба на съзнание.
Развиват се мастна дистрофия на черния дроб и некротични огнища на миокарда. Смъртта може да настъпи и от потискане на центъра на дишането.
Карбаматите се използват като инсектициди, хербициди, фунгициди и нематоциди.
При отравяне с карбамати се причинява спонтанна хидролиза на ацетилхолинестеразата. Развива се мастна и белтъчна дистрофия на черния дроб, бъбреците, сърцето, а в белия дроб се установяват плазматични инфилтрати.
Клиничната картина включва основно два синдрома - мускариноподобен и никотиноподобен.
Дитиокарбаматите се използват в практиката като фунгициди.
Попаднали в организма, те се разграждат до метаболити чрез глюкоронизация с блокиране на металите на редица ензими. Нарушава се белтъчния метаболизъм. Някои от тях имат канцерогенен ефект върху щитовидната жлеза при хроничен контакт.
Симптомите при попадане на дитиокарбамати чрез храносмилателната система са: умора, гадене, повръщане, замъгляване на съзнанието до изпадане в кома с парализа на дишането и последващ летален изход.
Някои препарати от тази група блокират алкохолдехидрогеназата и при съчетание с прием на алкохол може да се наблюдава антабус-реакция.
При инхалаторен път се появява сълзотечение, кихане, дразнене в носа и зад гръдната кост, повишена уморяемост.
Прочетете още информация:
Коментари към Умишлено самоотравяне и въздействие на пестициди МКБ X68