Умишлено самоотравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества МКБ X69

Умишлено самоотравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества може да се осъществи с: корозивни ароматични вещества, киселини и основи; лепила и адхезивни вещества; метали, включително газове и пари; оцветители и бои; торове и средства за подхранване на растения; отровни хранителни продукти и отровни растения; сапуни и детергенти и др.

Корозивните (разяждащи) отрови се характеризират с това, че при достатъчна концентрация причиняват некроза на тъканите, през които проникват. Това са киселини, основи, соли, дезинфектанти и разтворители.

От киселините по-често срещаните отравяния са със сярна, солна, азотна - неорганични; оцетна, оксалова, мравчена, млечна - органични. Смъртната доза зависи от концентрацията, но се движи в границите между 5 и 20 г. Известни са обаче смъртни случаи при аспирация и на по-малко количество.

Корозивният ефект е резултат от дисоциацията на киселините и е в зависимост от количеството свободни водородни йони. Водородните йони обезводняват тъканите и коагулират белтъците. Органичните киселини се дисоциират по-слабо и са с по-слаб локален ефект.

В мястото на проникване се увреждат и съдовете, образуват се кисел хематин и хематопорфирин, поради което некрозите са с кафеникав цвят. След резорбцията се променя алкално-киселинното равновесие и настъпват тежки метаболитни разстройства.

Непосредствено след поглъщане на киселина клиничната картина се изразява със силна, пареща болка в устната кухина, гърлото и зад гръдната кост. Започва обилна саливация, като слюнката е примесена с кафеникава кръв, при тежки случаи с парченца лигавица.

Болките се засилват от започващото повръщане и постепенно се разпространяват към епигастриума. Нарушава се гълтането. Някои пострадали развиват бърз оток на глотиса.

При поемане на големи дози се наблюдават и общотоксични симптоми: унесеност, адинамия, дехидратация, хиповолемия, фебрилитет. При аспирация се развива трахеобронхит, бронхиолит, пневмонии.

За оцетната киселина е характерно развитието на хемолиза с последваща хемоглобинурия и бъбречна недостатъчност. При дълбоки некрози може да настъпи пробив на аортата с последващ кръвоизлив, медиастинит, пробив на стомаха и червата с развитие на перитонит. Наблюдават се хематенеза, кървави диарични изпражнения.

В по-късните периоди (метатоксична фаза) настъпва стриктура на хранопровода и такива болни развиват кахексия. Възможни са перфорации при терапевтично бужиране.

От основите при умишлено самоотравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества най-често се срещат интоксикации с натриева, калиева и амониева.

С подобен ефект е и калцивият окис, стронциевият окис, амониевият карбонат, натриевият силикат и други, като тези течности имат широко приложение в индустрията, бита и в химичните лаборатории. Смъртната им доза е в границите на 10 г.

Проникват най-често през устата. Локалният им ефект е резултат от освободените хидроксилни йони, които предизвикват втечняване на белтъците (коликвационна некроза).

Клиничната картина на отравяне с основа е подобна като тази при отравяне с киселина, като в устата се усеща метален вкус. Образува се алкален хематин. Киселините увреждат тъканите по-повърхностно, докато основите проникват на значителна дълбочина, поради което изгоряната повърхност е с белезникав цвят и лесно се разпада.

При отравяне с основи смъртността е по-висока. Леталният изход може да настъпи от шок, перфорации към медиастинума, към коремницата, оток на ларинкса, аспирационна пневмония, медиастинит, перикардит, перитонит и др.

Деструктивните отрови предизвикват дистрофични и некротични изменения предимно в органите, откъдето се елиминират. Най-опасни токсични елементи са живакът, оловото, кадмият, медта, желязото, арсенът и др.

Живакът е течен метал, слабо летлив на стайна температура. За клиничната токсикология значение имат живачният двухлорид (прилаган като антисептик и дезинфектант), живачният хлорид, живачният оксицианид и живачните органични съединения.

Живакът прониква през дихателната система. При поглъщане поради неразтворимостта му е нетоксичен.

Живачните съединения могат да проникнат през храносмилателната, дихателната система, кожата, лигавицата на червата, в малки количества със слюнката и потта. Те блокират сулфхидрилните групи на ензимните комплекси в митохондриите.

Клиничната картина зависи от пътя на проникване. Наблюдават се три основни синдрома: гастроинтестинален, дехидрационно-хиповолемичен и ренален.

Гастроинтестиналният синдром се проявява минути след поглъщането на отровата. Изразява се с обилна саливация, гадене, болки зад гръдната кост, болки в епигастриума. По-късно започват повръщане и профузни кървави диарии. По лигавицата на устата и гърлото се образуват некротични участъци.

Дехидрационно-хиповолемичният синдром се характеризира с обща отпадналост, намален тургор, колапс.

Реналният синдром се развива след няколко часа или 1-2 денонощия. След кратка полиурия диурезата намалява до анурия с уремия.

При инхалиране се развива пулмонарен синдром, проявен с дразнене и болки зад гръдната кост, дифузен бронхит, бронхиолит, бронхопневмония, остра дихателна недостатъчност. Наблюдават се неврологични симптоми - тремор, парестезии, атаксия и други полиневритни признаци.

Чистият арсен е неразтворим, поради което не е отровен. Отравяния причинява арсеновият триокис, който е бял аморфен прах, разтворим във вода. Отравяния може да има и с арсенити (соли на арсеновата киселина), парижка или швайфуртска зеленина, лекарствени препарати - салварзан, новарсенол, които са органични съединения и се използват за лечение на спирохетози.

Арсеновите съединения проникват главно през устата или чрез инхалиране. Резорбират се бързо, тъй като са водноразтворими. Известна част се задържа в черния дроб, бъбреците, слезката и кожата. Арсеновите съединения се излъчват предимно през дебелото черво.

Токсичният им ефект е резултат от блокирането на сулфхидрилните групи на ензимните системи. Имат и пряк капиляротоксичен ефект, увеличават пропускливостта на капилярите. Блокират и ганглиите на симпатикуса.

Клиничната картина на интоксикация с арсенови съединения при поглъщане има две основни форми: паралитична и гастроинтестинална.

Паралитичната форма се проявява няколко минути след приемане на големи дози. Наблюдават се силно главоболие, отпадналост, болки в различни мускулни групи, гърчове, колапс, кома, парализа на дишането. Смъртта настъпва за няколко часа. Тази форма се среща рядко.

Гастроинтестиналната е най-често срещаната форма. Тя настъпва няколко часа след поемане на арсеното съединение. Започва с обилно повръщане и силни болки в корема. Повърнатите материи са зеленикави. Развива се профузна холероподобна диария - изпражненията са като оризова вода.

Бързо настъпва дехидратация, тургорът намалява, нарушава се водно-електролитното равновесие, развива се метаболитна ацидоза. Появяват се мускулни крампи, пареза на капилярите и хиповолемичен шок. Рязко пада кръвното налягане, телесната температура е ниска, крайниците са студени, цианотични. Наблюдават се церебрални симптоми - делири, унесеност, сомнолентност.

След няколко дни се развива бъбречна недостатъчност - албуминурия, олигурия, анурия, налице са хепатални увреждания. Могат да се появят морбилиформени или скарлатиноподобни уртикариални или пустулопапилозни обриви. Към 15-тия ден се развива токсичен полиневрит. В края на първия месец се появяват арсенови ивици по ноктите.

Инхалационната форма се характеризира с иритативни изменения по лигавиците на очите, горните дихателни пътища, обилно сълзене и хрема, кашлица, понякога кръвохрачене и болки зад стернума.

Арсеноводородът е хемолизираща отрова. Той представлява безцветен, по-тежък от въздуха газ с миризма на чесън.

След инхалиране той се отлага на повърхността на еритроцитите и блокира каталазите, в резултат на което се натрупват токсични кислородни радикали, които ги разрушават. Клиничната картина се характеризира с отпадналост, разтрисане, коремни болки, повръщане.

След бурното развитие на хемоглобинемията и хемоглобинурията се развива картината на остър хемолитичен шок и остра бъбречна недостатъчност. Кожата е иктерична, бързо настъпват олигурия и уремия.

Цианидите са функционални отрови. Циановата киселина е летлива течност със специфична миризма на горчиви бадеми. При престояване образува неразтворими карбонати, поради което токсичността й намалява.

Нейни съединения са: калиев цианид, натриев цианид, цианимид, живачен цианид, акрилцианид, цианхлорид, нитропрусид и др. При въздействие с киселини се отделя циановодород, който е силно токсичен.

Циановата киселина и нейните съединения се използват в текстилната и бояджийската промишленост, в златарството, при производство на синтетични материали. Среща се в природата в ядките на черешите, сливите и горчивите бадеми под формата на гликозида амигдалин. При консумация на тези ядки гликозидът се разгражда в стомаха под действието на солната киселина.

Смъртната доза при умишлено самоотравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества, осъществило се с цианова киселина, е 50 мг. Пътят на проникване е през устата и чрез инхалиране.

Токсичният ефект се проявява в резултат от свързването на циановия радикал с желязото на цитохромоксидазата и блокирането на калциевите канали. В зависимост от приетата доза се наблюдават три клинични форми: фудроаянтна, лека и тежка.

Фудроаянтната форма най-често настъпва при инхалиране. След кратки дълбоки вдишвания се развиват тонично-клонични гърчове, изпада се в безсъзнание и смъртта настъпва за 2-3 минути от спиране на дишането.

Леката форма се характеризира предимно с неврологична симптоматика - главоболие, виене на свят, тахипнея, тахикардия, гадене, повръщане. Тези явления отзвучават след часове.

Тежката форма започва с дразнене в очите и гърлото, чувство на задух, силен страх. Има наличие на силно главоболие, настръхнала кожа, започват пристъпно гърчове - тонично-клонични, тризмус, мидриаза, дишането се забавя, силно зачервено лице, цианотични устни. Леталният изход настъпва за 15-20 минути от спиране на дишането и сърдечната дейност.

Хранително отравяне (хранителна токсикоинфекция) се получава вследствие на въздействие на микроорганизми и продукти от тяхната обмяна (токсини) върху човешкия организъм.

Клиничната картина на хранителното отравяне се проявява с общо неразположение, тежест, повръщания, коликообразни болки в стомаха, диария, в някои случаи с наличие на слуз и кръв. При поява на хранителна интоксикация се установяват бледост на кожата, нарастваща жажда, тахикардия, хипотония, повишаване на температурата.

Прочетете още информация:

• Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества мкб X49
• Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества, с неопределени намерения мкб Y19
• Токсично въздействие на разяждащи вещества мкб T54
• Токсично въздействие на сапуни и детергенти мкб T55
• Токсично въздействие на метали мкб T56
• Токсично въздействие на други неорганични вещества мкб T57