Токсично въздействие на други неорганични вещества МКБ T57

Неорганичните съединения могат да бъдат дефинирани по отношение на това, което не са - те не съдържат като органичните съединения въглеродни връзки, в които най-малко един въглероден атом е ковалентно свързан към атом от друг вид (обикновено водород, кислород или азот).

Токсично въздействие на други неорганични вещества може да окаже:

• краткосрочна остра опасност за организма като например остра токсичност, случваща се почти веднага след излагането чрез поглъщане, вдишване, абсорбция чрез кожата, контакт с очите
• дългосрочна хронична интоксикация чрез многократна експозиция - представлява кумулативни щети за органи и системи, канцерогенност (в някои случаи е резултат от остра експозиция, но с дълъг латентен период), тератогенност, генотоксичност

Токсичността на неорганичните вещества е комплекс с много въздействащи фактори като например дозата, вида на експозицията, пътя на проникване на агента, физическата форма на токсичното вещество (газ, течност, твърдо състояние), здравословното състояние на индивида и др.

Дозата е най-важният фактор за определяне на това дали дадено вещество ще окаже остра или хронична токсичност. Често токсичните механизми и таргетните органи са различни за токсично въздействие на други неорганични вещества. Например при остра токсичност арсенът оказва гастроинтестинална вреда, а при хронична - нежелани ефекти върху кожата и рак на черния дроб.

Пътят на експозиция също е важен за определяне на степента на токсичност. Някои химични вещества могат да бъдат силно токсични при проникване чрез един път, но не и чрез други. Две основни причини са разликите в абсорбцията и разпространението в тялото.

Например погълнат токсичен агент се абсорбира от стомашно-чревния тракт, разпределя се най-напред в черния дроб и може да бъде незабавно детоксикиран. Вдишано отровно вещество незабавно навлиза в кръвообращението и може да се разпространи в целия организъм, преди да бъде пречистено от черния дроб. Често има различни таргетни органи за различните пътища на експозиция.

Отговорите в резултат на токсично въздействие на други неорганични вещества могат да варират в зависимост от индивидуалния човек.

Метаболизмът, известен още като биотрансформация, е основен фактор при определяне на токсичността. Продуктите на метаболизма са известни като метаболити. Съществуват два вида метаболизъм - детоксикация и биоактивация. Детоксикацията е процес, при който токсичния агент се превръща в по-малко токсична форма. Това е естествен защитен механизъм на организма. Биоактивацията е процес, при който токсичните агенти могат да се превърнат в по-реактивни или токсични форми.

Разпределението на токсичните метаболити в тялото в крайна сметка определя местата, където се появява токсичност. Много токсични вещества се кумулират в организма. Мастната тъкан, черния дроб, бъбреците и костите са най-честите места за натрупване на токсичния агент. Кръвта служи като основен път за разпространение в организма.

Мястото и скоростта на екскреция е друг основен фактор, който влияе на токсичността на неорганичните вещества. Бъбреците са основният екскреторен орган, последвани от стомашно-чревния тракт и белите дробове (за газове).

Още информация може да прочетете тук:

• Арсен и неговите съединения мкб T57.0
• Фосфор и неговите съединения мкб T57.1
• Манган и неговите съединения мкб T57.2
• Циановодород мкб T57.3
• Други уточнени неорганични вещества мкб T57.8
• Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества мкб X49
• Умишлено самоотравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества мкб X69
• Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества, с неопределени намерения мкб Y19