Циановодород МКБ T57.3

Циановодородът е безцветна изключително отровна течност със слаба, горчива, подобна на бадеми миризма. Той е предшественик на натриев цианид и калиев цианид, които се използват предимно в добива на злато и сребро, както и за галванично покритие на тези метали. За първи път циановодородът се използва като химическо оръжие в газообразна форма по време на Втората световна война.

Причини за възникване на случаи с цианидни отравяния включват съзнателното използване като химическо оръжие, промишлени експозиции, токсични странични продукти от пожари, случайни или умишлени интоксикации.

Циановодородът е мощна отрова и може да предизвика отравяне чрез всички пътища на експозиция. Основният път на експозиция на циановодород е чрез вдишване или поглъщане, въпреки че циановодород може да се абсорбира през кожата или очите. Малкият размер и умерена липоразтворимост на циановодорода благоприятства бърза абсорбция през лигавиците и поемането от алвеоларния епител преди разпределението по цялото тяло. Абсорбцията на циановодорода от стомаха е бързо, с кисела среда в полза на нейонизирана форма и улесняване на усвояването. Цианид в разтвор се абсорбира през здравата кожа поради неговата разтворимост в липиди.

След като се абсорбира, той се разпространява бързо във всички органи и тъкани в тялото. Цианидният йон е токсичната част в циановодорода. Следователно токсичността на цианидните соли като калиев и натриев цианид е подобна на тази на циановодорода.

Циановодородът инхибира множество ензими, най-важният от които е цитохром a3, компонент на цитохром оксидазата в електронната транспортна верига на митохондриите. Това възпрепятства използването на вътреклетъчния кислород и производството на клетъчния аденозин трифосфат (АТФ), което води до прекратяване на аеробното производство на енергия.

Водородните йони се натрупват, тъй като те не могат да се комбинират с кислорода в края на електронната транспортна верига, което води до метаболитна ацидоза. При последване на анаеробен метаболизъм се натрупва пируват и се превръща в лактат, което води до повишена концентрация на лактат.

Цианидният йон, блокирайки окислителното дишане, причинява тъканна хипоксия. Тъканите с високи метаболитни изисквания като централната нервна система и сърдечно-съдовата система следователно са ключови цели за токсичност.

Метаболизмът на цианидния йон основно включва превръщането му с разтворим тиоцианат. Докато по-голямата част от абсорбирания цианид се отделя в урината като тиоцианат, малко количества свободен цианид може да се отделя чрез белите дробове, пот, урина и слюнка.

Експозиции на пари при високи концентрации обикновено могат да причинят смърт за 6-8 минути. Симптомите след излагане на високи концентрации на парите на циановодород могат да включват:

• временна хиперпнея и хипертония 15 секунди след вдишване
• загуба на съзнание след 30 секунди
• респираторен арест след 3-5 минути
• брадикардия, хипотония и сърдечна недостатъчност след 5-8 минути след излагане

Симптоми след излагане на по-ниски концентрации на изпаренията или след поглъщане на течност могат да включват:

• забавено начало на поява на симптомите за няколко минути
• чувство на страх и безпокойство
• световъртеж
• чувство на слабост
• неприятно усещане в гърлото
• гадене с или без повръщане
• мускулно треперене
• загуба на съзнание
• главоболие
• сърбеж на кожата и дразнене на очите
• диспнея, кашлица и стягане в гърдите

Поглъщането на циановодород може бързо да доведе до появата на системна токсичност, включваща неспецифични ефекти върху централната нервна система, дихателната и сърдечно-съдовата система. Диспнея и конвулсии могат да се появят рано при тежко отравяне.

Кожата на пациента с цианидно отравяне е описана с цвят на череша, който се дължи на повишеното съдържание на кислород в резултат на венозна недостатъчност на тъканите да добиват кислород от кръвта. Алтернативно пациенти могат да бъдат с цианоза след продължителна дихателна недостатъчност и шок.

Пациентите могат да демонстрират обилно изпотяване при нормални или разширени зеници. Пациенти, изложени на циановодород, изпитват тежко дразнене на очите и лигавиците. Експозиция при ниски дози води до ринорея, бронхорея и сълзене.