Манган и неговите съединения МКБ T57.2

Манганът е сребристосив метал, който прилича на желязо. Манган и неговите съединения с важни промишлени приложения в металните сплави, особено е неръждаваемите стомани. Манганът се използва основно в производството на стомана за подобряване на твърдостта, коравината и якостта.

Мангановите съединения имат разнообразни приложения. Мангановият диоксид се използва в производството на кибрити, фойерверки и производството на други манганови съединения. Мангановият диоксид се използва като реагент в органичната химия за окисляване на бензилови алкохоли. Метилциклопентадиенил манган трикарбонил се използва като добавка при безоловния бензин за повишаване на октановото число. Мангановият хлорид се използва като катализатор при хлориране на органични съединения, в храна за животни и др.

Мангановите йони (II) функционират като кофактори за голямо разнообразие от ензими с много функции в биологичните същества. Мангановите ензими са от особено значение за детоксикацията на супероксидните свободни радикали в организма. Класовете на ензимите, които имат манганови кофактори, са много разпространени и включват оксидоредуктази, трансферази, хидролази, лиази, изомерази, лигази, лектини и интегрини. Манганът е важен и за отделянето на кислород при фотосинтеза в хлоропластите в растенията.

Елементът е задължителен минерал за всички живи организми. Манганът е есенциален биоелемент, но при нива в тъканите и органите, надвишаващи капацитета им за натрупване на метала, могат да настъпят увреждания в организма.

Манганът има предилекционно невротоксично действие. Уврежда екстрапирамидната нервна система, особено pallidum (globus pallidus и nucleus lentiformis), substantia nigra и nucleus ruber. Касае се за директно увреждане на структурите на нервните клетки и индиректно увреждане по пътя на съдовите микролезии.

В патогенезата на отравянето играе роля влиянието на мангана върху метаболизма на катехоламините, ацетилхолина и серотонина. Счита се, че разстройството в метаболизма на невротрансмитерите при хронично манганово излагане е в резултат на деструкция на допаминергичните неврони. Предполага се, че е нарушено превръщането на диоксифенилаланина в допамин, чийто дефицит определя недостатъчното образуване на норадреналин.

Нарушава се екскрецията на катехоламините, които от своя страна играят роля в регулацията на мускулния тонус и двигателните функции като цяло. Последица от намаленото допаминергично потискане е установеното холинергично възбуждане на corpus striatum.

Няма установени вредни ефекти при хора след остри (краткосрочни) експозиции на манган и неговите съединения.

Хронично (дългосрочно) инхалационно излагане на високи нива на манган при хора може да доведе до ефекти върху централната нервна система. При хронично експонирани работници са засегнати устойчивостта на ръката и координацията око-ръка, както и се установява забавяне на зрителния рефлекс.

Развива се вегетоастенен синдром, който се характеризира с дистонии и хипер- или хипореактивност на вегетативната нервна система. Най-често субективни вегето-астенични смущения са: главоболие, имащо понякога мигренозен характер; световъртеж; нарушения в съня; сърцебиене; задух; изпотяване. Установява се хипер- или хипотония, тахикардия или брадикардия.

Неврологичен синдром, наречен манганизъм, може да възникне от хронична експозиция на високи нива на манган и неговите съединения. Той наподобява болестта на Паркинсон, но е доказано, че манганът уврежда различни части на мозъка от тези, които са засегнати при Паркинсоновата болест.

Манганизмът обикновено започва с чувство на слабост и летаргия и прогресира до други симптоми като тремор, нарушение на походката и равновесието, непохватност, речеви проблеми, изражение на лицето като маска, психологически разстройства. Работници с манганизъм страдат от импотентност и загуба на либидо.

Други хронични ефекти при хора в резултат на хронична експозиция чрез вдишване на манган са респираторни ефекти като например повишена честота на кашлица, бронхит, задух по време на тренировка и повишена чувствителност към инфекциозни заболявания на белия дроб.