Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества, с неопределени намерения МКБ Y19

Отравянето представлява болестно състояние, което се появява след прием на токсична субстанция от организма. Отровното вещество нарушава нормалното протичане на физиологичните и биохимичните процеси в организма.

Степента на отравяне зависи от много фактори като например доза, продължителност на експозицията, вида и токсичността на веществото, здравословното състояние на пострадалия, пътя на проникване, разпределения в организма, разтворимост и кумулиране и др.

Въздействието на организма върху отровата се отразява от токсокинетиката, докато токсодинамиката обуславя въздействието на отровата върху организма. Токсокинетиката се занимава с пътя на проникване на отровата, разпределението в организма, биотрансформациите и излъчването на отровата от организма. Токсодинамиката проследява ефекта на отровното вещество върху тъканите, системите и функции на организма, механизма на специфичното му действие и избирателна токсичност.

Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества, с неопределени намерения, може да се осъществи с: корозивни ароматни вещества, киселини и основи; лепила и адхезивни вещества; метали, включително газове и пари; оцветители и бои; торове и средства за подхранване на растения; отровни хранителни продукти и отровни растения; сапуни и детергенти.

Корозивните вещества са силни киселини (хлорна, сярна, азотна) и основи (натриева, калиева) или концентрирани разтвори на някои слаби киселини (мравчена, оцетна) и основи (амоняк). Те може да съществуват във всяко състояние на материята - течности, твърди тела, газове, аерозоли или изпарения.

Най-сериозният ефект на корозивните ароматни вещества, киселини и основи е изгарянето и унищожаването, които причиняват на тъканите. Тежестта на уврежданията се намира в пряка зависимост от концентрацията на корозивното вещество и продължителността на експозицията.

Действието на корозивните вещества върху жива тъкан се основава главно на киселинно-алкалния катализа на амидна или естерна хидролиза. Протеините (химически известни като амиди) се унищожават чрез амидна хидролиза, докато липидите (химически известни като естери) се разлагат чрез естерна хидролиза. Тези реакции водят до химически изгаряния и са механизъм за унищожаване, породени от корозивни вещества.

Някои корозивни вещества притежават и други химични свойства, които могат да удължат разяждащото въздействие върху живата тъкан. Например сярната киселина при висока концентрация е също и силен дехидратиращ агент, като в резултат на това отделят топлина. Това води до вторични термични изгаряния в допълнение към химичните изгаряния и може да ускори деструктивните реакции на контактната повърхност.

Някои корозивни вещества като азотната киселина и концентрираната сярна киселина са силни окислителни агенти, което значително допринася за допълнителни причинени щети. Флуороводородната киселина, въпреки че технически е слаба киселина, може да доведе до забележими увреждания при контакт, флуорните йони причиняват здравни проблеми след като са били безболезнено абсорбирани. Разтворите на цинков хлорид са в състояние да унищожат целулозата в живите тъкани.

Някои корозивни химикали, предимно киселини като солната киселина и азотната киселина, са променливи и могат да излъчват корозивни изпарения и прахови частици при контакт с въздуха.

Вдишването може да увреди дихателните пътища, да предизвика дразнене и изгаряния на лигавицата на трахеята и белите дробове.

Корозивните вещества са най-опасни за зрението. Една капка от корозивна субстанция може да причини слепота в рамките на 2-10 секунди чрез потъмняване или пряко унищожаване на роговицата.

Поглъщането на корозивните вещества може да предизвика тежки сериозни увреждания - химически изгаряния и некрози на лигавицата на стомашно-чревния тракт, което може да доведе до повръщане, тежки стомашни болки и дори смърт.

Метални елементи с подчертано токсично действие са например: арсен, кадмий, манган, мед, желязо, цинк, живак, олово, хром, берилий и др.

Арсенът е кристална маса със сивостоманен цвят и метален блясък. При сплавяне с основи арсенът образува арсеноводород и соли на арсеновата киселина - арсенити, а с метали - арсенати. Чести са и отравянията с арсеноводород. Той представлява газ с миризма на чесън, три пъти по-тежък от въздуха.

Металният арсен се използва при получаване на арсенови съединения, при производство на сачми. Съединенията му се прилагат в стъкларската промишленост за оцветяване на стъкла, е зелените арсенови бои и препарати - като инсектициди за растителна защита в селското стопанство. Във въздуха на работната среда арсенът се среща най-често под формата на аерозоли от арсеник.

Съединенията попадат в организма под формата на прахови аерозоли чрез дихателния и храносмилателния път и при контакт с кожата. Арсенът се отлага в кожата, черния дроб, костите, косите и ноктите. Отделя се чрез кожата, стомашно-чревния тракт, бъбреците, белите дробове и млечните жлези.

Острите отравяния с арсен вследствие на случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества, с неопределени намерения, протичат в три форми: стомашно-чревна, цереброспинална и форма с дразнещо действие.

Иритативната форма се проявява при действие на арсена като аерозол. Той оказва дразнещо действие върху кожата, конюнктивите на очите и лигавицата на дихателните пътища, при което възникват конюнктивит, ларингит, контактен дерматит със сърбеж, атрофия на кожата, фурункулози.

Цереброспиналната (паралитичната) форма протича с обща слабост, болезнени гърчове, загуба на съзнание, кома, парализа на дихателния и сърдечно-съдовия център. При преживяване могат да се развият периферни парализи на долните крайници с ранна атрофия на мускулите и смущения в сетивата. Наблюдавани са акомодационни парези и неврит на очния нерв.

Хроничното отравяне протича в три фази: фаза на стомашно-чревни разстройства, фаза на дразнещото действие и фаза на поражение на централната и периферната нервна система. Арсенът има канцерогенен ефект. От страна на храносмилателната система се наблюдават усилена саливация, гингивити, стоматити, гадене, повръщане, загуба на апетит, периодични диарии, намаляване на телесната маса до кахексия.

Арсенът може да предизвика токсичен хепатит. Характерни са оцветяването на кожата (меланодермия), надебеляването на роговия слой (хиперкератоза) на дланите и ходилата, чупливостта на ноктите, косопадът и др.

Арсеновите прахове предизвикват дразнене на дихателните пътища - фарингити, ларингити, трахеити. Лигавицата на носа изсъхва, атрофира и може да настъпи пробив на septum nasi.

Съединенията на арсена са типична отрова на капилярите. В началните фази на отравянето се наблюдава известна стимулация на хемопоезата, увеличение на броя на еритробластите, а по-късно - изтощение на кръвотворния апарат, хемолиза с намаляване на червените кръвни клетки и образуване на метхемоглобин.

Проявите от страна на нервната система се характеризират с: главоболие, отслабване на психичната дейност, невралгични болки по крайниците, смущения в кожната чувствителност, парализи, придружени от болка, смущения в зрението до пълна слепота.

Отравянето с арсеноводород протича по-особено в лека и тежка форма. В течение на 3-8 часа след вдишването на арсеноводород се появява главоболие, обща слабост, тежест в стомаха, повръщане, повишаване на температурата. Арсеноводородът е силна хемолитична отрова. Ранни признаци са неочакваната хематурия и розовото оцветяване на кръвната плазма.

При тежки отравяния се наблюдават тежко унесено състояние, учестено и неравномерно дишане, учестяване на пулса, цианоза, увеличаване на черния дроб и на слезката, жълтеница. Урината намалява до олигурия. В урината се появява кръв, уробилин, белтък и хиалинни цилиндри. След няколко часа може да се развие кома със смъртен изход.

Кадмият се среща при производство на сплави, при позлатяване на метали, при производство на пластмаси, при горене на отпадъци, тютюнопушене и др. Токсични съединения на кадмия са: кадмиев хлорид, кадмиев карбонат, кадмиев оксид, кадмиев сулфид.

Кадмият може да попадне в организма чрез перкутанен, инхалационен или перорален път. Съответно се екскретира чрез потта, урината и фекалиите. Основният път на експозиция е през дихателната система. Резорбцията на кадмия в този случай е по-ефективна отколкото през стомашно-чревния тракт.

Първоначално кадмият се свързва с плазмените протеини и с кръвните клетки, след това с металотиониена в черния дроб и в бъбрека. В черния дроб образува комплекс, който кумулира. Този комплекс може да се транспортира до бъбреците, в резултат на което да доведе до бъбречна токсичност.

Клиничната картина на острата интоксикация с кадмий настъпва при консумация на контаминирани храни или напитки, вследствие на което се предизвиква гадене, повръщане, болки в корема. При инхалация възникват остри пулмонити и белодробен едем. Експозицията на по-високи дози води до летален изход.

При хроничната интоксикация се развива токсичност на няколко системи. Белодробното увреждане се проявява с обструктивна белодробна болест поради прогресираща фиброза на долните дихателни пътища, придружена с алвеоларно увреждане - емфизем, проявяващи се в диспнея, редуциран витален капацитет и повишен остатъчен обем.

Кадмият оказва токсични ефекти върху бъбречните гломерули и реналните тубулни клетки. Развива се възпалителна реакция, прогресираща към фиброза. Установява се протеинурия. Токсичността върху костната система се изразява с калциев дисбаланс в костите. Характеризира се с болки в костите, остеомалация и/или остеопороза, съпроводено с хиперкалциурия.

Интоксикационните поражения върху сърдечно-съдовата система се характеризират с повишаване на систоличното и диастоличното кръвно налягане. Кадмият нарушава функцията на миокарда. От страна на централната нервна система се наблюдават проблеми в поведението и интелекта. Кадмият притежава и карциногенно действие - рак на белия дроб, рак на половите органи, рак на простатата.

Източници на олово са замърсеният въздух в работна среда (оловни аерозоли), автотранспортът, в битови условия - храна в гледжосани съдове, оловни тръби за водоснабдяване и др. Оловото попада в организма чрез три пътя: през кожата, дихателната или храносмилателната система.

Оловото се разпределя в: кръвния ток, където се свързва с еритроцитите, плазмените албумини; в меките тъкани - черен дроб, бъбреци, мозък; кумулира в костите, зъбите и косата. Елиминира се основно чрез бъбреците. Оловото преминава кръвно-мозъчната и плацентарната бариера.

Клиничната картина на острото отравяне с олово вследствие на случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества, с неопределени намерения, се характеризира с: жажда; гадене и повръщане; силни болки в корема; диария/констипация; поражения на централната нервна система - слабост и мускулни болки, парестезии; хемоглобинурия; олигурия, водеща до хиповолемичен шок.

Хроничната интоксикация се отличава с оловен фациес - сивкаво-блед, землист цвят на лицето. Гастроинтестиналните поражения се проявяват с гадене, повръщане, болка в корема, ригидност на коремната мускулатура. Токсичната оловна енцефалопатия се изразява с упорито главоболие, нарушения в говора и зрението, умора, полиневрит с парези и вяла парализа, помрачено съзнание. Установява се токсичен хепатит и анемия с пунктирани еритроцити.

Клиниката на отравяне с оловни съединения се характеризира с: поражения на централната нервна система - главоболие, гадене, повръщане, диария, емоционална лабилност, безсъние, мускулна слабост, хипотензия, хипотермия; психични разстройства - агресия, маниакален синдром, повишена рефлекторна активност.

Органичните и неорганични съединения на живака и парите му се характеризират с токсичен ефект. Металният живак практически е нетоксичен. Основен източник на отравяне с органични съединения на живака са хидросферата и обитателите й, употребата на пестициди. В работни и битови условия риск от отравяне носят живачните пари.

Живакът попада в организма чрез кожен контакт, при вдишване или поглъщане. При вдишване на пари на живака от белите дробове те попадат в кръвта, където една част се окислява. Другата неокислена част поради високата си липидоразтворимост преминава плацентарната и кръвно-мозъчната бариера, където кумулира. Неорганичните и органични живачни съединения след поглъщане се натрупват селективно в бъбреците, в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза. При кожен контакт се натрупват в косата и ноктите.

Токсичните механизми се изразяват с: преципитация на белтъци и разрушаване на мукозните мембрани; некроза на епитела на прокисмалните тубули на бъбрека; значително инхибиране на ензими.

Клиничната картина на острото отравяне с неорганични съединения на живака се характеризира с: разграждане на мукозата на гастроинтестиналния тракт - силни болки, гадене, повръщане на кървави маси, тежък съдов колапс; улцерозен колит - хеморагични диарии, коликообразни болки в червата и тенезми.

При остра интоксикация с органични съединения на живака се наблюдават поражения на централната нервна система - нарушения в зрението, атаксия, парестезии, тремор, дизартрия, двигателни смущения, парализа и смърт.

Хроничното отравяне се проявява с: увреждания на централната нервна система, подобни като при острата интоксикация; депресия или възбудимост; тахикардия; безсъние; емоционална лабилност; отслабване на паметта; обърканост.

Острата интоксикация с отровни растения вследствие на случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества, с неопределени намерения, може да се прояви с няколко основни синдрома: гастроинтестинален - иритивен ефект: гадене, повръщане, диария, болки в корема; дермален - причинен от растителни алергени: обриви, еритема, оток, подкожни кръвоизливи; хемолитичен - остра хемолиза; неврологичен - парестезии, гърчове и делири, нарушено съзнание; сърдечно-съдов - аритмия, шоково състояние; хепаторенален - хепатомегалия, иктер, олигурия и др. Пътищата на проникване на отровата включват перорален, инхалационен, дермален (кожа и лигавици), парентерален начин.

Прочетете още информация:

• Случайно отравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества мкб X49
• Умишлено самоотравяне и въздействие на други и неуточнени химични и отровни вещества мкб X69
• Токсично въздействие на разяждащи вещества мкб T54
• Токсично въздействие на сапуни и детергенти мкб T55
• Токсично въздействие на метали мкб T56
• Токсично въздействие на други неорганични вещества мкб T57