Умишлено самоотравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества МКБ X67
Умишлено самоотравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества може да се осъществи с въглероден окис, сълзотворен газ, азотни окиси, серен двуокис.
При умишлено самоотравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества тежестта на клиничните изяви и степента на отравянето са в зависимост от: вида на отровния газ, постъпилото количеството газ в организма, здравословното състояние на пострадалото лице и др.
Въглеродният окис се среща навсякъде, където има условия за непълно горене на вещества, съдържащи въглерод. Влиза в състава на различни газове: коксов, светилен, барутни газове, газове, отделени от моторно превозно средство. Широко използван като битова газ.
Постоянен компонент е на атмосферния въздух, като в последните години концентрацията му е удвоена, особено в градовете с голямо автомобилно движение. Няма мирис и цвят.
Токсичният ефект на въглеродния окис се увеличава от въглеродния диоксид, който особено се увеличава при пожари. Подсилва се и от етиловия алкохол, сънотворни препарати, от болестни състояния - сърдечно-съдови увреждания, белодробни заболявания, тиреотоксикоза, диабет.
При навлизане в организма причинява директна и индиректна хипоксия - с хемоглобина образува карбоксихемоглобин. При насищане на 66 % от хемоглобина с въглероден окис настъпва летален изход.
Въглеродният окис има афинитет към миоглобина и всички тъканни биохимични системи, съдържащи желязо - цитохроми, каталази, пероксидази. Преминава плацентарната бариера и може да причини смърт на плода или малформации.
Пациентите с интоксикация с въглероден окис запазват розов цвят на кожа и лигавици. Въглеродният окис кумулира в миокарда, мозъка, черния дроб, слезката, което обяснява както цитотоксичния му ефект, така и късната смърт при остро отравяне.
Хипоксемията води до дразнене на дихателния център, хипервентилация и хипокапния, диспнея, парализа на дихателния център. Увеличаването на минутния обем предизвиква ускорен кръвоток, стеснение и стаза на капилярите, исхемия и десностранна сърдечна слабост, забавена циркулация и условия за развитие на тромбози, отоци и кръвоизливи.
Клиничната картина на интоксикацията с въглероден окис е в зависимост от насищането на хемоглобина с газа.
При насищане с 10-20 % с въглероден окис се появява умерено главоболие; при 20-30 % - силно главоболие, световъртеж, отпадналост, гадене, повръщане, забавяне на рефлексите, ускорен пулс; при 30-40 % - повръщане, лоша координация, нарушено зрение и слух; при 40-50 % - залитане, обърканост, тежко главоболие, нарушена памет, неразбираем говор, възбуденост, адинамия, безволие; 50-60 % - ускорен пулс, синкоп, преходни конвулсии, кома, инконтиненция; над 60 % - задълбочаване на комата, конвулсии, респираторен стрес, смърт.
В началния стадий на клиничната картина с отравяне с по-висока концентрация на въглероден окис водещо място имат оплакванията от централната нервна система, която е най-чувствителна и първа реагира на кислородния глад - силно пулсиращо главоболие в слепоочната област, нарушение на координацията и мускулна слабост, апатия, замайване, известна дезориентираност и др. Установява се учестен пулс и дишане, зачервена тургесцентна кожа, понижено кръвно налягане, повишаване на телесната температура и др.
Вторият конвулсивен стадий протича с тонично-клонични гърчове, загуба на съзнанието. Установяват се широки нереагиращи на светлина зеници, повишени рефлекси, липса на коремни рефлекси, положителен Бабински, цианоза, обща хиперхидроза, силно ускорен пулс, хипертермия, като при ненавременна терапевтична намеса се стига до летален изход.
Третият стадий се характеризира с постинтоксикационни синдроми (в резултат на метатоксично действие) - тахикардия, хипотония, склонност към колапс, бронхопневмонии, кожни трофични нарушения, отоци, гангрени, паркинсонов синдром, вегетативно-съдови кризи, диенцефални психични разстройства и др.
Хроничното отравяне с въглероден окис се характеризира с главоболие, умора, намалена памет, нарушен сън, лабилност в настроението, повишено потоотделяне, хипотония, ЕЕГ отклонения, вестибуларни и ангиодистонни прояви.
Друго умишлено самоотравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества се случва с азотни окиси.
Азотните окиси са газове с бледожълто до тъмнокафяво оцветяване и своеобразна миризма. Най-постоянни по състав и с най-токсично действие са диазотен оксид (райски газ) и диазотния триоксид. Азотните оксиди се образуват при производството на азотна киселина и при всички процеси, свързани с нейното използване (взривни вещества, киселини, изкуствени торове, в ауспуховите газове и др.).
Азотните окиси постъпват в организма по дихателен път. С влажната лигавица образуват нитрати, азотна и азотиста киселина.
Имат слабо локално дразнещо действие, допринасят за нарушаване пропускливостта на белодробните капиляри и за усилена трансудация, което довежда до развитие на белодробен оток. Повишеното ниво на хистамина и образуваният от нитратите метхемоглобин играят също определена роля.
Отравянето с азотни окиси протича в няколко периода: начални прояви, латентен период, нарастване на белодробния оток, завършване на отока и обратно развитие.
Периодът на началните прояви се характеризира с леко, понякога едва доловимо дразнене на лигавицата на горните дихателни пътища с лека кашлица, главоболие, отпадналост, които до 1 час може да преминат.
Латентният период (период на "мнимо благополучие") може да продължи едно денонощие. При изследване се установяват дискретни клинични прояви - най-често тахикардия, хиперсонорен тон, единични дребни влажни хрипчета в белодробните основи, лека цианоза, най-често без субективни оплаквания или с чувство на задух.
При периода на нарастване на белодробния оток задухът, болите в гърдите, цианозата са изразени. Диагностиката на белодробния оток е особено важна, решаваща за лечението и изхода на заболяването. Установяват се дифузно разпръснати дребни влажни хрипове, най-често без фебрилитет. Рентгенографското изследване показва размазан съдово-бронхиален рисунък, разширени и с неясни очертания хилусни сенки, понякога уплътнен интерлоб.
Периодът на завършен белодробен оток протича под две форми - син или сив хипоксемия.
При синия тип се наблюдават цианоза на лигавицата и кожата, изразен задух, участие на спомагателната мускулатура на дишането, кашлица с пенести храчки, нерядко примесени с кръв, аускулаторно влажни разнокалибрени хрипове. Пулсът е ускорен, но добре напълнен, кръвното налягане - нормално или леко повишено.
При сивия тип хипоксемия клиничната картина е значително по-тежка. Пулсът е ускорен и слабо напълнен, артериалното и венозното налягане са понижени. Развиват се хипокапния и колапс. Рентгенологично се наблюдават малки петнисти сенки, дифузно разположени главно в долните и средните белодробни полета. При влошаване на процеса петнистите сенки се увеличават и образуват по-големи неясно очертани петна с изразен емфизем.
При благоприятно развитие следва период на обратно развитие. В този период започва всмукването на оточната течност. Общото състояние се подобрява. Възможно е при допълнителна инфекция да се развие бронхопневмония. Наблюдава се обратно развитие на рентгенологичните промени, като най-напред изчезват едрите петнисти сенки, а след това - по-дребните.
Серният двуокис е газ без цвят, но с много силна остра миризма. Лесно се окислява и овлажнява, като образува серниста киселина. Най-често постъпва в организма инхалаторно, а като серниста киселина - чрез храносмилателния тракт.
При досег с влажните лигавици серния двуокис образува серниста киселина. Развива се компенсирана метаболитна ацидоза. Нарушава се обмяната на въглехидратите и белтъците, потискат се окислителните процеси.
Клиничната картина се характеризира с гадене, повръщане, затруднено дишане и говор, остра обструкция на дихателните пътища, болки в гърлото, гърдите и стомаха. Серният двуокис оказва силно дразнещо действие върху очите, лигавиците и кожата - зачервяване и образуване на мехури, рани, подобни на изгаряния, конюнктивит.
Сълзотворният газ причинява силно дразнещо влияние на очите, носа, устата и дихателните пътища. Симптомите на клиничната картина се изразяват с кашлица, кихане, затруднено дишане, сълзотечение, болки в очите, временна слепота.
Прочетете още информация:
Коментари към Умишлено самоотравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества МКБ X67