Случайно отравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества МКБ X47
Случайно отравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества може да се осъществи с: въглероден окис, сълзотворен газ, азотни окиси, серен двуокис.
При случайно отравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества тежестта на клиничните изяви и степента на отравянето са в зависимост от: вида на отровния газ, постъпилото количеството газ в организма, здравословното състояние на пострадалото лице и др.
Въглеродният окис е газ без цвят и миризма. Гори със синкав пламък и се окислява до въглероден двуокис. Под действие на слънчевата светлина образува фосген.
Въглеродният окис е най-разпространеният битов и промишлен газ-отрова.
Отделя се при непълното горене на вещества, съдържащи въглерод (въглища, нафта) в печки, бензинови и нафтови мотори - възможни са битови отравяния. Той влиза в състава на доменните газове, светлинния газ, взривните газове. Въглеродният окис е и газ, отделен от двигател на моторно превозно средство.
Отделя се при пожари в бита и промишлеността. Използва се и в химичната индустрия, металургията и машиностроенето. Отравяне е възможно и при взривна работа и интензивна стрелба в затворени помещения, както и в гаражи при работещи двигатели на автомобилите.
Пътят на проникване на въглеродния окис в човешкия организъм е единствено дихателен.
Чрез дифузия постъпва в кръвта и оттам се разпределя в черен дроб, слезка, сърце, мозък, мускули, което обяснява както цитотоксичния му ефект, така и късната смърт при остро отравяне.
Поради афинитета си към двувалентното желязо на хемоглобина въглеродният окис се свързва с него и образува карбоксихемоглобин. Афинитетът на въглеродния окис към хемоглобина и многократно по-голям от този на кислорода към хемоглобина и поради това въглеродният окис се свързва по-лесно и устойчиво с хемоглобина.
Образуването на карбоксихемоглобин се извършва в еритроцитите, преминаващи през белите дробове. Чрез този механизъм се възпрепятства преноса на кислород до тъканите и води до индиректна тъканна хипоксия.
Въглеродният окис се свързва с двувалентното желязо на дихателните ензими в митохондриите като ги блокира. По този начин предизвиква директна тъканна хипоксия. Този механизъм се осъществява само в активно метаболизиращите органи (черен дроб, мозък, бъбреци), където налягането на кислород е ниско.
Въглеродният окис се свързва с миоглобина в карбоксимиоглобин - нарушава се транспортът на кислород в мускулите.
Клиничната картина на леката форма на отравяне с въглероден окис се характеризира с изразен церебрален синдром - главоболие, световъртеж, отпадналост, шум в ушите, наблюдава се адинамия с болки в мускулите и ставите, гадене, повръщане, диария.
Нервно-психичните смущения се изразяват в еуфория, дезориентация. Установява се хиперпирексия. Оплакванията отшумяват за 3-4 дни.
При средно-тежката форма настъпва краткотрайна загуба на съзнание (2-4 часа), проявяваща се със сомнолентност, сопор и лека кома. Възможно е появата на гърчове и преходни психози.
Тежката форма на отравяне с въглероден окис се проявява с кома, на фона на която се наблюдават генерализирани конично-тонични гърчове. Комата продължава от часове до няколко денонощия.
Тонусът на мускулатурата е с променлив характер като се редуват контракции и хипотония. Промените в мускулния тонус се дължат на мозъчния оток. Наблюдава се ригидност на вратната мускулатура.
Наблюдават се хиперпирексия, мидриаза, нистагъм, пълна арефлексия, малиново червена кожа и лигавици. Съществува опастност от възникване на мозъчни кръвоизливи със съответните отпадни явления, парези и парализи.
ЕКГ промените наподобяват тези при инфаркт (хипоксия на миокарда). Възможно е да се развият токсичен хепатит и нефрит. Чест симптом са трофичните изменения на кожата - еритема, оток, везикули, некрози.
Мълниеносната форма на отравяне се развива при много високи концентрации на въглероден окис. Пострадалите лица изпадат за много кратко в кома след няколко конично-тонични гърча. Настъпва асфиксия поради парализа на дихателния център.
Друг вид случайно отравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества е със серния двуокис.
Серният двуокис е безцветен газ със специфичен дразнещ остър мирис. Добре разтворим е във вода, лесно се овлажнява и окислява като образува серниста киселина.
Серният двуокис е един от най-разпространените замърсители на въздуха. В значителни концентрации се отделя при производството на сярна киселина и течен серен двуокис, при топене и пържене на руди, в металургията, в ТЕЦ, при добив на нефт, в различни цехове и т.н.
Серният двуокис постъпва в организма главно по дихателен път, а разтворен като серниста киселина - и през храносмилателния тракт.
Сернистата киселина метаболизира до сулфати, които се елиминират с урината. Дразнещото действие на серния двуокис се обяснява с образуването на серниста киселина при досег с влажните лигавици.
Лесната му разтворимост помага за проникване в организма и развитие на компенсирана метаболитна ацидоза.
Общотоксичното действие се проявява с нарушения във въглехидратната и белтъчната обмяна, намаляване на съдържанието на витамин В и С, потискане на окислителните процеси. Има дразнещо действие върху кръвотворния апарат.
Острото отравяне настъпва при вдишване на високи концентрации серен двуокис (при аварийни ситуации).
Характеризира се със силно дразнещо действие върху лигавицата на носа, носоглътката, трахеята - парене и болки в гърлото и гърдите, пристъпи на суха кашлица, сълзотечение, кръвотечение от носа, болки в епигастриума, гадене, повръщане (понякога на кървави маси), затруднено дишане и говор. Конюнктивите са силно зачервени.
Остри отравяния със смъртен случай са редки, но настъпват поради рефлекторен спазъм на гласните връзки, внезапно спиране на белодробното кръвообращение или шок. Летален изход може да има и вследствие на оток на белия дроб.
Азотните окиси са газове с бледожълто до тъмнокафяво оцветяване и своеобразна миризма. Азотните окиси се отделят при производство на азотна киселина и при всички процеси, свързани с нейното използване - взривни вещества, изкуствени торове, целулоза, в отработените газове на автомобилите, при заварки и др. Особено голям риск за отравяне с азотни окиси има при взривна работа в рудодобива.
Проникването в организма на азотните окиси става по дихателен път. Поради лесната им разтворимост във вода образуват азотна киселина при взаимодействието си с влажни лигавици. Тя прониква в тъканите и силно уврежда бронхите, алвеолите и алвеоларните съдове. Получава се химическо изгаряне, при което се отделят хистамин и подобни на него вещества, като в резултат се развива оток на гласните връзки или на белия дроб.
Известно количество от газовете реагират с алкалните съставки на лигавицата. Образуват се нитрати и нитрити, които лесно се резорбират и водят до образуването на метхемоглобин, който е причина за нарушения в ЦНС.
Наблюдава се хиперемия и значително количество слузна секреция в лигавиците на дихателните пътища, оток и малки кръвоизливи в белите дробове. В сърцето се откриват дегенеративни промени. Кръвта е с тъмночервен шоколадов оттенък поради метхемоглобина.
Отравянето протича в два стадия - катарален и оточен.
Катаралният стадий започва с дразнене и парене в гърлото, суха кашлица, виене на свят, главоболие и понякога повръщане. В много случаи след 20-30 минути тези явления намаляват или изчезват и настъпва подобрение - скрит период от 3 до 12 часа, през който болният субективно не дава оплаквания, а обективно често показва умерена тахикардия и тахипнея.
Оточният стадий настъпва бурно. Той се проявява с рязко влошаване на общото състояние, силен задух и стягане в гърдите. Развива се белодробен оток с мъчителна кашлица и изхвърляне на пенести воднисти розови храчки с примеси на кръв.
По лицето на болния се появява силна цианоза, причинена от метхемоглобинемия и тежка хипоксия, във връзка с която артериалното налягане се повишава и болният преминава постепенно в хипоксична кома.
Наблюдават се и атипични форми на отравяне с азотни газове.
При асфиктичната форма смъртта настъпва бързо още по време на катаралния стадий при негативна находка в белите дробове. Причината е оток на ларинкса или токсична парализа на центъра на дишането.
Шокогенната форма настъпва още през първите минути при вдишване на голямо количество газове. Обяснява се с внезапна стаза на кръвообращението в белите дробове.
При протрахираната форма белодробният оток продължава няколко дни или седмици.
Описана е и крайно лека форма на отравяне с азотни окиси, при която клинично се установяват само катарални промени, а оточен стадий не настъпва.
Сълзотворният газ е смъртоносно в някои случаи химическо оръжие, което причинява раздразнение на нервите на роговицата в очите, за да предизвика сълзи, болка, дори слепота понякога.
Сълзотворният газ се използва основно от органите на реда.
Сълзотворните газове дразнят лигавицата на очите, носа, устата и дихателните пътища и предизвикват плач, кихане, кашляне, затруднено дишане, болка в очите, временна слепота. Раздразненията се предават по разклоненията на троичния нерв и по блуждаещия нерв до централната нервна система.
Прочетете още информация:
Коментари към Случайно отравяне и въздействие на други газове и парообразни вещества МКБ X47