Умишлено самонараняване чрез обесване, удавяне и удушаване МКБ X70

В днешно време се наблюдава повишена честота на посягането върху собствения живот поради редица фактори: психични отклонения като депресия, шизофрения, биполярно разстройство и т.н.; фактори, включващи средата на живот, начина на живот, финансова проблематика и др.

Често срещано е умишлено самонараняване чрез обесване, удавяне и удушаване.

Обесването е вид странгулация (асфиксия от притискане на шията). При този вид самоубийство шията се притиска от примка, която се затяга от тежестта на собственото тяло или на части от него.

Примките, които се използват при обесване, са обикновено от меки или полутвърди материали, като тяхното разнообразие е твърде голямо: въжета, кабели, колани, чорапи, синджири и др. Примката може да бъде еднокатна, двукатна или многокатна.

Типичното обесване се характеризира с висене на тялото без да докосва земята или други предмети, примката е с възел отзад към тила, разположена е в горната й трета над щитовидния хрущял. Примката обхваща шията отпред и отстрани симетрично.

При атипичното обесване тялото се допира до земята с различни части или предмет, а възелът на примката е локализиран отпред или отстрани.

При типичното обесване коренът на езика се повдига нагоре и назад. В резултат на това се притиска задната стена на фаринкса, при което се прекратява достъпът на въздух в дихателните пътища и леталният изход настъпва от хипоксия.

При обесването притискането на дихателните пътища има важно, но не водещо значение за настъпването на леталния изход. Основният механизъм е пълното или частично притискане на съдовете на шията и произтичащото от това разстройство на мозъчното кръвообръщение. Смъртта може да настъпи и вследствие на нервно-рефлекторен механизъм. Той представлява травматизиране или теглене на каротидните артерии с дразнене на n. vagus.

Основен характерен белег на обесването е странгулационната бразда. Тя е доста точен отпечатък на примката върху кожата в областта на шията, разположена е най-често в горната трета на шията.

При вътрешното изследване на трупа се намират характерни за обесването белези. Могат да се установят в областта на шията: кръвоизливи в подкожната тъкан и мускулите в областта на браздата; увреждания в областта на каротидните и вертебралните артерии; счупвания на рогчетата на подезичната кост и рогчетата на щитовидния хрущял с кръвонасядане на тъканите около тях, отпускане на междупрешленните дискове.

Биохимично има увеличаване на концентрацията на хистамина, серотонина, хепарина, промени в количественото съдържание на електролитите в ликвора и кръвта.

При изследване на мозъка се наблюдава увеличаване на обемната плътност на капилярите и намаление на перикапилярната дифузия.

Понякога вследствие на скъсване на примката или навременно сваляне на пострадалия от примката той може да остане жив при условие, че хипоксията на мозъка не е с продължителност повече от 5-6 min. В постасфиктичния период се наблюдават разстройства в дейността на ЦНС в различна степен, а така също и функционални соматични разстройства. Особено изразени са постасфиктичните нарушения в случаите, когато притискането на шията е продължило повече от 3 min.

Наблюдават се различни периоди от страна на ЦНС: асфиктична кома; период на помрачено съзнание; период на дезориентация и разстройство на паметта.

Асфиктичната кома се характеризира с арефлексия, мускулна атония, рязко притискане на стволовата функция с нарушение на дишането и сърдечната дейност, децеребрационна ригидност, пирамидна хипертония, тонични гърчове.

Периодът на помрачено съзнание е със сопор и сомнолентност.

При периода на дезориентация и разстройство на паметта може да има ретро- или антероградна амнезия, психомоторна възбуда.

При спасени от обесване важно значение има продължителността на странгулация и последващото безсъзнателно състояние. Ако безсъзнанието продължи повече от едно денонощие, прогнозата за преживяване не е благоприятна.

Удавянето е механична асфиксия, която е резултат от изпълване на дихателните пътища с течни или полутечни материали.

Механизмът на асфиксията представлява съчетание от аспирация на течност в белите дробове и свързаните с това морфологични промени.

След падането на потенциалния самоубиец във водата, се развива хипоксемия. Дихателните пътища се изпълват с вода. В резултат на навлязлата течност се появява дразнене на лигавицата на трахеята и големите бронхи с отделяне на слуз. Тя се смесва с остатъчния въздух в белите дробове и образува дребномехуреста пяна, която постепенно изпълва дихателните пътища.

Губи се съзнание, настъпват тонични и клонични гърчове. Водата под налягане запълва и най-малките разклонения на бронхите и алвеолите, дихателният процес окончателно спира, като сърдечната дейност продължава още няколко минути след това.

Удушаването е вид странгулация. В случаите на самонараняване с придружена с друг вид механична асфиксия - притискане на дихателните отвори. Описани са например случаи на самоубийство чрез запушване на дихателните отвори с поставяне на главата в плътен полиетиленов плик.

Смъртта настъпва бързо. Установяват се увреждания по кожата в областта около духателните отвори и по други части на лицето. При преживели се наблюдават постасфиктични усложнения.