Умишлено самонараняване чрез неуточнени действия МКБ X84

Умишленото самонараняване се определя като преднамерено деяние с цел нанасяне на увреждане на тялото, най-често без суицидни намерения. Самонараняването е начин на изразяване и справяне с дълбока скръб и емоционална болка.

Въпреки че самоубийството не е цел на самонараняването, връзката между самонараняването и самоубийството е комплексна, тъй като умишленото самонараняване може да е животозастрашаващо състояние. Съществува също така повишен риск от самоубийство при индивиди, практикуващи самонараняване - при около 40-60 % от самоубийствата е установено самонараняване.

В Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства желанието за самонараняване е вписано като симптом на гранично личностово разстройство. Въпреки това, при пациенти с други диагнози може също да се установи поведение на самонараняване, включително и при тези с депресия, тревожни разстройства, злоупотреба с вещества, хранителни разстройства, посттравматично стресово разстройство, шизофрения, както и няколко личностни разстройства.

Мотивацията за умишлено самонараняване чрез неуточнени действия варира и това поведение може да се използва, за да изпълни редица различни функции. Умишленото самонараняване може да се използва като механизъм, чрез който се осигурява временно облекчение на силни и дълбоки чувства, като тревожност, депресия, стрес, емоционално откъсване или чувство за провал или себеомраза и други психични характеристики, като ниско самочувствие или перфекционизъм. Самонараняването често е свързано с анамнеза за травма и насилие, включително емоционално и сексуално насилие.

Умишленото самонараняване е най-често в юношеска възраст и млада възраст, обикновено появяващо се на възраст между 12 и 24 години. Самонараняване в детството е сравнително рядко. Въпреки това, такова поведение може да се появи във всяка възраст, включително и в напреднала възраст. Рискът от сериозни наранявания и самоубийства е по-висок при по-възрастни хора, които имат поведение на самонараняване.

80 % от случаите на умишлено самонараняване включват намушкване или рязане на кожата с остър предмет. Въпреки това, броят на методите за самонараняване са ограничени само от изобретателността на индивида и решимостта си да се навреди - включват, но не се ограничават до изгаряне, отравяне, злоупотреба с алкохол, скубане на коса, удряне, злоупотреба с лекарства или наркотични вещества, форми на самонаранява, свързани с анорексия и булимия. Локализацията на нараняванията е често области на тялото, които лесно могат да се прикрият.

Най-честите причини за умишлено самонаранява включват:

• Психично заболяване - заболявания, които са с повишен риск от такова поведение, включват разстройства от аутистичния спектър, гранично личностово разстройство, биполярно разстройство, депресия, фобии, шизофрения. 70 % от хората с гранично личностово разстройство практикуват самонараняване. Злоупотреба с вещества също се счита за рисков фактор, както и някои личностни характеристики, като лоши умения за решаване на проблеми и импулсивност. Съществува аналог между самонараняването и синдрома на Мюнхаузен.
• Психологически фактори - насилие в детството се приема като основен социален фактор, повишаващ заболеваемостта от самонараняване, както и тежка загуба и затруднени родителски или партньорски взаимоотношения. Фактори, като войната, бедността и безработицата, също могат да бъдат иницииращи. Някои хора използват самонараняването за справяне с чувства, като тревожност, гняв, или като метод за трансформиране на емоционалната болка във физическа.
• Генетични фактори - най-отличителната характеристика на рядко генетично състояние, синдром на Леш-Нихан, е самонараняването. Генетични особености могат да допринесат за риска от развитие на други психологически състояния, като безпокойство или депресия, които от своя страна биха могли да доведат до самонараняващо поведение. Въпреки това, връзката между генетиката и самонараняването в иначе здрави пациенти до голяма степен е неубедителна.
• Наркотици и алкохол - злоупотреба, зависимост и абстиненция на вещества са свързани със самонараняване. Зависимост от бензодиазепини, както и синдром на отнемане на бензодиазепини, са свързани със самонараняващо поведение при млади хора. Алкохолът е основен рисков фактор за самонараняване.

Тъй като облеклото може да скрие физическите травми и вътрешната емоционална нестабилност може да бъде прикрита с привидно спокойствие, самонараняването може да бъде трудно за откриване. Все пак, предупредителните признаци за умишлено самонараняване чрез неуточнени действия могат да включват:

• Необясними рани или белези от порязвания, натъртвания или изгаряния, обикновено на китките, ръцете, бедрата, гърдите
• Петна от кръв по дрехи, кърпи, постелки
• Остри или режещи инструменти, като бръсначи, ножове, игли, парчета стъкло, или капачки от бутилки, във вещите на лицето
• Чести "инциденти" - някой, който има самонараняващо поведение, може да твърди, че е непохватен или му се случват много премеждия, за да обясни нараняванията
• Носена на дрехи с дълги ръкави и дълги панталони дори в горещо време
• Необходимост от прекарване на дълъг период време сам, особено в спалнята или банята
• Изолираност, липса на комуникация и раздразнителност
• Признаци на депресия, като понижено настроение, апатия или липса на мотивация или интерес към всичко
• Самоомраза и изразяване на желание за самонаказание
• Промени в хранителните навици и необичайна загуба или наддаване на тегло
• Признаци на ниско самочувствие, като самообвинение за проблеми
• Знаци за скубане на коса
• Признаци за злоупотреба с алкохол или наркотици

Признаците и симптомите на умишлено самонараняване се проявяват с:

• Рязане или сериозни драскотини по кожата
• Изгаряне или попарване
• Удряне с предмети или в стени и твърди предмети
• Залепване на предмети по кожата
• Умишлено предотвратяване на рани от излекуване
• Поглъщане на отровни вещества или неподходящи предмети

Самонараняването може да включва по-малко очевидни начини за нанасяне на вреда или попадане в опасност, като например безразсъдно шофиране, злоупотреба с алкохол, прием на прекалено много лекарства, небезопасен секс.

Съществуват няколко различни методи, които могат да бъдат използвани за лечение на умишлено самонараняване чрез неуточнени действия и които се концентрират върху лечение на подлежащата причина или на самото поведение. Сред ефективните терапевтични подходи, които могат да бъдат използвани и комплексно, са: медикаменти, психотерапия, поведенческа терапия, семейна и групова терапия, хипноза. Когато самонараняването е асоциирано с депресия, може да бъде ефективна терапия с антидепресанти. Други подходи включват техники за избягване, които се фокусират върху поддържане заетостта на индивида с други дейности или смяна на акта на самонараняване с по-безопасни методи, които не водят до трайно увреждане. Когнитивна терапия може да бъде подходяща при хора със заболявания, като депресия, шизофрения и биполярно разстройство. Диалектична поведенческа терапия може да бъде успешна при индивиди с разстройство на личността.