Умишлено самоотравяне и въздействие на алкохол МКБ X65
Умишленото отравяне с алкохол се осъществява при приемане на големи дози алкохол или спирт. Най-често се среща при консумация на етилов алкохол.
Етиловият алкохол(етанол) е безцветна течност с характерна миризма и вкус. Има широко приложение в промишлеността, медицината и бита. Етанолът се отличава с висока липоразтворимост.
Резорбцията му е бърза. Метаболизира в черния дроб чрез три различни ензими системи: алкохолдехидрогеназа, микрозомална етанолоксидираща ензимна система и каталаза. Алкохолдехидрогеназата в най-голяма степен определя тежестта на токсичния алкохолен ефект, както и изграждането на алкохолна зависимост.
Пътят на разграждане на етиловия алкохол в организма е: алкохол - ацеталдехид - оцетна киселина - въглероден двуокис - вода.
Поради високата си степен на липотропност попадналият в организма етанол лесно преодолява клетъчните мембрани, богати на липиди и уврежда функцията на клетъчните ензимни системи. Метаболизмът на клетката се нарушава, възниква интрацелуларна хипоксия и се натрупват кисели метаболитни продукти в тъканите (основно оцетна и млечна киселина).
При хронична злоупотреба с алкохол възниква индуциране на метаболизиращите ензимни системи с изграждане на алкохолна зависимост.
При отравяне с етанол се причинява хиперемия и оток на мозъка и мозъчните обвивки, промени по лигавицата на стомашно-чревния тракт, венозен застой в белите дробове и други вътрешни органи.
При хронична злоупотреба се установяват дистрофични промени в главния мозък, периферните нерви, панкреаса, черния дроб, бъбреците, сърцето, атрофичен гастрит и др.
Клиничната картина на интоксикацията с етанол се изразява с четири синдрома: церебрален, гастроинтестинален, респираторен и сърдечно-съдов синдром. Обуславят се четири фази на алкохолно отравяне.
Първата степен се характеризира с еуфория и психомоторна възбуда. При втората степен има кома със запазени рефлекси, добро дишане и хемодинамика. При третата степен има наличие на кома с намалени до липсващи рефлекси, нарушено дишане, артериална хипотония. Четвъртата степен е с дълбока кома и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Интоксикацията с етанол се съпровожда и с гадене, повръщане, възможност за аспирация на стомашно съдържимо, диарични изхождания.
При пациенти с хронична злоупотреба с етилов алкохол се установяват увреждания на централната нервна система с алкохолна деградация на личността, алкохолна епилепсия, Корсакова психоза. Има наличие на увреждане на периферната нервна система, увреждане на черния дроб, хроничен хепатит, преминаващ към цироза, анемия, увреждане на сърцето.
Умишлено самоотравяне и въздействие на алкохол може да се осъществи и с метанол (метилов алкохол).
Метиловият алкохол намира широко приложение в различни сфери на промишлеността. Съдържа се в някои некачествени алкохолни напитки.
Попадайки в организма, метанолът се метаболизира на формалдехид и мравчена киселина, които причиняват високостепенна метаболитна ацидоза.
Увреждат се нервната система, нервните ганглии и зрителния нерв. Елиминацията му става бавно посредством бъбреците и белите дробове.
Клиничната картина на интоксикацията с метанол се характеризира с главоболие, световъртеж, гадене, повръщане (общотоксичен синдром); нарушения на зрението, нарушение на съзнанието до изпадане в кома с гърчове, нарушение на дишането и хемодинамика (церебротоксичен синдром).
Появата на "снежна буря" пред очите е един от първите признаци за отравяне с метанол. Възможно е да се появи остра бъбречна и чернодробна недостатъчност. Смъртта настъпва от полиорганна недостатъчност.
Етиленгликолът (антифриз) е двувалентен алкохол, който може да се използва с цел самоотравяне. Представлява сиропоподобна, сладка на вкус без миризма течност.
В първите часове след поглъщането на етиленгликола се проявява наркотикоподобен ефект. Метаболизира в гликоголов алдехид - гликолова и след това оксалова киселина. Оксаловата киселина образува вътреклетъчен калциев оксалат.
Характерно за етиленгликола е неговата силна хидрофилност и попадайки вътреклетъчно, предизвиква хидропична дистрофия, клетките са балонирани. Отравянето може да се раздели на три периода: латентен, период с мозъчни явления и период на бъбречно-чернодробни поражения.
Латентният период се нарича още рефрактерен и може да продължи до 12 h. Периодът с мозъчни явления продължава 2-3 денонощия и се проявява със силно неразположение, главоболие, тежест, повръщане, болки в корема.
Периодът на бъбречно-чернодробни поражения започва няколко дни след затихване на втория период. Характеризира се с преобладаване на симптомите, свързани с действието на продуктите от окислението на етиленгликола главно на оксаловата киселина.
Установява се венозен застой във вътрешните органи, дегенеративно променени неврони, натрупване на калциеви оксалати в мозъка и бъбреците. Бъбреците са силно увеличени, развива се дистрофия на каналчетата, некротична некроза с огнищни кръвоизливи. Черният дроб е увеличен и има изразена центроделчеста хидропична дистрофия.
Смъртта настъпва на 12-14-тия ден след поглъщането на отровата в резултат на бъбречна или чернодробна недостатъчност.
Умишлено самоотравяне и въздействие на алкохол може да настъпи и при поглъщане на бутилов алкохол (1-бутанол), изопропилов алкохол (2-пропанол), пропилов алкохол (1-пропанол), фузелово масло.
Прочетете още информация за интоксикация с алкохол:
Коментари към Умишлено самоотравяне и въздействие на алкохол МКБ X65