Умишлено самонараняване от дим, огън и пламък МКБ X76

Самозапалването е умишлена, решителна и болезнено експресивна форма на индивидуален протест.

Процентът на умишлено самонараняване от дим, огън и пламък през последните години нараства. Обикновено е резултат от политически или религиозни подбуди, от депресия и отчаяние.

Според будизма самозапалването е крайна форма на жертвеност, въпреки че религиозното учение забранява самонараняването и насилието над собствената личност.

Смъртта от самозапалване е дълга и изключително болезнена, което прави позицията и убежденията на жертвата много силни и обосновани категорично. Обикновено жертвата се полива с бензин и се запалва.

Често изгарянията са тежки и довеждат до летален изход. Изгарянията предизвикват разрушаване на цялата дебелина на кожата, епидермиса и дермата и висок риск от тежки инфекции.

Възможно е да бъдат засегнати и подлежащите структури - меки тъкани, мускули, сухожилия, кости. Кожата е овъглена.

Леталният изход може да е резултат от инфекции, дехидратация, задушаване.

При изгаряне с дим и пламък огънят се загасва с дреха, одеяло, но не от синтетични тъкани. Ако изгорелите дрехи са залепнали, не се свалят. За да не настъпи преохлаждане и термичен шок, жертвата се покрива, за да се съхрани нормалната телесна температура.