Умишлено самонараняване чрез други уточнени действия МКБ X83
Умишлено самонараняване чрез въздействие на корозивни вещества, без отровни, е резултат от химическа реакция с тъканите. По-голяма част от разяждащите химикали са киселинни или алкални вещества, които увреждат тъканите чрез приемане на протон (при алкална субстанция) или отдават протон (при киселинно вещество) във воден разтвор.
Химическото вещество се характеризира с pH, което представлява мярка затова колко лесно субстанцията приема или отдава протон и определя алкалността или киселинността й. Вещества с pH по-малко от 2 се определят за силни киселини, а тези с pH по-голямо от 12 се считат за силни основи.
Тежестта на тъканното увреждане от киселинно или алкално вещество зависи от продължителността на контакт, от състоянието на веществото, физичните му свойства като неговото pH, концентрация, способността му да прониква в тъканите и др.
Корозивните вещества реализират увреждане на тъканите чрез промяна на йонизираното им състояние и структурата на молекулите и нарушават ковалентните връзки. Във водни разтвори водородните катиони осъществяват токсични ефекти основно за киселините, докато хидроксилните аниони проявяват такова въздействие върху основите.
Поглъщането на корозивни основи води до некроза, като смъртта на клетките настъпва от емулгиране и нарушаване на клетъчните мембрани. Хидроксилният йон от алкалния агент реагира с колагена в тъканта. Възникват тромбози на малките кръвоносни съдове и се произвежда топлинна енергия.
Тежкото увреждане настъпва бързо след поглъщане на алкалното вещество - в рамките на няколко минути след контакта. Най-силно засегнатите тъкани са тези, които първо са встъпили в контакт с основата - плоскоклетъчния епител на орофаринкса, хипофаринкса и хранопровода.
Оток на тъканта настъпва веднага, може да се запази в продължение на 48 часа и в крайна сметка да прогресира достатъчно много, за да предизвика обструкция на дихателните пътища.
С течение на времето, ако увреждането е достатъчно тежко, гранулационната тъкан се замества с некротична.
През следващите 2-4 седмици съединителната тъкан се "ремоделира" и има вероятност да образува стриктури. Възможността от формирането на стриктури зависи от дълбочината на изгаряне. Най-тежките изгаряния може да причинят езофагеална перфорация.
Поглъщането на киселина причинява увреда на тъканите във вид на коагулационна некроза, което води до изсушаване или денатурация на повърхностните тъканни протеини. Образуват се струпеи. Тези струпеи могат да предпазят подлежащата тъкан от по-нататъшно увреждане.
За разлика от поглъщането на основи, при поглъщането на киселини стомахът е органът, който най-често се засяга от корозивното действие. Това може да се дължи на естествената защита на сквамозния епител на хранопровода. При около 20 % от случаите се засяга и тънкото черво. Повръщане може да бъде индуцирано в резултат на пилорен спазъм.
Острите усложнения се изразяват с перфорация на стомаха или червата, както и гастроинтестинален кръвоизлив. Наличието на значителна експозиция може да доведе до стомашно-чревна абсорбция на киселинни вещества, в резултат на което да възникне значителна метаболитна ацидоза, хемолиза, остра бъбречна недостатъчност, смърт.
Наличието на някои от следните симптоми подсказва възможността за значителни вътрешни наранявания (въпреки това тяхното отсъствие не изключва тежка увреда):
- диспнея
- дисфагия
- орална болка
- болки в гърдите
- коремна болка
- гадене и повръщане.
Признаците на предстоящо запушване на дихателните пътища могат да включват:
- хрипове
- дрезгав глас
- дисфония или афония
- респираторен дистрес, тахипнея
- кашлица.
Умишлено самонараняване чрез други уточнени действия може да се осъществи и чрез предизвикване на авария в самолет. Тя може да бъде причинена от т.нар. камикадзе, което извършва самоубийствени действия в името на някаква втълпена му цел. Обикновено човекът-камикадзе е с фанатизирана психика на религиозна или политическа основа.
Авария може да бъде причинена чрез бомба или експлозиви, чрез вземане на заложници и задължаване на пилота чрез заплахи и оръжие да извърши разрушителни за самолета маневри и действия. Често в резултат на такива ситуации се случва самолетна катастрофа и загиване на всички или голяма част от пътниците.
Клиничната изява на умишленото самонараняване чрез поражение от електрически ток може да варира от неприятни усещания без видими наранявания до масивно увреждане на тъканите.
Травмата от електрически ток е резултат от три основни механизма. Електрическата енергия причинява директно увреждане на тъканите, променя потенциала на клетъчните мембрани и предизвиква мускулна тетания. Електрическата енергия се преобразува в топлинна, което води до унищожение на тъканите и коагулационна некроза. Възможно е механично увреждане вследствие на директна травма при падане в резултат на силни мускулни контракции.
Факторите, които определят степента на нараняването, включват: вида и силата на тока, пътя на поток на енергията, продължителността на експозицията и др.
Умишлено самонараняване чрез контакт с променлив ток е по-опасно отколкото при контакт с постоянен ток.
Експозицията на променлив ток може да предизвика тетанична мускулна контракция, която възпрепятства освобождаването на пострадалия от контакта с източника на електрически ток и по този начин увеличава продължителността на електрическия контакт. Тетания на гръдните мускули и диафрагмата може да доведе до спиране на дишането. Експозицията на променлив ток може да причини камерно мъждене. За разлика от променливия ток, постоянният води до възникване на една силна мускулна контракция, в резултат на която жертвата се отхвърля далеч от електричния източник.
Тъканите с повече течности и наличие на електролити "възприемат" електрическия ток по-добре. Костите са тъкани, които са най-устойчиви на потока на електроенергия. Нервната тъкан е най-малко устойчива и заедно с кръвоносните съдове, мускулите и лигавиците предлага път на ниско съпротивление на електричеството.
Кожата е най-важният фактор, затрудняващ протичането на ток. Тя оказва първичното съпротивление срещу електрическия ток, като степента на съпротива се определя от дебелината и влажността й.
Пътят на потока на електрическия ток през тялото определя кои тъкани са изложени на риск и какви видове наранявания ще се наблюдават. Електрически ток, който преминава през главата и гръдния кош, най-често води до фатална увреда.
Токът, преминаващ през гръдния кош, може да причини фатална аритмия, директно увреждане на сърцето или респираторен арест. Токът, чийто път минава през главата, може да предизвика директна мозъчна травма, гърчове, респираторен арест, парализа.
Клиничната картина, получена в резултат на умишлено самонараняване чрез други уточнени действия, включващо поражение от електричен ток, варира от изтръпване до разпространено увреждане на тъканите и дори до мигновена смърт.
Външната устойчивост на организма от електрическия ток се осъществява предимно от кожата и нейните придатъци. Тъй като съпротивлението на кожата може да бъде повлияно от влажността й, електрическият ток може да премине в по-дълбоките структури преди да причини значително увреждане на кожата.
Електрическият ток може да се задържи в костите, преобразувайки се в топлина, и да доведе до некроза и коагулация на малките и средните кръвоносни съдове, мускулите и други тъкани, без почти да нарани кожата. Често основният симптом на електрическа травма е изгаряне на кожата, но невинаги електрическите наранявания причиняват външни увреди.
Сърцето може да бъде увредено от пряка некроза на миокарда и сърдечна аритмия. Постоянният ток или ток с високо напрежение причинява асистолия, докато променливият води до камерно мъждене. Най-често срещаните аномалии, наблюдавани на електрокардиограмата, са: синусова тахикардия, неспецифични промени на ST- и T-вълните, сърдечни блокове и удължаване на QT-интервала.
Ако потокът на тока преминава близо до окото, може да възникне катаракта. Тя може да се развие в рамките на няколко дни след травмата или след години.
Жертвата може да се сдобие с остра бъбречна недостатъчност като резултат от остра тубулна некроза. Рабдомиолизата вследствие на масивната тъканна некроза също може да причини пигмент-индуцирана бъбречна недостатъчност.
Пострадалите от електричен ток може да получат костни фрактури като резултат от падане, причинено от значителни мускулни контракции. Най-често такива счупвания се установяват на дългите кости на горните крайници или на прешлените.
Още информация за поражение от електрически ток може да прочетете тук:
Коментари към Умишлено самонараняване чрез други уточнени действия МКБ X83