Счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена МКБ S82

Счупване на костите на подбедрицата (fractura cruris) са чести травми. По различни данни те са представени с 15% от всички фрактури и 40% от тези на долния крайник.
Счупванията на костите на подбедрицата, включително и на глезена се разделят на три групи:
- Счупване на горния край;
- Счупване на средната част (диафизата);
- Счупване на долния край.

Обикновено се чупят двете кости на подбедрицата, но са възможни и счупвания само на тибията или фибулата.

Механизъм на счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена
Най-честата причина за счупването е индиректната травма. Ходилото е фиксирано и подбедрицата се завърта около оста си (торзионен механизъм) или се огъва (огъвачен механизъм). В първия случай фрактурна линия, която се получава, е спираловидна, а във втория случай фрактурната линия е с кос ход. Много често един от счупените фрагменти можа да наруши целостта на кожата, при което се получава открита фрактура на подбедрицата при директна и индиректна травма.

Счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена включително и на глезена са:

Около 2% от счупванията се падат на пателата. Фрактурите на пателата могат да се разделят на две основни групи. Раздробени и трансверзални.

Повече за фрактура на колянна капачка може да прочетете при:

• Счупване на пателата.

Счупванията на горния край на тибията включва фрактури на кондилите, главичката, и tuberozitas tibie на големия пищял със или без счупване на малкия пищял. Фрактурите могат да бъдат на двата кондила едновременно, на външния или вътрешния кондил. Механизъма на получаване е компресионно - импресионно механизъм.

Повече за фрактури на горния край на големия пищял можете да прочетете при:

• Счупване на горния край на тибията (голям пищял).

Големият пищял може да се счупи на две или повече нива, със или без фрактура на фибулата. При директна травма (удар, прегазване, затрупване,) се получава раздробена фрактура. Под действието на мускулите се получават размествания по дължина и под ъгъл. Под действието на тежестта на крайника периферния фрагмент, заедно с ходилото, се завърта навън.

Повече за фрактура на диафизата на големия пищял можете да прочетете при:

• Счупване на тялото (диафизата) на тибията.

Големият пищял се счупва на границата на средната и долната трета. Механизмите на фрактурата могат да бъдат директен и индиректен (торзионен или огъвачен механизъм).

Повече за фрактура на дисталната част можете да прочетете при:

• Счупване на дистална част на тибията.

Счупването на главичката на фибулата се причинява при директна травма - удар с твърд предмет или падане върху ръб на стълба. При фрактура на външния кондил на големия пищял, той се измества навън и надолу, при което притиска главичката на малкия пищял и я счупва. При тази травма е възможно и нараняване и на нерва на фибулата, който преминава покрай главичката на малкия пищял.
Счупването на малкия пищял, е възможно да се причини и от индиректната травма торзионен механизъм или огъвачен механизъм.

Повече за фрактура на малкия пищял можете да прочетете при:

• Счупване само на фибулата.

Счупване на вътрешния малеол се получава при индиректна травма. Ако вътрешната връзка е здрава и не се скъсва, а се отчупва вътрешния глезен (отломъчен механизъм) на различна височина от върха му. Възможно е вътрешната връзка да отчупи вътрешният глезен. Ако силата продължава да действа, след счупването на външния глезен, на или под ниво на синдесмозата по огъвачен механизъм.

Повече за фрактура на вътрешния малеолус можете да прочетете при:

• Счупване на вътрешния (медиален) малеолус.

Счупване на външния малеол се получава при индиректна травма. Ако външната връзка е здрава и не се скъсва, а се отчупва външния глезен (отломъчен механизъм) на различна височина от върха му.

Повече за фрактура на външния малеолус можете да прочетете при:

• Счупване на външен (латерален) малеол.

Множествени фрактури на подбедрицата представлява раздробено счупване на няколко места на една кост (тибия или фибула).

Повече за раздробени фрактури на подбедрицата можете да прочетете при:

• Множествени счупвания на подбедрицата.

Фрактури на глезена, бималеоларна фрактура и трималеоларна фрактура влизат във фрактура на други части на подбедрицата.

Повече за фрактури на други части на подбедрицата можете да прочетете при:

• Счупване на други части на подбедрицата.

Когато има анамнеза и клинична картина за фрактура на подбедрицата и не може да се постави точна диагноза за вида на фрактурата и засегнатите кости се диагностицира като неуточнена.

Повече за неуточнени фрактури на подбедрицата можете да прочетете:

• Счупване на неуточнена част на подбедрицата.

Клинична картина на счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена
Пострадалият усеща изпукване на костта и е убеден, че е станало счупване. При оглед се вижда деформация на подбедрицата. Тя е скъсена. Има и ъгъл между фрагментите. Ходилото е външно завъртяно. Опипват се остри и неравни фрагменти, опъващи кожата. Установява се патологична подвижност и костни крепитации (хрущене).
Много често е налице рана. Тя кърви обилно от счупените кости. Понякога един от фрагментите е излязъл навън през раната и областта е силно замърсена. Стъпалото е бледо, безчувствено. Пръстите са неподвижни. Може да липсват пулсации на артерията на гърба на ходилото.
При счупване на малкия пищял се установяват оток, подкожен хематом на областта. Налице е болка при натиск. При опипване се попада на подвижни фрагменти. Наличие на крепитации (хрущене), опипват се остри и неравни фрагменти. Много често един от фрагментите нарушава целостта на кожата и се получава открита фрактура (счупване) на подбедрицата при директна или индиректна травма.

Грубото и невнимателно изследване може да причини допълнителни увреждания. Трябва да се прецени състоянието на меките тъкани. При някои закрити счупвания на костите на подбедриците, мускулите и фасциите, а по-рядко кръвоносните съдове могат да бъдат тежко контузени и разкъсани.

Диагноза на счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена
Важно значение има рентгеновата снимка.

Лечение на счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена
Първа медицинска помощ - трябва да се отстрани деформацията на крайника до колкото е възможно. Провежда се имобилизации и се осигурява бърз транспорт на пострадалия до лечебното заведение. Трябва да се спазва следното принципно поведение.
При закритите счупвания, подбедрицата се изтегля внимателно надолу по надлъжната ос. Като кракът се държи за ходилото и петата с насочени нагоре пръсти. По този начин се коригират ъгловите и ротационни размествания. Крайникът се имобилизира в дорзална шина от седалищната гънка до върха на пръстите.

При открито счупване на подбедрицата, без стърчащ навън от раната фрагмент, се прави тоалет на областта. Поставя се стерилна превръзка между раната и фрагмента, за да се препятства връщането му обратно и да не се замърсят тъканите в дълбочина. Фрагментът и цялата област се покриват със стерилни марли и се фиксират с марлен бинт. Приблизително наместване е нежелателно. Крайникът се имобилизира така както е деформиран. Осигурява се бърз транспорт. Пострадалият се поставя в легло или в полуседнало положение.

А за наместване на разместени счупвания на глезените се използват следните прийоми:
- Ходилото трябва да се изтегли по дължината на крайника
- Ако има изкълчване ставата трябва да се центрира
Прилагането на сила не е желателно. Гипсовата превръзка започва от пръстите и достига до колянната става. Прави се рентгенов контрол на 4, 8, 12-я ден. Ако не настъпи разместване, лечението продължава с гипсова имобилизация.

Оперативно лечение - малеолът на големия пищял (вътрешният малеол) не се намества, предпочита се остеосинтеза с винт при голям малеоларен фрагмент, а при малък фрагмент при възрастни се прави остеосинтеза по Weber.