Счупване на дисталната част на тибията МКБ S82.3

Счупване на дисталната (долната) част на тибията може да се наблюдава при директна травма (удар, затрупване, прегазване) се получава раздробена фрактура и в този случай двете кости се счупват на едно и също ниво. Под действието на мускулите се получават размествания по дължина и под ъгъл. Под действието на тежестта на крайника периферния фрагмент, заедно с ходилото, се завърта навън.
Много често един от фрагментите нарушава целостта на кожата и се получава открита фрактура (счупване) на подбедрицата при директна и индиректна травма. Големият пищял може да се счупи на две или повече нива.
Най-честата причина за счупване на дисталната част на тибията е индиректната травма. Ходилото е фиксирано и подбедрицата се завърта около оста си (торзионен механизъм) или се огъва (огъвачен механизъм).

Клинична картина на счупване на дисталната част на тибията
Много често пациента съобщава за падане от високо или погрешно стъпване, при което ходилото е завъртяно навън или навътре. Появява се болка в областта на долната част на големия пищял. Прави се внимателен оглед като се прави сравнение болния със здравия крак. Засегната област се подува и деформира.

Пострадалият усеща изпукване на костта и е убеден, че е станало счупване. При оглед се вижда деформация на подбедрицата. Тя е скъсена. Има и ъгъл между фрагментите. Ходилото е външно завъртяно. Опипват се остри и неравни фрагменти, опъващи кожата. Установява се патологична подвижност и костни крепитации (хрущене). Много често е налице рана. Тя кърви обилно от счупените кости. Понякога един от фрагментите е излязъл навън през раната и областта е силно замърсена. Стъпалото е бледо, безчувствено. Пръстите са неподвижни. Може да липсват пулсации на артерията на гърба на ходилото.
Грубото и невнимателно изследване може да причини допълнителни увреждания. Трябва да се прецени състоянието на меките тъкани. При някои закрити счупвания на костите на подбедриците, мускулите и фасциите, а по-рядко кръвоносните съдове могат да бъдат тежко контузени и разкъсани.

Диагноза на счупване на дисталната част на тибията
Важно значение има рентгеновата снимка.

Лечение на счупване на дисталната част на тибията
Дори при съмнение за счупване е оправдано, крайникът да бъде обездвижен. То се осъществява с шина от пръстите до средата на бедрото. Прилагането на сила при наместването е нежелателно. За наместване при разместените счупвания се прилага изтегляне по надлъжната ос на крайника. При поставяне на гипсовата превръзка се започва от пръстите и достига до колянната става. Ходилото е под прав ъгъл спрямо подбедрицата. Прави се рентгенов контрол на постигнатото наместване, както и контролни рентгенови снимки на 4, 8 и 12 ден. Ако не настъпи разместване, лечението продължава с гипсова имобилизация.

Оперативно лечение се прилага при:
- при нестабилни счупвания, когато наместването не може да се задържи;
- при счупвания на две нива, които не могат да бъдат наместени и лекувани успешно;
- при счупвания на границата между средна и дистална трета костта.
Прилага се остеосинтеза с компресионни плаки. В следоперативния период се препоръчва ранно раздвижване.