Счупване на вътрешния [медиален] малеолус МКБ S82.5

Счупванията на вътрешния малеолус се включват към глезенните счупвания.

При нормални условия движенията на глезенната става са нагоре и надолу на ходилото (дорзална и плантарна флексия). В глезенната става са възможни под действие на принудителни движения:
- супинация - вътрешният ръб на ходилото се повдига нагоре;
- пронация - външния ръб на ходилото се повдига нагоре;
- инверзия - ходилото заема - еквиноварусно положение (на пръсти и навътре).

Счупване на вътрешния [медиален] малеолус се получава при индиректна травма. Ако вътрешната връзка е здрава и не се скъсва, а се отчупва вътрешния глезен (отломъчен механизъм) на различна височина от върха му. Възможно е вътрешната връзка да отчупи вътрешният глезен. Ако силата продължава да действа, след счупването на външния глезен, на или под ниво на синдесмозата по огъвачен механизъм.

Според механизма на повредата счупване на вътрешния [медиален] малеолус се групира:
- супинационно - аддукционни;
- пронационно - абдукционно
- външно - торзионни;
- компресионни.

Клинична картина на счупване на вътрешния [медиален] малеолус
Пациента съобщава за падане от високо или погрешно стъпване, при което ходилото се е завъртяло навътре или се огъва навътре. Появява се болка в областта на счупения глезен.
Прави се внимателен оглед, сравнява се болния със здравия крак. Ставата се подува и деформира. Опипването на ставата трябва да е щадяща. Тя следва да установи местата на силна болезненост, които съответстват на фрактурните повърхности. Възможно е да се доловят костни крепитации, клавишообразна подвижност на фрагмента, неравност на линията на счупването от ръбовете на фрагмента.

Двустранният натиск по средата на подбедрицата предизвиква болка в областта на счупените глезени. Напречният размер между двата глезена е по-голям, отколкото на здравата страна. При повреда на връзките болката е по-силна, по-надолу от глезените, където и отокът е по-изразен.
При неразместени счупвания, функцията на ставата е леко смутена. Болният ходи, макар и с накуцване. При разместени счупвания, пострадалият се докарва на носилка, тъй като всеки опит за ставане и стъпване е съпроводен със силна болка. Извършването на пасивни движения не е оправдано. Има опасност от допълнителни размествания.
При бързо увеличаващ се кръвоизлив се предполага повреда на голям кръвоносен съд.

Диагноза на счупване на вътрешния [медиален] малеолус
Важно значение има рентгеновата снимка.

Лечение на счупване на вътрешния [медиален] малеолус
Наместването трябва да се извърши незабавно след постъпване на пострадалия в специализирано здравно заведение. Обезболяването се извършва от анестезиолог. Неразместените счупвания се лекуват консервативно.

А за наместване на разместени счупвания на глезените се използват следните прийоми:
- Ходилото се изтегля по дължина на крайника.
- Ако ставата е изкълчена, трябва да се центрира.

Не е желателно прилагане на сила. Гипсовата превръзка трябва да започва от колянната става и достига до пръстите. Рентгенов контрол се прави на 4, 8, 12-я ден. Лечението продължава с гипсова имобилизация, ако не настъпи разместване.
Оперативно лечение - вътрешният малеол на големия пищял не се намества, при голям малеоларен фрагмент, предпочита се да се направи остеосинтеза с винт, а при малък фрагмент при възрастни се прави остеосинтеза по Weber.