Счупване на горния край на тибията (голям пищял) МКБ S82.1

Счупвания на горния край на тибията (голям пищял) включва:

• Кондили;
• Главичка;
• Горен край;
• Tuberozitas tibiae.

Счупване на горния край на тибията (голям пищял) може да бъде самостоятелно или да има фрактура и на фибулата.

Кондилите на тибията участват в образуването на колянната става. Те са плоски и поради изправения строеж на човека дават опора на бедрените кондили. Горната част на тибията е спонгиозна и се поддържа от недостатъчно дебела кортикална кост. Това обяснява и по-лесното счупване на кондилите на големия пищял в сравнение на кондилите на бедрената кост.

Счупването на междукондилната еминенция се среща рядко.

Много рядко срещано е и на счупването на tuberositas tibiae.

Механизъм на счупване на горния край на тибията (голям пищял)
Счупванията на кондилите на тибията настъпват по директен и индиректен механизъм. При директния механизъм те са раздробени и се придружават с уврежданията на меките тъкани. Настъпват често след автопроизшествия. Най-честата причина за получаване на счупването на кондилите на тибията е индиректната травма - падане върху крака. В тези случаи е в сила нейният компресионен - импресионен механизъм. Силата действа по надлъжната ос и води до притискане на кондилите на бедрото върху кондилите на големия пищял, които се оказват по-податливи и се чупят. Ако колянната става е разположена навътре в момента на травмата ще се счупи вътрешния кондил, а когато е навън - външния кондил. При падане от височина в идифирентно положение на колянната става се счупват едновременно и двата кондила.

Най-чести са счупванията на външния кондил, които се придружават от счупвания и на главичката на малкия пищял. Счупванията на кондилите на големия пищял се съпътстват от счупвания на междукондилното възвишение. Възможни са повреди на връзковия апарат на колянната става или на менискусите, които при някои счупвания попадат във фрактурната повърхност. Тези множествени повреди могат да бъдат причина за нарушение във функцията на ставата.
Счупванията на кондилите са вътреставни фрактури. Фрагментите се разместват надолу встрани и назад.

Фрактурата на междукондилната еминенция обикновено е придружено със счупване на тибиалното платно.

Фрактурата на tuberositas tibiae се получава при внезапна силна контракция на m. quadriceps femoris (индиректна травма - отломъчен механизъм). Поради силното теглене на най-мощния в човешкото тяло мускул m. quadriceps femoris тези счупвания са винаги разместени.

Клинична картина на счупване на горния край на тибията (голям пищял)
Колянната става се подува и страничният размер се увеличава. Контурите и са загладени поради разместването на фрагментите. Налице е оток на горната трета на подбедрицата и задколянната ямка, като резултата от обширен кръвоизлив на меките тъкани. Колянната става е в леко сгънато положение. При счупване на външния кондил се увеличава физиологичния валгитет (изкривяване навън на коляното), а при счупване на вътрешния кондил - коляното е извито навътре.

При опипване се установява болезненост в областта на счупването. Болката се усилва при почукването по надлъжната ос на подбедрицата.
Активните движения в колянната става са невъзможни, а пасивните движения са силно ограничени и болезнени.
При пункция на ставата се източва кръв, примесена със синовиална течност и мастни капки.
При неразместени счупвания клиничните симптоми са изразени в по-слаба степен.

Диагноза на счупване на горния край на тибията (голям пищял)
Уточнява се посредством рентгеново изследване на фас и профил.

Лечение на счупване на горния край на тибията (голям пищял)
Първа медицинска помощ - наличната деформация се отстранява чрез теглене по надлъжната ос на подбедрицата. Крайникът се имобилизира с шина от пръстите на крака до горния край на бедрото.
При лечение на счупванията на горния край на тибията се цели анатомично възстановяване на ставните повърхности и да се запази функцията на ставата.
При счупване само на единия кондил се провежда стабилна остеосинтеза, която позволява ранно раздвижване на колянната става, а където е трудно да се направи стабилна остеосинтеза (при раздробените фрактури), се използва директната екстензия (разтягане), прекарана супра малеоларно (над глезена) и ранно раздвижване на колянната става.
Крайникът не трябва да се натоварва около 4 месеца.
Усложнения, които се получават най-често са деформираща артроза на колянната става.