Интерстициален цистит (хроничен) МКБ N30.1

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Интерстициалният цистит, наричана още синдром на болезнения пикочен мехур, представлява хронично състояние, причиняващо болка в областта на пикочния мехур, често уриниране, дискомфорт, болка в областта на кръста и редица други оплаквания.

Синдромът на болезнения пикочен мехур, макар да не е напълно добре проучено състояние, се среща сравнително често и изисква задълбочен диагностичен подход и индивидуализиране на терапията до постигане на желаните резултати.

Причини

Интерстициалният цистит е заболяване с редица въпросителни около неговата етиология, патогенеза, особености, като сред по-важните неща, които са известни за болестта, се включват:

• честота: синдромът на болезнения пикочен мехур се среща по-често сред женския пол, като са налични данни за САЩ, показващи засягане на до четири милиона мъже и до осем милиона жени. В световен мащаб честотата варира в много широки граници, повлиявайки се от многостранни фактори
• причини: точните причини за заболяването не са известни, като се предполага въздействие на алергени, имунни фактори, генетична предиспозиция, локални нарушения в епитела на пикочния мехур, участие на инфекциозни агенти и други
• рискови фактори: основните фактори, които увеличават вероятността за развитие на синдром на болезнения пикочен мехур, включват женски пол, възраст между 30 и 50 години, наличие на подлежащо хронично заболяване, протичащо с болков синдром (фибромиалгия, синдром на дразнимото черво и други)
• патогенеза: за патогенезата му съществуват много теории, включително невровегетативна, алергична, ендокринна. Напоследък се налага като най-вероятен автоимунният характер на заболяването, без да се изключва и значението на други фактори, фактори от околната среда и генетична предиспозиция

При установяване на евентуални подлежащи рискови фактори, тяхното неутрализиране е сред първите мерки при изготвянето на подходяща терапия.

Симптоми

Клиничната изява на интерстициалния цистит е подобна на другите форми на цистит и включва промени в уринирането, болков синдром и някои неспецифични общи прояви, като симптомите могат да варират в широки граници между отделните пациенти:

• промени в уринирането: чести и внезапни позиви за уриниране (над 20 на ден), недостатъчно изпразване на пикочния мехур, намален капацитет на пикочния мехур, необходимост от уриниране през нощта
• болка: тежест, болка, парене в областта на тазовото дъно, болка при сексуален акт. При жените е характерна болка в областта между вагината и ануса, докато при мъжете е характерна болка, локализирана в областта между ануса и скротума

• общи оплаквания: честото събуждане нощем за уриниране влошава качеството на съня и може да провокира депресивни епизоди, намалена работоспособност, главоболие, раздразнителност и редица други оплаквания
• усложнения: сред най-характерните усложнения при интерстициален цистит се включват намаляване капацитета на пикочния мехур във връзка с промени в стената на органа и намаляване на неговата еластичност. Други свързани с болестта усложнения са нарушен полов живот, социална изолация, емоционални проблеми, стрес във връзка с неприятния дискомфорт и хронични оплаквания

Симптомите при синдрома на болезнения пикочен мехур са хронични и персистират дълго време с периоди на обостряне и временно леко подобрение. Сред най-характерните тригери (фактори, които провокират влошаване на оплакванията) са излагане на ниски температури, простудни заболявания, урогенитална инфекция, стрес. При някои жени значително обостряне се наблюдава в периода около менструалния цикъл.

Диагноза

Диагнозата при интерстициален цистит изисква задълбочени и подробни изследвания от различно естество, главно с цел изключване на друга възможна подлежаща причина, провокираща оплакванията.

Най-често се назначават:

• разпит и преглед: при разпита се обръща внимание на вида и давността на оплакванията, връзката им с определени фактори, наличие на подлежащи заболявания, прием на лекарства и други. Извършва се гинекологичен преглед, при необходимост и ректално туше
• лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания с цел изключване на евентуален подлежащ болестен процес от друго естество. При интерстициалния цистит лабораторните находки обикновено са в норма, липсват данни за инфекциозен или възпалителен процес
• уринен анализ и урокултура: уринният анализ има за цел оценка на вида, състава и наличието на примеси в урината (кръв, гной, клетки). Допълнително се извършва и урокултура с цел изключване на подлежащ инфекциозен процес. При синдрома на болезнен пикочен мехур липсва подлежаща инфекция, което е важен отличителен белег и подпомага различаването на остър и хроничен цистит
• образни и инструментални изследвания: прилагат се ехография на коремните органи, цистоскопия за оглед на лигавицата на пикочния мехур, екскреторна урография с микционна цистография (представлява рентгеново-контрастно изследване на пикочните пътища, пикочния мехур и уретрата), уродинамични методи и вземане на материал (биопсия) за изследване с цел изключване на туморен процес и други

Диференциална диагноза при интерстициалния цистит се прави с остър цистит, вагинални инфекции, рак на пикочния мехур, радиационен цистит, ендометриоза, нефролитиаза, възпаление или тумор на простатата и много други заболявания, протичащи с промени в уринирането и хронична болка.

Лечение

Терапевтичният подход при синдром на болезнен пикочен мехур се определя строго индивидуално в зависимост от вида и тежестта на оплакванията, общото състояние на пациентите и редица други фактори. Обикновено се предпочитат консервативните методи на лечение или минимално инвазивните процедури и само в единични случаи, при липса на ефект и тежки промени, може да се обмисли оперативна намеса.

Най-общо терапевтичният подход при интерстициален цистит включва:

• лекарства: опции на избор са лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (ибупрофен, напроксен) за облекчаване на болката, трициклични антидепресанти (имипрамин, амитриптилин) за подпомагане отпускането на пикочния мехур и постигане на обезболяване. Някои антихистамини (лоратадин) могат да редуцират честотата на позивите за уриниране, а в някои страни се прилага пентозан полисулфат натрий за облекчаване на болката и повлияване на състоянието

• инстилации в пикочния мехур: локални вливания на лекарствата директно в пикочния мехур през уретрата показват добър ефект при част от пациентите. Опции на избор са инстилациите с диметилсулфоксид, някои локални анестетици, хепарин, хиалуронова киселина или хондроитин сулфат, кортикостероиди и други в зависимост от конкретните находки при съответния пациент
• локални процедури: в зависимост от оплакванията могат да се прилагат различни локални процедури и минимално инвазивни интервенции, включително транскутанна електрическа нервна стимулация, стимулиране на сакралния нерв, раздуване на пикочния мехур и други, които показват различна успеваемост при отделните пациенти
• диета и общи мерки: при някои от пациентите определени храни влошават протичането и обострят симптомите, поради което се препоръчва тяхното избягване. Най-често това са домати, шоколад, пикантни подправки, кофеин-съдържащи храни и напитки, алкохол, високо киселинни храни и напитки. Допълнително се препоръчва отказ от тютюнопушене, регулярна физическа активност и здравословно ориентиран начин на живот
• хирургично лечение: в изключително редки, спорадични случаи се налага извършването на различни по вид хирургични интервенции, включително резекция, обгаряне на язви в уретрата, оперативно увеличаване обема на пикочния мехур и други

Необходимо е проследяване на пациентите, както и мерки за намаляване на емоционалните усложнения, свързани със състоянието.

Прогнозата се определя строго индивидуално, а профилактиката е неспецифични и включва общи мерки за редуциране на вредните навици и подобряване качеството на живот.

Изображения: freepik.com