Вентрална херния МКБ K43

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Въведение

Вентрална херния представлява дефект на предната коремна стена със слабост на мускулите. Може да се появи на всяко място на коремната стена, като най-често се намира срединно над пъпа.

Много често тези хернии се наричат инцизионни, защото се образуват на мястото на предхождаща оперативна интервенция. Получават се именно поради отслабване на коремната стена, което позволява на органи и структури от коремната кухина да пролабират през самия дефект.
Както всички хернии и вентрална херния крие риск от заклещване, като това е основната индикация за спешно оперативно лечение. При самото заклещване тъканите, които се намират в херниалния сак са с рязко нарушение в кръвоснабдяването и това води до необратими патологични промени.

Честота

През 2006 г. в САЩ са извършени 348 000 операции по повод на вентрална херния, което я поставя сред често срещаните дефекти на коремната стена. Повечето от пациентите с вентрална херния, съобщават за предишни операции на мястото на новопоявилата се херния. В следоперативния период рискът от развитие на вентрална херния след срединна лапаротомия се оценява на 10%. Този процент е значително по-нисък (около 1%) след лапароскопска операция.

Причини

Като основни причини за възникване на вентрална херния се посочват:

• Слабост на мястото на разреза от предишна коремна операция.
• Слабост на коремната стена, която е присъствала при раждането.
• Слабост на коремната стена, причинена от условия, които натоварват самата стена. Те включват:

1. Наднормено тегло
2. Чести епизоди на кашлица
3. Силно повръщане
4. Бременност
5. Повдигане или бутане на тежки предмети
6. Белодробни заболявания (хронична обструктивна белодробна болест, емфизем)
7. Доброкачествена хипертрофия на простата (причинява силно напрежение по време на уриниране)
8. По-напреднала възраст (обща загуба на еластичност на коремната стена)

Патофизиология

Предната коремна стена е изградена от много слоеве, включително кожа, подкожна мастна тъкан, фасция, мускули и перитонеум. Редът на слоевете се променя в зависимост от мястото на възникване на херния. Повтарящите се натоварвания върху коремната стена от повишено интраабдоминално налягане водят до микроскопични разкъсвания на тъканта. С течение на времето това може да намали здравината на тъканта, предразполагайки хората към образуване на херния.

Силата на тъканта след операция може да достигне само 80% от предишния максимум. Този ефект също е адитивен, така че след втора срединна лапаротомия, максималната здравина се намалява на около 64%. Тази 80% прогнозирана якост на опън е при перфектни усложнения, както и без да се приемат данни за недохранване или инфекция.

Симптоми

Заболяването се проявява при кашлица, напъни, изправено положение повдигане на главата при легнало положение.

Вентрална херния се характеризира със следните промени при резки натоварвания, вдигане на тежести има болка. При наличие на сраствания на коремни органи със сака оплакванията се усилват, а болката придобива коликообразен характер. Постепенно се появява метеоризъм, понижава се общата активност, развива се висцероптоза, запек и интоксикация.

Характерно за този вид хернии е, че дефектът на коремната стена е с доста голяма дължина и от двете страни се ограничава от вътрешните ръбове на правите коремни мускули. Поради тази широчина на дефекта инкарцерации не се наблюдават. Заклещване се получава при малки вентрални хернии.

Диагноза

Диагнозата вентрална херния се поставя въз основа на: анамнеза за оперативна интервенция на мястото на образувалата се херния. От огледа, при напън се вижда подутина, покрита с изтънена кожа. С палпация се установява мека консистенция на херниалното съдържимо.

Понякога херниите са трудни за диагностициране, особено ако дефектът е много малък. В такива случаи, а и не само се препоръчват различни образни изследвания, които имат за цел да определят големината на херниалния дефект, както и херниалното съдържимо. Тези изследвания включват:

• Ехография на корем
• Компютърна томография
• Ядрено-магнитен резонанс

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на вентрална херния включва малко заболявания. Като такива се посочват:

• Диастаза на коремните мускули
• Сером
• Хематом на раната
• Злокачествено заболяване на меките тъкани

Лечение

Лечението на вентрална херния е единствено и само оперативно. Ако не бъдат оперирани, те могат да растат на големина, като практически могат да обхванат цялата срединна линия на предна коремна стена. Тогава те са в състояние да причинят сериозни усложнения.
Нелекуваните хернии растат на големина, което на практика ги прави все по-трудни за отстраняване. Пролабирането на тъкани през херниалния отвор може да доведе до заклещване на хернията. Опциите за хирургично лечение включват:

• Отворена хирургия - прави се разрез на кожата върху самата херния. Пролабиращите в херниалния сак тъкани се избутват обратно в коремната кухина и след това зоната се подсилва с платно. В някои случаи поставянето на платно не е задължително.
• Лапароскопска хирургия - при така наречените безкръвни операции, хирургът прави множество малки отвори на корема, през които с помощта на специални инструменти и камера извършва самата манипулация. Предимствата на лапароскопската операция включват:

1. много по-малък разрез, което намалява вероятността от инфекция
2. намалена следоперативна болка
3. намален болничен престой
4. по-малък белег
5. по-бързо цялостно време за възстановяване

Усложнения и прогноза

Като масивни вентрални хернии се приемат тези с дължина най-малко 15 см. Те представляват сериозен хирургичен риск. Гигантските хернии са изключително трудни за операция поради множеството образувани сраствания между коремните органи и херниалния сак. С увеличаване на размера на хернията се увеличава и рискът от повторна поява на дефект.

Други усложнения на нелекувана вентрална херния включват:

• Странгулация - завъртането на част от черво в херниалния сак е предпоставка за нарушаване на пасажа, състояние известно като илеус, или кръвоснабдяването на странгулирания участък от червото.
• Заклещване - това е едно от спешни хирургични състояния, изискващо оперативна намеса. При заклещване на хернията, както вече споменахме имаме рязко нарушаване на притока на кръв към засегнатия орган или структура.

Въпреки всички изброени усложнения при вентрална херния, прогнозата на заболяването е благоприятна. Пълно възстановяване на пациентите след отворена операция се наблюдава в рамките на няколко седмици. Този период е значително скъсен при пациенти, подложили се на лапароскопска интервенция.

Още информация по темата може да намерите в:

» Херния

Изображения: freepik.com