Хернии МКБ K40-K46

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Под понятието херния се разбира излизането на цели органи от коремната кухина или на части от тях, покрити с париетален перитонеум, през вродени или придобити цепки на сухожилно-мускулната част на коремната стена. Това определение се отнася за външните хернии.

Вътрешни хернии са тези, при които част от органите в коремната кухина навлизат в нормално съществуващи или придобити перитонеални рецесуси.

От всички видове хернии на човешкото тяло най-голяма е групата на коремните. В етиологично отношение коремните хернии биват вродени и придобити. Вродените се срещат по-рядко в сравнение с придобитите, но съдържа в себе си всички анатомични елементи на една херния. Херниите биват истински и лъжливи, а според локализацията - диафрагмални, хиатални, ингвинални, феморални и пъпни и други абдоминални хернии.

Хернията има три части - херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо.

Под херниален сак се разбира образуваната от париетален перитонеум торба, в която навлизат коремни органи. Херниалния сак има различна форма. В началото той е конусообразен, след това цилиндричен, бутилкообразен или крушовиден. Понякога сакът бива многокамерен, което представлява специфична особеност на пъпните хернии. Във всеки херниален сак се различават: вход, херниален пръстен, шийка, тяло и дъно. Сакът може да достигне до различни размери. Стената на херниалния по строеж е идентичен с париеталния перитонеум. В сака на хернията могат да се разполагат различни органи - оментум, тънко и дебело черво, пикочен мехур, уретра.

Честота

Приблизително 10% от населението развива някакъв вид херния през различен етап от живота си. В САЩ се правят повече от 1 милион оперативни интервенции свързани с хернии всяка година, като ингвиналните хернии са близо 770 000 от тези случаи. Разпространението на различните видове хернии е както следва:

• Приблизително 75% от всички хернии са ингвинални, от тях 50% са индиректни, с преобладаване на дясната страна. 3% от ингвиналните хернии имат плъзгащ се компонент. Съотношението между мъже и жени е 7:1.
• Около 14% от диагностицираните хернии в световен мащаб са пъпни.
• Вентралните хернии представляват 10%.
• Само 3% от случаите на хернии са феморални, като се срещат значително по-често при жени, отколкото при мъже.

Причини

Една от причините за появата на хернии е анатомичната особеност на областта, в която се образуват. Тя се изразява в слабост на съединителната тъкан, коремните стени могат да бъдат податливи за образуване на хернии и вследствие на силно изразена кахексия, поради дълго боледуване, чести коремни операции, парализа на инервиращите предната коремна стена нерви, наличие на асцит и др.

Херниите се срещат и при физически здрави хора. В тези случаи причината за развитието на херниите трябва да се търси в прекомерни физически напрежения, свързани с покачване на вътре коремното налягане. В други случаи вътрекоремното налягане може да бъде покачено при силно раздуване на белите дробове, при упорита кашлица. Коремната стена може да бъде напрегната и при дефекация, при препятствие в уринирането. Наред с изброените фактори е необходимо и индивидуално предразположение.

Патофизиология

Клиничните прояви при херниите предполагат повтарящ се стрес като основен фактор за развитието. Повишеното интраабдоминално налягане се наблюдава при различни болестни състояния и допринася за образуването на херниите. Повишено коремно налягане се наблюдава при хронична кашлица, асцит, интраперитонеални маси, обстипация и органомегалия.

Други състояния, свързани с повишената честота на ингвинални хернии, са екстрофия на пикочен мехур, крипторхизъм (неспуснат тестис) и др. Висока честота на ингвиналните хернии се среща при недоносени бебета като тази честота е обратно пропорционална на теглото.

Симптоми

Оплакваният на болния обикновено не зависят от размерите на хернията. Обикновено херниите с по-малки размери дават повече оплаквания тъй како те имат тесен сак и лесно инкарцерират. Обикновено хернията се съпровожда с болка, която има различни проявления и от дискомфорт съответстващи на спецификата на конкретната херния. Хернията се изявява видимо с подутина, която е най-силно изразена изправено положение, кашлица, напъни.

При заклещване клиничната картина започва със силна болка, която се локализира в областта на херниалния сак. Заедно с болката по рефлекторен път се получават позиви за повръщане. Болните се чувстват зле и отпадат бързо. Пасажът на червата се прекъсва, в началото има засилена перисталтика, по-късно настъпва атония и раздуване на червата. Болните повръщат стомашно съдържимо, жлъчка, а накрая тънко чревно съдържимо. Настъпва цялостно спиране на газове и изхождания.

Диагноза

Диагнозата се поставя лесно въз основа на анамнестични данни на болния и обективното изследване. Тя е трудна при онези хернии, които са с малки размери, у пълни хора и при трудно достъпни за палпиране хернии. И до днес златен стандарт в диагностицирането на почти всички видове хернии, особено на коремната стена, представлява физикалният преглед.

По време на самия преглед лекарят чрез палпация може да усети самия дефект на коремната стена, през който се получава подутина. При поставяне на ръка или пръсти с едновременното напъване или кашляне от страна на пациента, може да се усети локално повишено напрежение.

Въпреки това, повечето лекари предпочитат да включат към диагностицирането на херниите и различни образни изследвания, чрез които могат да добият представа за точната големина на дефекта. Това от своя страна е важно за определяне на обема на оперативна интервенция, която трябва да се извърши. Сред предпочитаните образни изследвания най-често са ехография, скенер и ЯМР (ядрено-магнитен резонанс).

Диференциална диагноза

Анамнезата и физикалният преглед остават най-доброто средство за диагностициране на херния. При прегледа също е важно да се включат и други заболявания, които са част от диференциалната диагноза на херниите. Те включват:

• Остър епидидимит
• Хидроцеле
• Обструктивна уропатия
• Туморна формация
• Липом
• Варикоцеле

Лечение

Единственото ефективно лечение при всички видове хернии е хирургичното. Оперативното лечение се препоръчва най-вече, за да се предотвратят усложнения като чревна обструкция или заклещване. Времето, необходимо за възстановяване след лечение, е намалява, ако хернията се оперира лапароскопски. Робот-асистираната хирургия също наскоро придоби популярност като безопасна алтернатива на отворената хирургия.

Неусложнените хернии се поправят основно чрез изтласкване на хернираната тъкан и след това поправяне на мускулния дефект. Техниките за укрепване на мускулите често включват синтетични материали. Платната обикновено се поставят над или под самия дефект. Важно използваните методи да се правят, без да има напрежение в тъканите ("tension free"). Доказателствата сочат, че методите без напрежение имат по-нисък процент на рецидиви и най-бърз период на възстановяване в сравнение в другите методи.

Усложнения

Най-честите усложнения при херниите са заклещванията, възпаленията и срастванията.

Заклещване настъпва, когато навлязлото в сак херниално съдържимо поради настъпили изменения в състоянието между сака и херниалната порта, не може да се върне от само себе си обратно в коремната кухина. Връщането му може да стане от сами болен или от лекар.

При заклещване вследствие на внезапното пристягане на участващите в хернията коремни органи от херниалния пръстен се получават смущения в циркулацията на намиращите се в херниалния сак орган, а при ретроградна инкарцерация - на намиращата се в корема пристегната ретроградна чревна гънка. При всяка инкарцерация се получават признаци на странгулационен или обтурационен илеус.

Още информация по темата може намерите в:

»Херния

Изображения: freepik.com