Други абдоминални хернии МКБ K45

› Въведение

› Видове адбоминални хернии

› Честота

› Причини

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Въведение

Херниите на коремната стена, независимо от тяхната точна локализация, са сред най-често срещаните хирургични проблеми. Познаването на тези хернии (типични и нетипични) и на подутините, които могат да ги имитират, е съществен компонент от познанията на коремните и детски хирурзи. Повече от 1 милион операции по повод на херния на коремната стена се извършват всяка година в САЩ, като приблизително 770 000 от тези случаи са поради наличието на ингвинална херния. Около 90% от всички операции при пациенти с ингвинална херния са мъже.

Абдоминална херния представлява излизането на цели органи от коремната кухина или на части от тях, покрити с париетален перитонеум, през вродени или придобити цепки на сухожилно-мускулната чат на коремната кухина. Това определение се отнася за външните хернии. Вътрешните хернии са тези, при които част от органите в коремната кухина навлизат в нормално съществуващи или придобити перитонеални рецесуси.

Видове адбоминални хернии

Други абдоминални хернии включва:

• Абдоминална херния с уточнена локализация, некласифицирана другаде (хернии на бялата линия) - съставляват 1 % от всички хернии. Тези хернии биват: епигастрални - разположени над пъпа, параумбиликални - разположени около пъпа, подпъпни - разположени под пъпа. Последните са много редки. Херниите на бялата линия се наблюдават предимно при мъжете и са винаги придобити. Сравнително по-чести са епигастралните хернии. През горната част на бялата линия преминават много съдове през цялата й дебелина. Около тях има повече или по-малко тлъстина, която увлича перитонеума и образува малки епигастрални хернии.

Херниалният сак е малък, но може да причини сериозни оплаквания. Болката е винаги силна и може да симулира язвена болест. Някои считат, че болките от епигастралната херния могат да станат причина за образуване на язва на стомаха, поради постоянните болкови импулси към кората на главния мозък.

Когато оментумът срасне с херниалния отвор, болката става постоянна, придружена с перитонеално дразнене. През време на хранене, поради теглене на срасналия оментум, болката става по-силна. Често се налага диференциална диагноза с язва на дванадесетопръстника или холецистит. Тези хернии инкарцерират често.

• Лумбална херния - лумбалните хернии са други абдоминални хернии появяват се в поясната област и излиза през слабите места на поясната област. Тези слаби места на поясната област се наричат поясни триъгълници:

1. долен триъгълник, известен като триъгълник на Petit, който се разполага между широкия гръбен мускул, външния кос коремен мускул и гребена на илиачната кост.
2. горен триъгълник, известен като триъгълник на Grynfeltt, разполагаш се между квадратния поясен мускул, вътрешния кос коремен мускул и 12 ребро.

• Обтурационна херния - Обтураторната херния при образуването си следва обтураторния канал, в отвор между ramus sup.ossis pubis и membrana obturatoria през, който преминават само обтураторният нерв и кръвоносни съдове. С излизането си и увеличаването по размери херниалният сак се спуска под аддукторните мускули, което го прави недостъпен за палпация. Съдържимо могат да бъдат черва, оментум, аднекси или пикочен мехур. Поради ригидното херниално отвърстие заклещванията са чести.

Това заболяване е типично за възрастни жени, които за кратко време по различни причини отслабват на тегло. За това допринася и женската конфигурация на таза. Голяма част от болните идват при лекаря с оплаквания от остра слабинна болка. Други имат коремни оплаквания за чревна обструкция до умерено изразен дискомфорт. Поради диагностичните затруднения, диагнозата се поставя обикновено при операция по повод чревна непроходимост, тъй като самата херния е недостъпна за палпация. Съвременните образни диагностични средства - херниография (да няма заклещване), ултрасонография и КТ спомагат при насочено мислене за висока честота на точна диагноза. При болните с признаци на остро коремно заболяване се извършва лапаротомия. При поставена диагноза предпочитаният достъп за оперативно лечение е преперитоеалният.

• Херния на женските външни полови органи
• Ретроперитонеална херния
• Седалищна херния - Седалищната херния е излизане на тазов перитонеален сак и неговото съдържимо през foramen ischiadicum major или foramen ischiaicum minor. Налице могат да бъдат три вида хернии. Най-често се среща тази, която излиза през foramen suprapirforme, следвана от хернията през foramen infrapiriforme и най-рядка е хернията във foramen ischiaicum. Симптомите са нетипични и нехарактерни. Херниалният сак лежи дълбоко в масата на седалищните мускули. Диагнозата е изключително трудна и се поставя или по повод настъпило усложнение на хернията или случайно при друга операция. При операция с абдоминален достъп при жените, отворът е зад широката маточна връзка, над сакроутеринната връзка. При мъжете ориентир е пространството между ректума и пикочния мехур. Лечението на всички видове хернии е оперативно и зависи от вида на хернията. Прави се херниопластика.

Честота

До 10% от населението развива някакъв вид херния през живота си. В САЩ повече от 1 милион операции по повод на хернии на коремната стена се извършват всяка година. Ингвиналните хернии обикновено са най-често срещаните както при мъжете, така и при жените. Честотата на ингвиналните хернии при деца достига до 4,5%. Индиректните хернии обикновено се появяват през първата година от живота, но може да появят и в по-напреднала възраст. Директните хернии се появяват при по-възрастни пациенти в резултат на отпускане и слабост на мускулите на коремната стена и изтъняване на фасциите.

Причини

Други абдоминални хернии могат да се появят при хора на всяка възраст, включително и новородени. Въпреки това, рискът от развитие на херния има тенденция да се увеличава с напредване на възрастта. Повечето хернии на коремната стена са причинени от зона на слабост, засягаща самата стена. Редица различни фактори могат да допринесат за развитието на тази слабост. Тези фактори включват:

• Напреднала възраст
• Колагеново съдово заболяване
• Често вдигане на тежести
• Генетични дефекти
• Данни за предишни хернии
• Инфекция (особено след операция)
• Наранявания на коремната област
• Затлъстяване
• Бременност
• Напъване по време на изхождане или уриниране
• Данни за предишни операции

Симптоми

Хернията може да бъде открита при рутинен физикален преглед или пациентите с херния могат да потърсят лекарска помощ поради настъпило усложнение, свързано със самата херния. Сред най-честите симптоми при херния са:

• Наличие на изпъкналост или подутина на мястото на дефекта на коремната стена
• Чувство на пълнота на мястото на хернията
• Усещане за болка
• Повишена чувствителност

Важно е диференцирането на херния, когато е заклещена, което налага спешна оперативна намеса. Сред характерните симптоми са:

• Гадене, придружено с повръщане
• Болезнено уголемяване на хернията
• Невъзможност за манипулиране на хернията (таксис)
• Силна чувствителност и болка при палпация
• Илеусни прояви (чревна непроходимост)

Диагноза

За диагностициране на други абдоминални хернии в повечето случаи напълно достатъчен е подробен физикален преглед, тъй като особено херниите на предна коремна стена са лесни за диагностициране. Лекарят може да палпира дефекта с ръцете си, като дори по този начин може да определи неговата големина. Това го насочва за евентуалният обем на операция, необходим за възстановяване на хернията. За потвърждаване на диагнозата се използват различни образни изследвания, които в повечето случаи се оказват полезни за диагностициране на по-странни като локализация херниални дефекти.

• Ултразвуково изследване - може да се използва за диференциране на маси в слабините или коремната стена или за диференциране на тестикуларни източници на подуване
• Компютърна томография (КТ) - изключително ценен метод за оценка на херниалното съдържимо, особено ако има данни за заклещване на хернията.

Лечение

Обикновено херниите не се подобряват от само себе си и операцията може да е единственият начин за възстановяването им. Ако хирургът смята, че е необходимо оперативно лечение, то той ще препоръча най-подходящия метод, който да отговаря на нуждите и очакванията на пациента.

Може да се извърши един от трите вида хирургично лечение на херния:

• Отворена операция - при която се прави разрез на кожата на мястото на хернията. Изпъкналата тъкан в херниалния сак се репонира в коремната кухина и отслабената мускулна стена се възстановяване чрез шев или платно.
• Лапароскопска операция - включва същите методи на оперативно лечение, като единствената разлика е, че при нея не се прави кожен разрез. Специалните инструменти се поставят интраабдоминално през малки отвори за извършване на процедурата.
• Роботизирана хирургия - подобно на лапароскопската хирургия се извършва единствено с няколко дупки или разрези на коремната стена. При роботизираната хирургия хирургът управлява инструментите с помощта на специална конзола.

Всеки вид хирургично лечение има своите предимства и недостатъци. Не съществува най-добър метод, а има подходящ метод за определените пациенти и техните хернии. А това, кой метод е подходящ, се избира изцяло от хирурга.

Усложнения и прогноза

Веднъж появила се херния, в която и да е част на организма, тя няма да изчезне от само себе си. Както вече споменахме, единственото ефективно лечение е оперативното. С течение на времето хернията може да нарасне и да стане по-болезнена или да се развият различни усложнения. Най-честите усложнения на нелекувана херния включват:

• Обструкция (странгулация) - част от червата, които са локализирани в херниалния сак могат да причинят симптоми като гадене, повръщане, стомашна болка и повишена чувствителност в зоната.
• Заклещване - част от органите, най-често червата, се заклещват в херниалния сак по начин, който води до прекъсване на кръвоснабдяването. В такива случаи е необходима спешна операция (в рамките на часове след настъпване), за да се предотврати необратимо увреждане на тъканите.

Прогнозата на пациентите след операция винаги е благоприятна. Пълно възстановяване дори и при отворена хирургия се наблюдава в рамките на няколко седмици. Избягването на физическо натоварване след операция е от голямо значение, тъй като може да доведе до повторната поява на херния. Пушенето и затлъстяването също са основни рискови фактори за рецидив на херния.

Още информация по темата може намерите в:

»Херния

Изображения: freepik.com