Абдоминална херния, неуточнена МКБ K46
› Честота
› Причини
› Симптоми
› Диагноза
› Лечение
Въведение
Хернията е подутина, която се получава, когато част от вътрешните органи излязат през коремната кухина. Има няколко типа хернии включително: ингвинална (най-често срещаната), слабинна, пъпна, след оперативна - на мястото на оперативния цикатрикс, диафрагмална - най-чести тип хиатална. Абдоминална херния, неуточнена може да се появи при мъже, жени и деца. Най-важния фактор за получаване на херния е съчетание от мускулна слабост и повишено коремно налягане на пример при вдигане на тежки предмети. При хора с генетично предразположена по-слаба коремна мускулатура е по-вероятно да се получи херния.
Тази подутина на коремната стена е изградена от отвор и херниален сак състоящ се от перитонеум и херниално съдържимо.
Абдоминална херния, неуточнена включва:
- Ентероцеле
- Епиплоцеле
- Херния без допълнителни особености
- Интерстициална херния
- Интестинална херния
- Интраабдоминална херния
Ентероцеле е подутина на тънките черва и перитонеума към вагиналния канал.
Епиплоцеле е рядко използван термин за херния на оментума, херния, която съдържа оментум.
Интерстициална херния е тази, при която чревни бримки се намират между два слоя от коремната стена.
Интраабдоминална херния е вродено нарушение в положението на червата в коремната кухина и част от тях се намират в дефект на перитонеума.
Честота
До 10% от населението развива някакъв вид херния през живота си. В САЩ повече от 1 милион операции по повод на хернии на коремната стена се извършват всяка година. Ингвиналните хернии обикновено са най-често срещаните както при мъжете, така и при жените. Честотата на ингвиналните хернии при деца достига до 4,5%. Индиректните хернии обикновено се появяват през първата година от живота, но може да появят и в по-напреднала възраст. Директните хернии се появяват при по-възрастни пациенти в резултат на отпускане и слабост на мускулите на коремната стена и изтъняване на фасциите.
Причини
Като основни причини за възникване на абдоминална херния, неуточнена херния се посочват:
- Слабост на мястото на разреза от предишна коремна операция.
- Слабост на коремната стена, която е присъствала при раждането.
- Слабост на коремната стена, причинена от условия, които натоварват самата стена. Те включват:
- Наднормено тегло
- Чести епизоди на кашлица
- Силно повръщане
- Бременност
- Повдигане или бутане на тежки предмети
- Белодробни заболявания (хронична обструктивна белодробна болест, емфизем)
- Доброкачествена хипертрофия на простата (причинява силно напрежение по време на уриниране)
- По-напреднала възраст (обща загуба на еластичност на коремната стена)
Патофизиология
Клиничните прояви на абдоминалните хернии предполагат повтарящ се стрес фактор за тяхното развитие. Повишеното интраабдоминално налягане се наблюдава при различни болестни състояния и изглежда допринася за образуването на херния сред хората. То е свързано основно с хронична кашлица, асцит, интраперитонеални образувания, органомегалия, запек и др. Висока честота на ингвинални хернии се среща при недоносени бебета, като тази честота е обратно пропорционална на теглото.
В основата на образуването, на каквато и да е херния стои изтъняването на мускулите и техните сухожилни разтеглици. Скоростта на пролиферация на фибробластите е по-ниска от нормалната и скоростта на колагенолиза изглежда повишена. Придобитият дефицит на еластаза също може да доведе до повишено образуване на херния. През 1981 г. двама учени доказват, че повишената еластаза и понижените нива на алфа-1 антитрипсин, свързани с тютюнопушенето, допринасят за повишената честота на херния при активните пушачи. Приносът на биохимични и метаболитни фактори за създаването на ингвинални хернии остава въпрос за спекулация.
Симптоми
Болните се оплакват от подутина и опъване на мястото на хернията. Подутината е по-изразена в изправено положение и обикновено се прибира в легнало положение. Обикновено има дискомфорт и тъпа болка. Много рядко болните съобщават за остра болка и то особено при вдигане на тежести.
Болката се усилва при заклещването на хернията, когато се придружава от гадене и повръщане. Няма дефекация и флатуленция. При достатъчно силно притискане на заклещената херния и достатъчно време заклещените органи могат да некротизират и да се стигне до гангренозна херния. Тогава общото състояние на болния внезапно се влошава.
Диагноза
Диагнозата лесно се поставя при големи хернии. При хернии с малки отвори може да бъде пропусната и да се открие при оперативно лечение по друг повод. Рентгеново изследване, ултразвуково изследване или КАТ могат да бъдат от голяма полза при съмнение за абдоминална херния. Предоперативната компютърна томография е препоръчителна при всичките видове абдоминални хернии, тъй като чрез изследването могат да се визуализират локализираните в херниалния сак органи. Това може да предотврати тяхното интраоперативно нараняване или засягане.
Диагностичната оценка е важна за обема на оперативната намеса, както и за вида на операцията (лапароскопска или отворена).
Лечение
Лечението на абдоминалните хернии е единствено и само оперативно. Консервативно лечение може да се приложи, при пациенти, които не искат да се подложат на опративно лечение или имат здравословен проблем, който е контраиндикация за извършването на операция. То се състои в поставяне на бандаж върху репонирана херния. Когато носенето на бандаж е невъзможно, при малки и нерепонируеми хернии или вече са настъпили усложнения като заклещване и странгулационен илиеус се пристъпва към оперативно лечение. При гангренозните хернии лечението е спешна операция.
Оперативното лечение се състои в отстраняването на херниалния сак, репониране на херниалното съдържимо обратно в коремната кухина и в повечето случаи поставяне на платно за заздравяване на коремната стена. Самите операции се извършват чрез отворена хирургия или лапароскопска. Предпочитаният метод сред пациентите е лапароскопската хирургия, тъй като е свързана с по-бързо възстановяване след операция. Въпреки това, резултатите и от двата вида оперативни намеси са обнадеждаващи и пациентите се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици.
Усложнения и прогноза
Прогнозата зависи от вида и размера на хернията, както и от способността на намаляване на рисковите фактори, свързани с развитието на херния. Прогнозата е добра при навременна диагностика и оперативно лечение. Самата херния често може да доведе до заклещване на черво с компрометиране на неговото кръвоснабдяване, което, ако се пропусне, може да доведе до перфорация на червата и перитонит. В тези случаи е необходима спешна оперативна намеса, за да се предотвратят допълнителни усложнения.
Като цяло пациентите с неусложнена абдоминална херния, неуточнена се възстановяват напълно след операция. Въпреки това, смъртността е 10% за тези, които имат заклещена херния. Трябва да се има предвид, че операцията за възстановяване на херния или управление на нейните усложнения може да остави пациента в риск от инфекция или интраабдоминални сраствания. Освен това херниите могат да се появят отново на същото място, дори след хирургично лечение.
Изображения: freepik.com
Видове Абдоминална херния, неуточнена МКБ K46
Симптоми и признаци при Абдоминална херния, неуточнена МКБ K46
Библиография
https://www.nhs.uk/conditions/hernia/
https://www.msdmanuals.com/professional/gastrointestinal-disorders/acute-abdomen-and-surgical-gastroenterology/hernias-of-the-abdominal-wall
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/15757-hernia
https://emedicine.medscape.com/article/189563-overview
https://www.uofmhealth.org/conditions-treatments/surgery/abdominal-wall-hernias
Коментари към Абдоминална херния, неуточнена МКБ K46