Неуточнена абдоминална херния с непроходимост без гангрена МКБ K46.0

Херния представлява излизане извън граници на телесната кухина на част от съдържимото и.

Херниален пръстен (отвор) се нарича отворът, през който хернията излиза извън телесната кухина.
Херниалния сак се образува от ципата, покриваш кухината отвътре. В херниалния сак навлизат подвижни органи - херниално съдържимо (тънко черво, коремно було, части от дебелото черво и др.).

От всички видове хернии на човешкото тяло, най-голяма е групата на коремните хернии.
Неуточнена абдоминална херния с непроходимост без гангрена може да се раздели на две основни групи: външни и вътрешни.
В етиологично отношение коремните хернии биват придобити и вродени. По-рядко се срещат вродените в сравнение с придобитите, но съдържат в себе си всички анатомични елементи на една херния. Много често вроденият херниален сак остава празен, когато плодът е в утробата на майката и се изпълва с коремно съдържимо след раждането. За да се получи това, трябва да се повиши вътре коремното налягане, а това обикновено става при плач или напъване на детето. Основната причина за образуване на придобити абдоминални хернии е повишеното налягане в коремната кухина - вследствие на тежък физически труд, хронична кашлица, хроничен запек, при бременни жени, след раждане и др.

Клиничните симптоми при неуточнена абдоминална херния с непроходимост без гангрена се представят с увреждане на общото състояние на болния, дискомфорта и тежестта в коремната област преминават в силнаколико образна болка. Впоследствие се появяват гадене и неспирни повръщания.

Най-тежкото усложнение на абдоминалната херния е заклещването (инкарцерацията) на хернията. Заклещване на хернията се среща при всички видове хернии. То е най-честото и най-опасното усложнение. Мястото на заклещването е херниалният отвор и много рядко загрубялата от възпалителния процес шийка на херниалния сак - в дивертикул на последния или в самия сак. При неуточнена абдоминална херния с непроходимост без гангрена от значение са размерите на херниалния отвор и податливостта на херниалното отвърстие. Заклещването се изразява в силното пристягане на херниалното съдържимо - хернираните органи от херниалното отвърстие. Това се придружава от смущение в кръвообращението на органите, които са намират в херниалния сак, вследствие на което настъпва трансудация, която увеличава обема на херниалното съдържимо. Като резултат от това с течение на времето хемодинамиката на органите в херниалния сак се нарушава прогресивно и отделни участъци от тях могат да некротизират. Ако кухи органи перфорират, това води до развитието на перитонит. В зависимост от механизма на притискането на херниалното съдържимо заклещването бива: еластична инкарцерация, стеркорална инкарцерация, пристенна инкарцерация, мнима инкарцерация и др.

Диагнозата на неуточнена абдоминална херния с непроходимост без гангрена е лесна. Още по време на преглед на пациента, при оглед и палпация на самата подутина може да се диагностицира абдоминалната херния.

Лечението на абдоминалните хернии започва с очистителни клизми, като болният се поставя на постелен режим. Ако няма ефект, се пристъпва към оперативна намеса. След операцията болният трябва да спазва определен режим - да избягва вдигане на тежки предмети, да се лекуват кашлицата и запека и др. Понякога се появява рецидив, при което отново се получава подутина на мястото на операцията.