Други болести на хранопровода МКБ K22

Хранопроводът е мускулна тръба, дълга около 25 сантиметра и се простира от фаринкса до стомаха. Разделя се на няколко сегмента, а именно фаринго-езофагеален, шиен, торакален и абдоминален.

Рубриката други болести на хранопровода обхваща голям диапазон от увреждания с различна етиология, патогенеза, клинична картина, диагностични критерии и терапевтичен подход.

Други болести на хранопровода: видове, симптоми, особености

В зависимост от особеностите на уврежданията се различават няколко основни заболявания, включени в рубриката, като при много от тях етиологията не е напълно изяснена, но се обсъжда вредното въздействие на редица фактори, като например нездравословно хранене и вредни навици, злоупотреба с медикаменти, някои подлежащи заболявания, онкологично лечение и много други. Състоянието обикновено се развива след 40 години, но е възможно засягане на лица от всички възрастови групи, включително и детската популация.

Към други болести на хранопровода се включват следните заболявания:

• ахалазия на кардията: ахалазия на кардията е моторно заболяване на хранопровода с неизяснена етиология, като се счита, че причината е нарушена инервация в долната част на хранопровода. Наблюдават се патологични промени в plexus Auerbachi и дорзалните ядра на вагуса. В тялото на хранопровода се наблюдава патологична перисталтика, като сред най-честите симптоми се включват различни по вид и тежест нарушения в преглъщането, болков синдром и други
• язва на хранопровода: към други болести на хранопровода се включва и язвената болест. В зависимост от тежестта на състоянието и дълбочината на проникване може да бъде описана като лезия, отворена рана или ерозия на хранопровода. Етиологични фактори, които могат да причинят язва, са химични вещества, лекарства, солна киселина от стомаха при диспепсия, гъбична инфекция. Най-честото усложнение на гастроезофагеалната рефлуксна болест е развитието на язва на хранопровода. Класическите симптоми на язва са болка високо в епигастриума, дисфагия, регургитация и парене зад гръдната кост
• непроходимост на хранопровода: непроходимост на хранопровода е нарушение, характеризиращо се със стесняване на лумена на хранопровода. Тази непроходимост може да бъде проявена със стеснение, компресия, стриктура или стеноза. Клинично се изразява с болка и дисфагия, киселини, кисели оригвания, задух, кашлица, усещане за чуждо тяло в хранопровода и други
• перфорация на хранопровода: руптура или перфорация на хранопровода може да се развие в резултат от различни етиологични фактори или да настъпи спонтанно. За момента най-честата причина за перфорация е ятрогенна при опит за дилатация на хранопровода, както и при извършване на различни диагностични и терапевтични ендоскопски манипулации. Синдромът на Boerhaave е перфорация на хранопровода, която се дължи на повръщане. Развива се в резултат от повишаване на интраезофагеалното налягане, при относително отрицателно вътрегръдно налягане. Клинично има болка в горна част на корема, придружена с гадене и повръщане
• дискинезия на хранопровода: дискинезия на хранопровода е разстройство на мотилитета на хранопровода и варира от хипомотилитет в единия край до хипермотилитет в другия край. Дифузният спазъм на хранопровода е хипермотилитетно разстройство с неизяснена етиология. Като резултат от едновременни високи амплитудни контракции болните се оплакват от гръдна болка (която в някои случаи може да бъде объркана с болка със сърдечен характер), неспокойствие, по-рядко обструкция и регургитация
• дивертикул на хранопровода, придобит: към други болести на хранопровода влизат и придобити дивертикули на хранопровода, които са торбовидни изпъквания, състоящи се от един или повече слоеве на стената на хранопровода. Могат да се локализират в областта на горен езофагеален сфинктер, в средния отдел на хранопровода или над долен езофагеален сфинктер, като биват пулсионни и тракционни. С течение на времето могат да достигнат големи размери и да причинят обструкция на лумена на хранопровода и дисфагия, а аспирацията на храни и течности може да доведе до белодробни усложнения
• синдром на Mallory-Weiss: синдром на Mallory-Weiss е състояние на разкъсване на лигавицата на хранопровода и кървене, обикновено причинено от пристъпи на гадене и повръщане. Първоначално е било описано при алкохолици, като и до днес се среща често сред тази рискова група. Други предразполагащи фактори са хранителни разстройства (булимия, анорексия), хиатална херния, прием на нестероидни противовъзпалителни средства. Клинично се изявява с хематемеза, възможни са различни допълнителни прояви и увреждания в резултат от кървенето, както и наличие на общи прояви. Леките хеморагии остават недиагностицирани в много от случаите, а при тежко кървене е възможен леталитет в кратки срокове при липса на своевременна медицинска намеса
• други уточнени болести на хранопровода: в рубриката се включват и други уточнени болести на хранопровода, характеризиращи се с доброкачествена езофагеална хеморагия (кръвоизлив на хранопровода без допълнителни особености). Това са разстройства или нарушения на хранопровода, при които има кървене без уточняване на причината за такова, като най-общо се подразделят на остри и хронични и протичат с различни по вид и тежест симптоми
• болест на хранопровода, неуточнена: при невъзможност за класифициране на увреждането към някое от добре познатите заболявания на хранопровода се говори за неуточнена езофагеална болест. Състоянието може клинично да наподобява много други увреждания на органа, като диагнозата е по метода на изключването, а лечението е предимно симптоматично

Различните болести на хранопровода, включени в рубриката, крият различен риск от поява на усложнения, поради което е необходимо своевременно диагностично уточняване и назначаване на подходяща терапия с цел минимизиране опасността от допълнителни увреждания и подобряване на прогнозата при отделните пациенти.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на различните увреждания на хранопровода се осъществява обикновено с помощта на комплексни методи и подходи, като най-често за откриване на болестта се използват следните:

• анамнеза и физикални находки: подробният разпит на пациента и обстойният физикален преглед може да насочи към заболяване на хранопровода и да хвърли светлина върху някои от наличните рискови фактори (грешки в диетата, алкохолизъм, наркомании, злоупотреба с обезболяващи, други подлежащи заболявания), но в масовия случай клиничните находки са оскъдни и са необходими други изследвания за откриване и потвърждаване на диагнозата
• лабораторна констелация: пълната кръвна картина и изследването на някои ензими и определени показатели обикновено има за цел регистрация на налични отклонения в хемопоезата (за откриване на кървене), функционална активност на някои органи, наличието на подлежаща инфекция (някои от заболяванията показват инфекциозна етиология)
• образни методи на изследване: с най-високо информативно значение са резултатите, получени от образните методи на изследване, като в зависимост от преценката на лекуващия лекар могат да се назначат контрастно рентгеново изследване (най-често се използва бариева каша), горна ендоскопия (при нужда може да се комбинира с биопсия), компютърна томография (с или без използването на контраст) и други
• други изследвания: в някои случаи за потвърждаване на диагнозата се налага извършване на манометрия на езофага (измерване на съкратителната активност на мускулите), измерване на pH н хранопровода, извършване на ЕКГ (за изключване на сърдечен проблем) и други

Диференциалната диагноза често е широка и налага различаване от често описваните заболявания на хранопровода (различните по вид езофагити, гастроезофагеална рефлуксна болест), отделните заболявания, включени в рубриката, различаване от болести на хранопровода и гастроинтестиналния тракт като цяло с автоимунна, възпалителна или неопластична етиология.

Лечение при други болести на хранопровода

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с някои от заболяванията, включени в рубриката други болести на хранопровода, изисква индивидуален, комплексен и целенасочен подход, тъй като при отделните увреждания различни методи показват по-висока ефективност.

В масовия случай могат да се използват някои (или комбинация) от следните лечебни методи:

• лекарствена терапия: при данни за киселинен рефлукс се назначава подходяща антирефлуксна терапия, включваща инхибитори на протонната помпа (омепразол, рабепразол), Н2-блокери (ранитидин, фамотидин), антиациди (магнезиеви и алуминиеви препарати). Симптоматично могат да се приложат лекарства против гадене (антиеметици), аналгетици (обезболяващи средства) и други според оплакванията на пациентите
• диета: в някои случаи спазването на определен хранителен режим може да доведе до подобряване състоянието на пациентите и се препоръчва на фона на подходяща лекарствена терапия. Препоръчва се ограничаване на мазни и пържени храни, пикантни изделия, шоколад, кафе, алкохол, газирани напитки, цитруси и други. Също така се препоръчва избягване на прием на твърде студени или твърде горещи напитки, преяждане, тежка физическа активност или лягане веднага след хранене
• общи мероприятия: общите мероприятия са насочени към подобряване състоянието на пациентите в зависимост от техните индивидуални особености. Това може да включва придобиване на полезни хранителни навици, редукция на теглото при необходимост, контрол и лечение на други подлежащи заболявания, отказ от тютюнопушене, мерки за справяне със стреса и други
• ендоскопски и лапароскопски методи: при липса на ефект от гореизброените методи, както и при определени увреждания, повлияващи се само оперативно, се прилагат различни ендоскопски и лапароскопски техники за лечение на болестта. За ускоряване на възстановяването и постигане на оптимални резултати се препоръчва подходяща предоперативна подготовка на пациентите и адекватни грижи в следоперативния период

Прогнозата при други болести на хранопровода се определя индивидуално, като с най-голяма тежест са фактори като ранно откриване на болестта, липса на развили се усложнения, добър терапевтичен отговор към приложените лечебни мерки.

Заглавно изображение: freepik.com