Остър инфаркт на миокарда МКБ I21

Патологичен процес, характеризиращ се с некроза (смърт) на определен участък от сърдечния мускул, се нарича остър инфаркт на миокарда. Инфаркт на миокарда е резултат от остро несъответствие между нуждите и доставката на кислород към сърдечният мускул. Човешкото сърце работи непрекъснато през целия си живот и се нуждае от постоянна доставка на кислород и хранителни вещества.

Собственото кръвоснабдяване на сърцето се осъществява чрез система от коронарните артериални съда.

Най-честа причина за остър инфаркт на миокарда е запушване на коронарните артериални съда от атеросклеротични плаки с остро прекъсване или намаляване на кръвотока за продължителното време.

Честотата на инфаркт на миокарда в нашата страна е значителна и продължава да нараства в последните десетилетия. България е на едно от първите места в Европа по смъртност от инфаркт на миокарда. До 60 годишна възраст боледуват предимно мъже, но след това разликата между двата пола изчезва. В последните 20 години се наблюдава тенденция към засягане на все по-млади възрастови групи. В 95% от случаите на остър миокарден инфаркт се касае за атеросклеротично променен съд. В крайна сметка кръвоснабдяването на сърдечния мускул не се осъществява и настъпва некроза. В клетката на сърдечния мускул има резерви от кислород, но са достатъчни само за 10 секунди. В рамките на около 30 минути клетките все още са жизнеспособни. Но след 3-6 часа прекъснат кръвоток към определен участък от сърдечния мускул настъпват необратими процеси на мускулна некроза.

Фактори, предразполагащи развитието на остър инфаркт на миокарда могат да бъдат:

• намалена защитна функция на вътрешната стена на артериалния съд - атероматозната плака намалява здравината на съда, нарушава нормалния турболентен ход на кръв, предразполага към вътрешни разкъсвания;

• тромбоцитите по-лесно полепват по неравна грапава вътрешна повърхност на артериалния съд и повишават риска от тромбоза.

• спазъм на коронарните съдове задълбочава гореописаните промени.

Всички тези механизми са взаимно свързани и образуват порочен кръг.

Клиничната картина при остър инфаркт на миокарда се състои от основния симптом - силна гръдна болка, която може да се разпростира до лявото рамо, да продължи до лявата ръка до малкия пръст, към шия, плешка, долната челюст. Не е характерна, но се среща болка в горната част на корема. Характерът на болката е различен:

• парене;

• стягане;

• боцкане;

• пробождане;

• изгаряне.

Болните са уплашени, изпитват непреодолимо чувство за страх пред смъртта. Характерна е "вегетативна буря" - обилно изпотяване, сърцебиене, неспокойствие, имат уплашен вид, търсят удобно положение на тялото, гадене и повръщане, диария. Болката продължава повече от 30 минути. Това е типична картина на остър инфаркт на миокарда. Понякога симптомите са различни от гореописаните. Поставянето на диагноза се затруднява поради следното:

• имитира коремно заболяване;

• появява се преходна мозъчна симптоматика, в следствие на намален мозъчен кръвоток;

• най-честата причина за нераспознаване на инфаркт на миокарда е безболково протичане на болестта.

При наличие на усложнения клиничната картина е доста по-богата. Налице са симптоми от страна на:

• сърдечна недостатъчност;

• белодробен оток;

• аритмии.

Най-тежките са усложнения в първите часове след инфаркта, нерядко са фатални.

Диагноза при остър инфаркт на миокарда се поставя след добре снета анамнеза по оплаквания на пациента. Извършва се физикален и инструментален преглед. Физикалният преглед включва оглед, палпация и аускултация (преслушване) на сърцето. Инструменталните изследвания, които най-често се извършват са:

• електрокардиография;

• ехокардиография;

• рентгенография.

За правилно поставяне на диагнозата важно значение имат и специфичните лабораторни показатели, които са индикатор на тъканна хипоксия, а по-късно и на миокардна некроза.

Лечението при остър инфаркт на миокарда започва с поставяне и осигуряване на физически и емоционален покой на пациента. Основните медикаменти, които се използват са:

• вазодилататори;

• АСЕ - инхибитори;

• бета - бликери;

• сърдечни гликозиди.

Профилактиката при остър инфаркт на миокарда включва намаляване на наднорменото тегло, физически упражнения - разходки, отказ от цигари, ограничаване на мазни храни и сол, добър контрол на кръвната захар при диабетици и кръвното налягане при хипертоници. Ранната диагноза и своевременно лечение значително намаляват усложненията и високия процент на инвалидизация при това социално значимо заболяване.