Детска церебрална парализа МКБ G80

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Форми

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Детската церебрална парализа представлява заболяване, което се дължи на аномалия или увреждане на мозъка, настъпили по време на бременността или в ранния постнатален период. Характеризира се с двигателен дефицит, проявен в различна степен, смущения в координацията и баланса, засягане на говора, сетивността и много други. Честотата на заболяването се изчислява на приблизително 1 до 3 на 1000 живородени деца, като е по-висока в развиващите се и с нисък социално-икономически статус страни.

Причини и патогенетични особености

В много от случаите причините, провокирали развитието на церебрална парализа, остават неуточнени. Различни влияния и фактори могат да провокират появата на болестта, като значение има срокът на тяхното въздействие:

• причини за вродена церебрална парализа: при заболяване, проявило се в първите четири седмици след раждането, се говори за конгенитална или вродена церебрална парализа. Водещи причини за появата са неонатална асфиксия, генни мутации, аномалии в развитието и васкуларизацията на мозъчните съдове. Вътреутробните инфекции като цитомегаловирус, токсоплазмоза, токсични въздействия, кръвна несъвместимост на родителите са също чести причини за заболяването
• причини за придобита церебрална парализа: при състояние, проявило се повече от един месец след раждането, се касае за придобита церебрална парализа, като водещи причини за нейното развитие могат да бъдат пролонгирана неонатална жълтеница с керниктер, менингит или енцефалит, травми и други
• рискови фактори: многократно по-често се засягат недоносените новородени, децата, родени преждевременно и с ниско тегло, наличието на многоплодна бременност. Редица фактори могат да увеличат риска от развитие на церебрална парализа, като такива са излагане на токсини и вредни въздействия, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол през бременността, Rh-несъвместимост между майката и плода, някои заболявания на бременната (болести на щитовидната жлеза, прееклампсия, еклампсия) и много други
• патогенетични особености: наблюдават се различни патоморфологични промени, включително нарушена органогенеза, постисхемична енцефалопатия, родови кръвотечения с последваща левкомалация, дифузна или огнищна глиоза и други

Форми

В зависимост от локализацията и особеностите на болестните промени и двигателни разстройства се различават няколко основни форми на детска церебрална парализа:

• спастична церебрална парализа: най-често срещаната в клиничната практика форма, характеризираща се с мускулна скованост и наличие на резки движения
• спастична диплегия: характерно за тази форма е ангажиране предимно на мускулатурата на долните крайници, двустранно
• детска хемиплегия: типично за тази форма е засягането на едната половина от тялото с промени в мускулатурата на крайниците от съответната страна, засягане на едната половина на лицевата мускулатура с нарушения в говора и храненето
• дискинетична церебрална парализа: дължи се на нарушения в малкия мозък или базалните ганглии, които водят до промени в мускулния тонус и неволеви движения с често засягане на лицевата мускулатура
• атактична церебрална парализа: дължи се на нарушения в малкия мозък, в резултат от което настъпват увреждания в координацията, баланса, двигателния контрол
• друга детска церебрална парализа: тук се включват смесените форми на церебрална парализа, представляващи комбинация от две от добре познатите форми на заболяването и протичащи с характерните за тях нарушения
• детска церебрална парализа, неуточнена: при невъзможност за причисляване към някоя от гореизброените форми се говори за неуточнена церебрална парализа

Симптоми

Детската церебрална парализа показва голям полиморфизъм в протичането си, вида и тежестта на клиничните симптоми, като сред водещите прояви се включват:

• двигателни нарушения: различни по вид двигателни разстройства, спастична мускулатура, ригидност, наличие на неволеви движения, тремор, тромави и бавни волеви движения, патологични рефлекси, нарушения в грубата и фина моторика
• промени в походката: нарушения в баланса, координацията и походката, като е характерно по-късно прохождане с наличие на някои особености и патологии в походката
• засягане на говора: говорът и храненето са засегнати при много от пациентите, като са налице нарушения в артикулацията, пасивната и активна реч, способността за преглъщане на твърди храни
• нарушения в развитието: децата по-късно достигат характерните етапи в своето ранно развитие, включително лазене, седене, изправяне, ходене, проговаряне. На по-късен етап са възможни изоставане в психоемоционалното и физическото развитие със засягане на познавателните способности и обучението
• асоциирани заболявания: често церебралната парализа се съпътства от епилепсия, зрителни или слухови увреждания, белодробни или сърдечни нарушения

Диагноза

Поставянето на окончателната диагноза при церебрална парализа може да стане най-рано във възрастта около 18 до 24 месеца и обикновено се основава на данните от редица изследвания, по-важните от които са:

• анамнеза и физикални находки: данни за рискови фактори през бременността и в ранния период след раждането, прекарани инфекции, травми и други в комбинация с обстоен клиничен преглед, неврологичен статус, оценка на мускулния тонус, походката, говора, развитието
• образни изследвания: с високо диагностично значение са компютърната томография и ядрено-магнитен резонанс на глава, а във възрастта до шест месеца опция на избор е трансфонатанеалната ехография
• други изследвания: за оценка на психомоторното развитие и наличието на допълнителни увреждания и асоциирани заболявания може да се назначи ЕЕГ (електроенцефалография), тест за оценка на зрението, слуха, сетивността, когнитивния статус и други

Лечение и прогноза

Липсва дефинитивно лечение при церебрална парализа, но подходящата комбинация от различни терапевтични методи може да доведе до подобряване на състоянието и облекчение в ежедневните дейности:

• лекарства: опция на избор са мускулните релаксанти за облекчаване на мускулната спастичност, както и инжектирането на ботулинов токсин в най-засегнатите мускули. При нужда се назначават ноотропни лекарства, антиепилептични средства и други
• хипербарна оксигенация: ефективен метод, приложим още след първия месец от раждането, който има благоприятен ефект за стимулиране на двигателните функции и говора
• оперативно лечение: при необходимост се извършват подходящи ортопедични или неврохирургични интервенции
• физикална терапия: широко застъпен метод в лечението на церебрална парализа, като може да включва кинезитерапия, механотерапия, ерготерапия, хидротерапия, лечебен масаж, термотерапия и много други
• други методи: биофийдбек, рекреация, психотерапия, трудова терапия, консултации с логопед и много други намират приложение в комплексното лечение на болестта

Прогнозата зависи до голяма степен от тежестта на протичане на заболяването, наличието на асоциирани състояния, ранното лечение и отговора от приложените терапевтични методи. Леките форми се отличават с добра прогноза и относително запазена свобода в ежедневието.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Детска церебрална парализа (ДЦП)

Изображения: freepik.com