Детска хемиплегия МКБ G80.2

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Детската церебрална парализа съставлява група от увреждания на двигателните функции, които не прогресират с времето, но могат да се видоизменят с израстването на децата. Протича под различни форми в зависимост от вида на двигателните разстройства, като детската хемиплегия е сравнително често срещана форма, при която са засегнати движенията на едната страна на тялото.

Причини и патогенетични особености

Заболяването се причинява от увреждания на мозъка, които могат да настъпят вътреутробно, по време на раждането или скоро след раждането. Формите, при които състоянието се проявява в първите четири седмици след раждането, се означават като конгенитални или вродени, докато формите, проявяващи се един месец след раждането се наричат придобити. В клиничната практика доминират вродените форми на церебрална парализа.

Едното мозъчно полукълбо контролира движенията в противоположната страна на тялото. Така че, ако е настъпило увреждане в лявата страна на мозъка, симптомите се появяват в дясната страна на тялото и обратно.

Заболяването е полиетиологично, като в основата на всичко лежи увреждане на все още развиващия се мозък. Най-честите причини за детска хемиплегия включват травми на главата, мозъчни тумори, менингит, енцефалит и други мозъчни инфекции, родови травми, генетични мутации, неонатална асфиксия, пролонгирана и нелекувана неонатална жълтеница, преминаваща в керниктер с увреждане на мозъка.

Като рискови фактори се означават многоплодната бременност, преждевременното раждане и раждане с ниско тегло, Rh-несъвместимост между майката и плода, инфекции през бременността (варицела, цитомегаловирус, рубеола), излагане на токсини, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол през бременността и други.

Симптоми

Състоянието може да протече с различни особености в клиничната картина. Неврологично се установява централна хемипареза със засягане на лицевия нерв (n. facialis), спастично повишение на мускулния тонус във флексорите (сгъвачи) на ръката и екстензорите (разгъвачи) на краката.

Заболяването протича с епизоди на хемиплегия, които протичат с лека слабост до пълна парализа на едната страна на тялото, като клиничната изява настъпва преди 18 месечна възраст:

• двигателни нарушения: сухожилните и надкостните рефлекси са оживени, налице са и патологични рефлекси от групата на Бабински, клонуси на стъпалата, контрактури и други. Наблюдават се още неволеви движения на очите, страбизъм, хореоатетоза, постоянни мускулни контракции, деформации на крайниците
• особености на крайниците: паретичните крайници в много от случаите са хипотрофични, което в някои случаи се използва като клиничен отличителен белег на тази форма
• особености в походката: децата прохождат по-късно от обичайното и са налице различни промени в походката
• когнитивен дефицит: нарушенията във висшите корови функции (говор, познавателни способности, телесна ориентация) затрудняват обучението. Приблизително една четвърт от всички деца със спастична хемиплегия имат умствена изостаналост
• асоциирани състояния: при около две трети от засегнатите се установява и хемихипестезия, най-често стереоагнозия, нарушения в двумерно-пространствения усет. При около половината от засегнатите са налице асоциирани епилептични припадъци, често с ранно начало (преди навършване на 18 месеца)

Клиничната картина на детската хемиплегия протича различно при отделните деца. Някои са засегнати сравнително леко, докато при други се наблюдават сериозни нарушения. Пациентите имат затруднения в ходенето и в поддържане баланса на тялото. Дейности, за които се използват ръцете могат да се окажат трудни за изпълнение. Децата със спастична хемиплегия може да имат забавено развитие. Те не могат да седят, пълзят, ходят или говорят, както другите деца.

Диагноза

Поставянето на диагнозата е възможно въз основа на клиничното протичане и данните от съответните изследвания най-рано след 18-месечна възраст.

Диагнозата се базира на резултатите от:

• клиничен преглед: определяне на неврологичен статус с оценка на рефлексите, наличието на патологични рефлекси, мускулен тонус, координация, походка, говор и други. Важно значение имат и данните за изоставане в развитието
• образни изследвания: с висока информативна стойност са високовизуализиращите изследвания на главата, главно компютърна томография (скенер) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
• други изследвания: за подпомагане на диференциалната диагноза, оценка на усложненията и установяване наличието на асоциирани заболявания може да се наложи извършването на цитогенетичен анализ, лабораторни изследвания, ЕЕГ, оценка на зрението, слуха и сетивността

Диференциалната диагноза изисква различаване от някои форми на енцефалит и левкодистрофични изменения, мозъчни тумори, васкулаторни промени и други.

Лечение и прогноза

Лечението при детска хемиплегия изисква комплексен, своевременен и целенасочен подход. Липсва дефинитивно, етиологично лечение на състоянието, но съвременните медицински практики позвоялват приложението на различни техники за подпомагане на движението, храненето, говора, развитието, когницията.

Сред най-често използваните лечебни практики се включват:

• медикаментозно лечение: при необходимост и по преценка на лекуващия лекар може да се наложи прием на мускулни релаксанти, инжектиране на ботулинов токсин в засегнатите мускули, лечение с антиконвулсивни средства при данни за гърчове, ноотропни агенти и други
• физиотерапия: основен метод на лечение, приложим още от първия месец, като може да включва лечебен масаж, кинезитерапия, термотерапия, хидротерапия, ерготерапия и много други, съобразно особеностите в протичането
• оперативно лечение: при необходимост се назначават неврохирургични интервенции, костни операции, мекотъканни оперативни интервенции и други за подобряване на двигателните разстройства
• други: при нужда могат да се приложат психотерапия, биофийдбек, когнитивно поведенческа терапия, хипербарна оксигенация, рекреация, използване на помощни и адаптивни устройства и много други

Прогнозата при детска хемиплегия се определя до голяма степен от тежестта на болестните промени, етиологичните особености, степента на засягане на движението и когнитивните способности, както и от наличието на асоциирани заболявания.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Детска церебрална парализа (ДЦП)

Изображения: freepik.com