Атактична церебрална парализа МКБ G80.4

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Церебралната парализа е състояние, което засяга движението на тялото, баланса, и мускулната координация. Причинява се от различни по тежест увреждания на мозъка, възникващи по време на бременност, по време на раждане или скоро след това, като в зависимост от вида и особеностите на двигателните разстройства протича под различни форми.

Атактична церебрална парализа е форма на детска церебрална парализа, която показва сравнително високо разпространение, макар и не колкото спастичната парализа в някои райони, докато за други е една от редките форми на заболяването.

Причини и патогенетични особености

Атактичната церебрална парализа е една от най-често срещаните форми на заболяването, като по данни от различни източници състоянието засяга 5 до 10 процента от хората с церебрална парализа.

Атактична церебрална парализа възниква при увреждания на малкия мозък, който е контролният център за поддържане баланса и координацията на различни мускулни групи. Обикновено се засягат и четирите крайника, а също и туловището. Заболяването се характеризира със слаб мускулен тонус или мускулна хипотония, поради което някои го наричат още хипотонична церебрална парализа.

Точната причина за заболяването е неизвестна, но се допуска ролята на някои малформации или увреждания на малкия мозък. Повечето случаи на атактична церебрална парализа са вродени или конгенитални и се проявяват в първите четири седмици след раждането. Придобитите форми се дължат на тежък енцефалит, менингит, травми на главата, усложнения при раждането, енцефалопатии, вирусни инфекции на майката по време на бременността и други и се проявяват най-рано един месец след раждането.

Състоянието е по-разпространено в развиващите се страни, с нисък социално-икономически статус, като рискови фактори са многоплодната бременност, някои усложнения при бременност и раждане, раждане на плод с ниско тегло, преждевременно раждане и други.

Симптоми

Атактичната или хипотонична церебрална парализа се проявява с ранна мускулна хипотония и по-късно с прояви на статична и локомоторна атаксия, като се установяват и надкостна и сухожилна хиперрефлексия, наличие на патологични рефлекси, нарушения на речта и проявен в различна степен интелектуален дефицит:

• възраст на изява: клиничната изява настъпва до около втората година от живота, когато детето придобива нови моторни и адаптивни умения. По време на неонаталния период (първите 28 дни от живота), децата са апатични и относително неподвижни, хипотонията е по-изразена през този период
• мускулна хипотония: въпреки че мускулният тонус се увеличава с възрастта, никога не достига нормални нива. Крайниците показват мускулна слабост и липса на координация във волевите движения
• нарушена походка: пациентите обикновено имат разкрачена походка, поради нарушения баланс. При външен оглед изглеждат несигурни и нестабилни в движенията си, което се дължи на понижения мускулен тонус. Децата с тази форма на церебрална парализа прохождат по-късно от своите връстници
• тремор: много характерен симптом е треморът, особено при опит за извършване на точни, насочени движения и използване на фината моторика, като например писане, връзване на обувки, закопчаване на копчета и други
• интелектуално изоставане: около 50 процента от всички деца с тази форма на церебрална парализа имат някаква форма на когнитивно увреждане или затруднения в речта, артикулацията, познавателните способности
• съпътстващи синдроми: често са налице асоциирани заболявания, като епилепсия, поведенчески отклонения, слухови и зрителни нарушения, белодробни и сърдечни увреждания и други

Диагноза

Диагнозата при тази форма на церебрална парализа се основава на подробна анамнеза за особеностите и давността на оплакванията, установяване на рискови фактори и неврологично изследване с оценка на мускулния тонус, рефлексите, походката, говора, фината и груба моторика, като най-рано може да бъде поставена след навършване на 18 месеца (преди това се касае за общи неврологични разстройства).

Образните изследвания, като компютърна томография (скенер на глава), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР на глава), ултразвук (трансфонатанеална ехография в първите шест месеца след раждането), също са полезни за доуточняване на диагнозата. Чрез тях се доказват мозъчни аномалии и се установяват съответните увреждания.

При необходимост се назначават и допълнителни изследвания за оценка на слуха, говора, сетивността, доказване наличието на асоциирани заболявания и подпомагане създаването на обективна оценка на общото състояние на пациента.

Лечение и прогноза

Липсва разработено ефективно лечение за атактична церебрална парализа, въпреки това може да се постигне известно облекчаване на симптомите с някои медикаменти и терапевтични схеми, подобряване на двигателната активност, познавателните способности и облекчаване на ежедневието:

• медикаменти: краткосрочното лечение с ботулинов токсин, инжектиран на засегнатите мускули, обикновено дава добър ефект, но той продължава само четири до осем месеца. Медикаментозната терапия често включва мускулни релаксанти, ноотропни средства, антиконвулсивни средства при съпътстваща епилепсия и други
• операция: при необходимост за възстановяване пълното движение в определени стави може да се наложи извършването на съответните ортопедични оперативни интервенции
• хипербарна оксигенация: много добри резултати по отношение на движение, говор и редица други аспекти на заболяването могат да се постигнат при ранно лечение
• физиотерапия: физикалната терапия и рехабилитация е най-застъпеният лечебен метод на всички форми на церебрална парализа, като се използва своеобразна, но строго индивидуализирана комбинация от различни методики, включително кинезитерапия, термотерапия, лечебен масаж, механотерапия, хидротерапия, ерготерапия и много други

Редица други лечебни методи и техники могат да се използват в комплексното лечение на атактична церебрална парализа, като е необходимо редовно проследяване на пациентите за оценка от терапията.

Прогнозата на заболяването се определя строго индивидуално, като най-голямо влияние оказват фактори като тежест на двигателните нарушения, наличие на интелектуално изоставане, липса на ефект от приложеното лечение и други.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Детска церебрална парализа (ДЦП)

Изображения: freepik.com