Мицетом МКБ B47
При мицетом се наблюдава развитие на инфекция, обхващаща предимно кожата и подкожните слоеве, с етиологични причинители представители на гъбичките или на актиномицетите.
В зависимост от характерния етиологичен агент се различават две основни форми на заболяването, а именно еумицетом (с причинители гъбички) и актиномицетом (с причинители актиномицети, които са вид бактериални агенти).
Инфекцията е позната на медицината от 1860 година, когато за първи път Картър описва болестта и предлага термина мицетом.
Процесът е ендемичен предимно в районите с тропичен или субтропичен климат, като например Бразилия, Сенегал, Венецуела, Пакистан, Гватемала, Мексико, Индонезия.
В световен мащаб честотата на инфекциозното заболяване е относително ниска, но се наблюдава прогресивно повишение на заболеваемостта през последните няколко десетилетия.
Засягат се предимно представителите на силния пол, които боледуват неколкократно по-често в сравнение с жените, като най-често процесът поразява хората в активна възраст, между 20 и 50 години.
Съществуват множество предразполагащи фактори, които улесняват развитието на инфекцията, като например:
- лоша лична хигиена
- ниска битова хигиена и здравна култура
- често травмиране на кожата или лигавиците
- ходене бос
- стоматологични манипулации
- предшестваща хирургична интервенция
- намалена имунологична резистентност в резултат от заболяване или имуносупресивна терапия
- извършване на селскостопанска дейност
Етиологичните агенти се откриват в почвата, по растенията, в гниещи дървета, като заразяването при човек се осъществява предимно след директно проникване на причинителите през наранена или увредена кожна (или лигавична) повърхност.
Характерна особеност е, че актиномицетите представляват част от нормалната интестинална флора (те са нормални обитатели на сляпото черво), както и в репродуктивната система при жените, което при благоприятни условия резултира във възникване на ендогенна инфекция.
Най-често изолираните гъбички и актиномицети са следните:
- Madurella grisea
- Madurella mycetomatis
- Aspergillus flavus
- Actinomyces israelii
- Actinomyces gerencseriae
Инкубационният период (това е времето от експозицията и проникването на причинителите в макроорганизма до първите клинични прояви) е с различна и силно вариабилна продължителност при отделните пациенти.
Клиничната картина е в зависимост от причинителя на заболяването, като се различават следните форми:
- Еумицетом (мадурско стъпало, мадуромикоза):
Процесът започва бавно и подмолно, с безболезнен оток и задебеление на определен кожен участък, като най-често се засягат стъпалата, по-рядко се ангажират горните крайници, лицето, шията, туловището.
Постепенно процесът прогресира и обхваща и съседните структури, включително и подлежащите мускули и кости.
Формират се абсцеси, съдържащи бледи или черни гранули, който представляват конгломерати от микотичните хифи.
Най-често се засягат кожата и подкожието, устната кухина, белите дробове и гастроинтестиналният тракт, с развитие на болезнени абсцеси, изпълнени с гнойна течност, богата на гранули, съдържащи форми на етиологичните агенти.
Процесът показва склонност към бърза прогресия и ангажиране на съседните тъкани, като при попадане на причинителите в системната циркулация се развива дисеминирана форма, отличаваща се с изключително неблагоприятна прогноза и малки терапевтични възможности.
Диагностицирането на инфекцията изисква обстоен анализ на информацията, получена от физикалния преглед на болния, проведените микробиологични и лабораторни изследвания, като при необходимост се извършват и образни изследвания.
Необходим е материал от засегнатите участъци, кръв или слюнка, който се подлага на хистологичен, имунологичен и серологичен анализ.
При данни за увреждане на вътрешните органи е уместно извършването на ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография, с цел установяване и определяне на тежестта на инфекцията и нанесените органни поражения.
В диференциално диагностичен план е необходимо разграничаване на заболяването от идентично протичащи процеси с инфекциозна или неопластична етиология, като например бластомикоза, туберкулоза, кокцидиоидомикоза, карцином на кожата.
Лечението при мицетом се определя в зависимост от формата на болестта.
При еумицетом се прилагат антимикотични агенти в комбинация с хирургична терапия, докато при актиномицетом добър ефект се постига с антибиотици и химиотерапевтици, главно пеницилини, сулфонамиди или тетрациклини.
Прогнозата като цяло е относително неблагоприятна, поради високия риск от развитие на рецидиви и усложнения, бавния отговор към медикаментозната терапия и прогресивния характер на болестта.
Видове Мицетом МКБ B47
Симптоми и признаци при Мицетом МКБ B47
- Сърбеж на кожата
- Болка
- Бледост
- Симптоми, свързани с усещане за парене
- Лющеща се кожа
- Локално подуване
Коментари към Мицетом МКБ B47