Рубеола с други усложнения МКБ B06.8

Рубеолата, известна още и като немска брусница, представлява остра вирусна инфекция, която протича с развитие на обрив, увеличение на лимфните възли и специфични увреждания на тератогенезата при засягане на бременните.

В хода на инфекцията често се развиват неврологични увреждания, но е възможно протичане и под формата на рубеола с други усложнения.

Етиологичните агенти (рубеолни вируси) са представители на рубивирусите, съдържат РНК, показват характерни морфологични и антигенни особености и слаба устойчивост спрямо въздействията от околната среда, включително и ниска резистентност към стандартно прилаганите средства за дезинфекция.

Заболяването е познато на човечеството от стотици години, като едва през 1941 година се доказва вирусното ембриотоксично действие.

В близкото минало заразяването с рубеолния вирус е било причина за големи епидемии, като изложени на най-висок риск са бременните жени, при които се наблюдава аборт при заразяване в първите месеци или тежки ембриопатии и фетопатии.

Съвременната епидемична обстановка по отношение на немската брусница е спокойна във връзка с въведената задължителна имунизация с ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, което е причина за ниската честота на инфекцията, като се описват единични, спорадични случаи.

Особености и симптоми на болестта

Вирусната инфекция засяга само хората (представлява антропоноза), като източници на заразяване са болните (с разгъната клинична картина) или здравите носители на вируса. С важно значение от епидемиологична гледна точка са лицата, при които заболяването протича с леки, едва набелязани прояви.

Заразяването с рубеолния вирус се осъществява по въздушно-капков механизъм и близък контакт с болен или носител, като агентите се отделят със секретите на назофаринкса (при кихане, говор, кашляне), но също и с урината и фекалните маси.

Важен механизъм на заразяване е вертикалният (от болната майка на плода), като при преминаване през плацентарната бариера вирусите водят до характерни увреждания. Заразеното новородено отделя вирусните агенти до 2 години (24 месеца) след раждането и представлява важен източник за разпространение на болестта.

Населението показва всеобща възприемчивост, като особено чувствителна е детската популация (до около десет годишна възраст). В съвременната епидемична обстановка и имунизиране на населението новородените притежават пасивен имунитет от майката, който ги защитава приблизително 11 до 12 месеца след раждането.

Вирусните агенти проникват през конюнктивите или лигавиците на горните дихателни пътища, размножават се, предизвиквайки виремия и проявяват силно изразен дермотропизъм (афинитет към кожата) и лимфотропизъм (афинитет към лимфните структури).

Инкубационният период е от порядъка на 11 до 23 дни, като заболяването започва с грипоподобни прояви.

Най-често се наблюдава леко до умерено повишение на телесната температура, слабост, умора, общо неразположение, хрема, ринит, суха кашлица. Гърлото е зачервено, като по мекото небце при част от пациентите се описват така наречените петна на Forscheimer, представляващи единични петехии.

Лимфните възли се увеличават, като най-често се засягат подчелюстните, тилните и шийните групи, при част от болните е възможно развитие на генерализирана лимфонодулопатия. За характерни за инфекцията се считат увеличените тилни лимфни възли, известни още и като симптом на Теодор.

Приблизително три до четири дни след тези начални, неспецифични прояви се наблюдава макулозен обрив, обхващащ първоначално лицето, туловището и крайниците, представен от малки, червени макули (петна), които не сърбят, не предизвикват болка или парене (което имат отношение при диференциалната диагноза).

При част от пациентите обривът наподобява този при морбили (rubeola morbillosa), при други наподобява характерния за скарлатина обрив (rubeola scarlatinosa).

При рубеола с други усложнения е възможно засягане на опорно-двигателния апарат, хемопоезата, дихателната система.

При рубеолен артрит и артралгии се описва развитие на остър синовиит, като вирусите могат да бъдат изолирани от синовиалната течност. Засягат се най-често малките стави, глезените и китките.

Засягането на хемопоезата протича най-често под формата на тромбопенична пурпура с автоимунна генеза, тромбоцитопении, хеморагични явления.

Дихателната система се засяга под формата на рубеолна пневмония с неразличима от другите видове пневмонии симптоматика (кашлица, задух, болки в гърдите, повишена температура, влошено общо състояние).

Тези усложнения се наблюдават по-често при заразяване след 15 годишна възраст, като рисков фактор са наличието на подлежащи заболявания, имунната супресия.

Подробна информация за инфекцията и нейните възможни усложнения може да намерите на:

• Рубеола [немска брусница]
• Артрит при рубеола
• Пневмония при вирусни болести, класифицирани другаде

Диагностициране на заболяването

Поставянето на диагнозата се осъществява въз основа на данните от разпита и прегледа на болния, промените в лабораторните показатели (левкопения с лимфомоноцитоза и увеличен брой вироцити), серодиагностика (ELISA, реакция за свързване на комплемента, вируснеутрализираща реакция и други), а при необходимост се извършват и образни изследвания (рентгенография, компютърна томография).

Диференциалната диагноза налага разграничаване на немската брусница от други, протичащи с аналогични клинични прояви заболявания, като например варицела (лещенка), морбили (брусница), скарлатина, някои енетеровирози, някои форми на токсоплазмоза, алергични състояния в резултат от прием на храни или лекарства и други.

Лечение на болестта

Лечението при рубеола с други усложнения е предимно симптоматично, като се препоръчва почивка на легло, пълноценно хранене и здравословен хранителен режим, прием на витаминни добавки. За облекчаване различните прояви на болестта се прилагат медикаменти от групите на противовъзпалителните средства, аналгетиците, антипиретиците, капки за нос, а обривът се третира с локални средства при необходимост.

При наличие на вторична бактериална инфекция (наблюдавана по-често при рубеолната пневмония) е уместно приложението на подходящи антибиотици (след изолиране на бактериалните агенти и определяне на тяхната чувствителност с помощта на антибиограма).

Прогнозата при рубеола с други усложнения се определя индивидуално в зависимост от състоянието на болния, наличието на усложнения, своевременно диагностициране и лечение.

Профилактиката включва общи (стандартни) профилактични мерки и специфични такива, включващи приложение по схема на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Лечения (Ваксина морбили, паротит, рубеола) и раздел Заболявания (Необходимост от имунизация против морбили-епидемичен паротит-рубеола).