Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Чревни инфекции Други протозойни чревни болести Протозойна чревна болест, неуточнена

Протозойна чревна болест, неуточнена МКБ A07.9

Протозойна чревна болест, неуточнена МКБ A07.9 - изображение

Протозоозите се причиняват от едноклетъчни паразити (протозои), които са сложно устроени еукариотни организми в резултат на дълга еволюция. Произлезли са от прокариотни предшественици (от рода на бактериите и синьо-зелените водорасли), с които имат значителен брой общи белези.

Протозоите са уникални организми. Функционално представляват самостоятелен организъм, а в морфологично отношение съответстват на една клетка.

Основните видове протозои, причинители на заболявания у хората включват:

  • Sacromastigophora
  • Sporozoa
  • Microspora
  • Ciliophora
  • Ascomycotica

Тези паразити увреждат различни части от организма на гостоприемника и могат да предизвикат протозойна чревна болест, неуточнена.

Дебелото черво може да бъде увредено при различни паразитози. Протозойният колит се развива при жиардиаза, анкилостомиаза, аскаридоза, балантидиоза и други. Представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво.

При амебиаза са засегнати най-вече цекума и колона в областта на флексурите. В началните етапи на протозойното възпаление на лигавицата на червото се наблюдава изобилие от клетки - еозинофили. С течение на времето се образуват грануломи, които са изградени от епителоидни клетки, гигантски клетки, левкоцити, особено еозинофилни и фибробласти.

В клиничната картина на протозойната чревна болест се наблюдават: диария, коремна болка и дискомфорт. Диарията може да бъде остра или хронична и тежестта на клиничната изява зависи от имунното състояние на пациента. Протозойната диария може да се манифестира с 3 до 6 изхождания за 24 часа до над 20 - 25 изхождания за 24 часа. Описани са случаи на тежки хеморагични колити с ректално кървене. При имунокомпетентни лица диарията се самоограничава в рамките на 7 до 10 дни. Тя се протрахира за 1 - 3 - 6 месеца при пациенти с компрометиран имунитет (СПИН, левкоза, диабет). Диарийният синдром при протозоите се придружава от анорексия, гадене, повръщане, субфебрилна температура, коремни болки, алергични обриви, сърбеж, обща отпадналост, понякога дехидратация.

Протозойната дизентерия се причинява от едноклетъчния паразит Entamoeba histolytica.

Амебната дизентерия започва остро. В някои случаи е описан продромален период, изразяващ се в обща слабост, лесна умора, безапетитие, отпадналост, коремни болки, които след време утихват, тъпи болки в епигастриума. Обикновено заболяването започва след инкубационен период от седмица до 3 - 4 месеца. Състоянието се характеризира с диария, която е кървава и има отделяне на слуз. Броят на дефекациите може да достигне до 20 за 24 часа. Изпражненията имат вид на "малиново желе". Пациентът има болки в корема, тенезми, болезненост особено добре изразена по хода на дебелото черво. Коремът при палпация е мек.

При ректоскопия и колоноскопия се виждат язви с големина от 2 mm до 10 - 20 mm. Те са с неравни, оточни, подкопани ръбове - "колбообразна язва" с тесен отвор и широка основа, околната лигавица е хиперемирана. Рентгенографски се установява спазъм и неравномерен пасаж на червата.

При някои пациенти дизентерията от остра може да хронифицира и да се превърне в хронична амебиаза. Тогава при ректоскопия могат да се открият кисти, полипи и амебоми.

Диария, предизвикана от камшичести (жиардиаза) - чревните локализации протичат като дуоденит, дуоденойеюнит, ентерит, ентероколит и колит.

Наблюдават се болки в епигастриума, гадене, повръщане, диария за около 7-10 дни. Фекалните маси са обемисти, кашовидни с неприятна миризма (на сероводород), съдържат мастни капки и по-рядко примеси на слуз. Патогномоничен симптом е редуването на периоди на диария със запек.

Лечението на протозойна чревна болест, неуточнена е етиологично. Назначават се противопаразитни медикаменти. Важно значение има рехидратацията на пациента. При някои протозойни заболявания се налага оперативно лечение.

3.7, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО