Куков бор

Куков бор (Araucaria columnaris, Cook pine, Cook's pine) представлява иглолистен вид, който се отнася към семейство Araucariaceae. За първи път е класифициран от Йохан Райнхолд Форстър, ботаник по време на второто пътуване на капитан Джеймс Кук за обиколка на земното кълбо възможно най на юг. Кръстен е директно на Кук, а не на островите Кук.

Проучване от 2017 г. установява, че дърветата са склонни да имат специфичен наклон в растежа в зависимост от това в кое полукълбо на планетата е тяхното местоположение - растат изправени на екватора, но се накланят на юг в северното полукълбо и на север в южното полукълбо.

Устройство на куков бор

Изображение: Yercaud-elango, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Борът е отличително тясно конусовидно дърво, което расте до 60 м височина в естествения си вид. Дърветата имат стройна, подобна на шпил корона. Кората на бора на Кук се отлепва на тънки хартиени листове или ленти и е грапава, сива и смолистa.

Сравнително късите, предимно хоризонтални клони са вретеновидно разположени около стройния, изправен до леко наклонен ствол. Клоните са "облицовани" с шнуровидни хоризонтални клонки. Разклонките са покрити с малки, зелени, извити, заострени, спираловидно разположени, застъпващи се листа. Младите листа са игловидни, докато по-широките възрастни листа са триъгълни и подобни на люспи.

Женските семенни шишарки са люспести, яйцевидни, 10-15 см дълги и 7-11 см широки. По-малките, по-многобройни мъжки поленови шишарки са разположени на разклоненията на върховете и са люспести, с форма на лисича опашка, дълги 5 см.

Разпространение на куков бор

Дървото е ендемично за Нова Каледония в района на Меланезия в Тихия океан. Култивира се в градини и обществени пейзажи в Куинсланд и Виктория в Австралия, Северна Нова Зеландия, Южна Калифорния, Пуерто Рико, Мексико, Индия, Филипините и Хавай. Много от боровете на остров Норфолк, които растат на Хаваите, включително техните потомци, използвани като саксийни декоративни растения в континенталната част на САЩ, всъщност са A. columnaris, като двата вида са били често бъркани.

Използваема част на куков бор

Изследват се кората и смолата на растението с медицински цели.

Химичен състав на куков бор

Анализиран е антиоксидантния потенциал на билката. За целта са изследвани биоактивни съединения от екстракта от кората на растението. От този екстракт са изолирани стигмастерол и диосгенин. Тези фитостероиди показват отличен антиоксидантен потенциал. За да се докаже нетоксичната природа на растението, неговият суров екстракт от кора е подложен на изследване за токсичност, използвайки клетъчна линия от човешки ембрионални бъбреци. Той разкрива, че растението е минимално токсично за човешката бъбречна клетъчна линия, така че използването му на подходящо ниво би могло да се счита за безопасно. От него могат да се извличат вещества за фармацевтични цели.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Кората на растението съдържа още: терпеноиди и флавоноиди, бензоена киселина, 1H-N-хидроксинафт (2,3) имидазол-6,7-дикарбоксимид, 2-пропенова киселина, 3-(4-метоксифенил), 1H- N-хидроксинафт (2,3-d) имидазол-6,7-дикарбоксими.

2-пропенова киселина, 3-(2-хидроксифенил) или нейния синоним дихидро канелена киселина, притежава антибактериално, анестетично, противовъзпалително, антимутагенно, спазмолитично, превантивно на рак, дерматитогенно, фунгицидно, хербицидно, слабително, пестицидно действие. В изследване подобно съединение 2-пропенова киселина, 3-(4-метоксифенил) е открито в кората на Araucaria columnaris. Бензоена киселина също е открита в кората, използвана като хранителен консервант и инхибитор на растежа на плесени, дрожди и някои бактерии; притежаваща и противогъбични (тинеа, трихофития и микоза), аналгетични, антисептични свойства; действаща отхрачващо.

Веществото 1H-N-хидроксинафт (2,3) имидазол-6,7-дикарбоксимид, има различни противогъбични, антипротозойни, антихипертензивни и противоракови, антиоксидантни действия. Може да се прилага при възпаления и невродегенеративни заболявания. Така може да се заключи, че куковият бор е от фармацевтично значение.

Лечебни свойства и приложение на куков бор

Поради това се препоръчва да се извърши повече работа, за да се подпомогне оптималното извличане на всички биоактивни съединения в растението и по този начин формулирани в подходяща доза за лечение на инфекциозни заболявания. Растението Araucaria columnaris е обещаващо за производството на нови фармацевтични продукти, както и на хранителни добавки. Би било полезно да се изолират допълнително съединенията и да се определи тяхната специфична активност, както и да се разбере синергичният ефект на съединенията за терапевтични роли. Необходимо е провеждането на допълнителни изследвания за правилното използване на този растителен вид като фармацевтична суровина.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Gmihail at Serbian Wikipedia, CC BY-SA 3.0 RS, via Wikimedia Commons

Свойства на куков бор

• антиоксидантно;
• минимална цитотоксичност при опитна постановка;
• фитотоксичност;
• незначителна противогъбична активност;
• установена опитно антибактериана активност срещу Staphylococcus aureus, последвана от E. coli и Bacillus subtillis.

Включително смолата на куковия бор също притежава антиоксидантни свойства.

Декоративна стойност на куков бор

Изображение: RuB (Ruddy BENEZET), CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Поради симетричността в строежа на растението, то се използва за декоративни цели. Растенията се отглеждат най-вече за декорация и за подобряване на външния вид на къщи, градини, крайпътни зони, а също и за търговски цели като флорални декорации под формата на букет.

Внимание!

Употребата на това растение е безопасна до 75 μg (микрограма), но предозирането му ще се окаже токсично.

Заглавно изображение: my LifeShow from Paris, France, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons