Червена пираканта

Червена пираканта (Pyracantha coccinea) представлява европейски вид растение, което се отглежда като градинско от края на 16-ти век. Принадлежи към семейство Rosaceae (Розоцветни).

Устройство на червена пираканта

Червената пираканта израства на височина до 360 см. Това е трънлив, полувечнозелен, с лъскави, овални, тъмнозелени листа храст. От края на пролетта до началото на лятото развива купчини от бели цветя, които контрастират изявено над зеленината й. Те са последвани от маси от брилянтни плодове, които узряват до ярко червено-оранжево през есента, като се задържат и през зиматата. През студеният сезон плодовете служат за храна предимно на птиците.

Разпространение на червена пираканта

Растението вирее по земите от Югоизточна Европа до Западна Азия. Тя е въведена в Северна Америка и се отглежда там като декоративно растение от 18-ти век. В Англия, от края на 18-ти век, тя е била използвана за покриване на грозни стени.

Използваема част на червена пираканта

Употребяват се плодовете на този вид пираканта - като храна и с медицински цели. Цялото растение се прилага като декоративно и залесително на горски площи при необходимост.

Химичен състав на червена пираканта

Растението съдържа мастни киселини, витамини, фитостероли и фенолни съединения.

Лечебни свойства и приложение на червена пираканта

Плодовете на червената пираканта се използват в традиционната медицина поради диуретичните, сърдечните и тонизиращите си свойства. Те са горчиви и също със стягащо действие. Изследвания показват, че червената пираканта може да бъде добър източник на естествени антиоксиданти и че притежава антирадикални свойства. В отделно проучване се разглежда нейната антибактериална активност редом с други растения.

От плодовете могат да се приготвят желета, конфитюри, сосове и мармалад. Използва се много добре за направата на жив плет или покриване на склонове. Отглежда се и в близост до стени и огради, като декоративен елемент.

Внимание!

Виж Пираканта!