Странджанска зеленика, Зеленика, Понтийски рододендрон

Странджанска зеленика, Зеленика, Понтийски рододендрон (Rhododendron ponticum) представлява храстовидно, красиво цъфтящо растение от семейство Пиренови (Ericaceae). Тя е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие - включена е в Приложение № 3 на закона.

Устройство на странджанска зеленика

Изображение: Eiffel, Public domain, via Wikimedia Commons

Странджанската зеленика е висок вечнозелен храст или малко дърво, което израства на височина до 5-8 метра. Има силно разклонено стъбло. Листата й са лъскаво зелени, едри, продълговато-ланцетни, гладки, без власинки; дълги от 6 до 18 см, широки от 2 до 5 см. Стъблото й е с гладка, сива кора. Цветовете й са едри, лилаво-розови или виолетово-лилави, често с малки зеленикаво-жълти петна или ивици, събрани по върховете на клоните в чадърести съцветия. Всяко цветче е с диаметър от 3,5 до 5 см. Цъфти през май и юни месец. Плодът е суха капсула с дължина от 1,5 до 2,5 см, съдържаща множество малки семена.

Разпространение на странджанска зеленика

Растението е с естествено разпространение в Югоизточна Европа и Северозападна Азия - Португалия, Испания, България, Турция, Ливан и Кавказ. Води произходът си от Иберийския полуостров и региона на Кавказ. Този вид зеленика е реликтен растителен вид от епохата на терциерa, съхранил се на територията на Европа единствено в Странджа и Кавказ. Странджанската зеленика участва като подлес в гори от източен бук, източен горун и благун. Тя е влаголюбив вид, много взискателен към почвената и въздушна влажност. В България вирее на сенчести места, при надморска височина от 100 до 300 метра, в подлеса на източен бук и зимен дъб. В Обединеното кралство е въведен вид, които на определени места се смята за инвазивен такъв.

Растението има два подвида

• R. p. baeticum (Boiss. & Reut.) Hand.-Mazz. - среща се в Централна и Южна Португалия и Южна Испания (в провинция Кадис);
• R. p. ponticum - среща се около южната част на Черноморския басейн (Източна България, Северна Турция, Грузия, Северен Кавказ) и централен Ливан.

И пъстро разнообразие

• R. p. var. heterophyllum R. Ansin - открит в Турция.

Изображение: Dr Charles Nelson / An island in Glengarriff Harbour.; Kolforn (Wikimedia), CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

По настоящем билката има две отделни популации, едната в югозападната част на Иберийския полуостров (централна и южна Португалия и югозападна Испания), а другата близо до южния Черноморски басейн (Източна България, Северна Турция, Грузия и Северен Кавказ). Въведен е също в Мадейра, Индия, Белгия, Англия, Шотландия, Франция и Ирландия.

Въпреки че обикновеният рододендрон присъства във Великобритания преди най-новата ледникова епоха, той не се колонизира отново след това и съвременната екология на острова се развива без него. Присъствието му днес във Великобритания се дължи на въвеждането му от хората и лесно се натурализира и се превръща във вредител в някои ситуации, като често покрива цели хълмове (особено в Сноудония и западните Британски острови). На Британските острови той колонизира мочурища, възвишения, сенчести гори (заедно с избягалите лаврови растения и местния падуб) и райони с кисели почви.

Исторически сведения за странджанска зеленика

Фосилни доказателства показват, че растението е имало много по-широк обхват на разпространение в по-голямата част от Южна и Западна Европа преди късния ледников период или до преди около 20 000 години.

Изображение: Kolforn (Wikimedia), CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Забелязано е от ботаника Джоузеф Питън дьо Турнефор по време на пътуванията му в Близкия изток през 1700-1702 г., а получава името си от Линей, за да идентифицира древното царство на южния бряг на Черно море, Понт, в което расте. В другия край на ареала си, в южна Испания, приятелят и кореспондент на Линей - Клас Алстрьомер, открива странджанската зеленика да расте заедно с олеандър. Тя е въведена във Великобритания като декоративен храст през 1763 г. и по-късно засадена като прикритие за птици. Сега там се счита за инвазивен вид.

Rhododendron ponticum subsp. baeticum е един от най-масово култивираните рододендрони в Западна Европа. Използва се като самостоятелно декоративно растение и често като подложка, върху която се присаждат други по-атрактивни рододендрони. Растенията са отгледани за първи път във Великобритания през 60-те години на 17 век, доставени от Conrad Loddiges и са широко разпространени чрез търговия с разсадници в края на 18-ти и началото на 19-ти век.

Инвазивност на странджанска зеленика

Лесното прорастване на издънки от корена, заедно с обилното производство на семена, е довело до превръщането на растението в инвазивен вид в голяма част от Западна Европа и в части от Нова Зеландия. Борбата с рододендрон е ключов елемент в опазването на природата в тези райони. Организациите за опазване на природата във Великобритания сега смятат, че R. ponticum се е превърнал в "сериозен проблем" в местните атлантически дъбови гори в западните планински райони на Шотландия и в Уелс, както и в пустощите в южна Англия, изтласквайки местната флора. Разработени са стратегии за разчистване, включително и изсичане на растения с последващо пръскане с хербициди. Установено е, че инжектирането на хербицид в отделни растения е по-прецизно и ефективно.

Използваема част на странджанска зеленика

У нас растението не се употребява с лечебни цели, поради неговата отровност и статусът му на защитен вид. В някои страни намира медицинско приложение в традиционната и конвенционалната медицина.

Химичен състав на странджанска зеленика

Растението съдържа отровният граянотоксин - хидроксилиран дитерпеноиден защитен химикал. От билката са изолирани още дитерпенови съединения, по-важни от които са гликозидите рододендрин и андромедотоксин, ацетил-андромедол, асебатоксин.

Лечебни свойства и приложение на странджанска зеленика

Изображение: First Light at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Странджанската зеленика притежава антиревматични свойства и повлиява сърдечната дейност към брадикардия. Лекарство, произведено от нея, се използва за лечение на сърдечно-съдови проблеми, като употребата му налага задължителен лекарски контрол.

Rhododendron ponticum се използва за лечение на възпалителни заболявания и за облекчаване на ревматични болки и срещу зъбобол в турската традиционна медицина. Резултати от изследване подкрепят използването на растението в турската народна медицина и разкриват, че флавоните са основните противовъзпалителни и антиноцицептивни компоненти на листата му.

Медицинска употреба на билката в местата на нейното натурализиране, извън пределите на България

• лапа от стрито на прах изгорено дърво и мазнина, се налага върху отоци;
• отвара от кора се приема като лекарство за стомашни неразположения - не е известна токсичната доза в този случай;
• отвара от пъпки се приема при настинки;
• лапа от сдъвкани пъпки се налага върху порязвания;
• сдъвканите пъпки се ядат при стомашна язва;
• отвара от пъпки се пие при болки в гърлото;
• обелена и сварена клонка се натрива при ревматизъм.

Медът, произведен с цветен прашец от цветята на това растение, може да бъде доста отровен, причинявайки тежка хипотония и брадикардия при хората, ако се консумира в прекомерни количества. Причина за това са токсичните дитерпени (граянотоксини), влизащи в състава на билката, и преминаващи в меда.

Токсичност на странджанска зеленика за пчелите

Изображение: Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Проучване показва, че нектарът от рододендрон е токсичен за европейските медоносни пчели (Apis mellifera), като убива индивиди в рамките на часове след консумация. Той също така парализира пчели от вида Andrena carantonica. За разлика от тях земната пчела (Bombus terrestris) не е засегната от нектара на растението. Важно е да не се приема странджанската зеленика като проблемен растителен вид за медоносните пчели, тъй като те всъщност избягват цветята поради способността си да откриват токсинния нектар. Както вече бе споменато, токсичността се причинява от граянотоксин, който е един от няколкото силно хидроксилирани дитерпеноидни защитни химикали, произвеждан от билката за защита срещу тревопасни животни. Някои видове медоносни пчели (Apis mellifera sub spp. caucasica) понасят токсина и правят така наречения "луд мед".

Декоративна стойност на странджанска зеленика

Растението е символ на Странджа планина и Природен парк "Странджа". Ежегодно там се организира „Фестивал на зелениката“. По негово време хората посещават местата където расте билката и се наслаждават на красотата й. Известна е и екопътеката "В царството на Зелениката". Фестивалът се съпътства от представяне на традиционни танци, кулинарни умения, занаяти, както и конкурси и състезания.

Други употреби на странджанска зеленика

У нас странджанската зеленика не се използва във флорални декорации, поради нейният статус на защитено растение, както бе споменато по-горе.

Извън пределите на България и Странджа растенията се отглеждат като жив плет в градини. Толерират доста силно подстригване. Листата се използват от цветари в аранжировки и венци. Дървесината е червеникава, твърда, плътна, с красива шарка и е добра за дърворезба и струговане. Също така тя е много добро дърво за огрев.

Изображение: Ryan Somma, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; Photo: Andreas Praefcke, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Внимание!

Всички части на растението са отровни. Описани са и отравяния с мед от странджанска зеленика.

Признаци на отваряне: обилно слъзотечение, слузна секреция от носа, повишено слюноотделяне, повръщане, брадикардия, гърчове, нарушения в дишането и сърдечната дейност, промени в съзнанието.

Първа помощ и основи на лечението при отравяне със странджанска зеленика: провокиране на повръщане, стомашна промивка с 2 % воден разтвор на натриев бикарбонат или 0,2% воден разтвор на танин, медицински въглен, солево очистително, кофеин, атропин. Да не се влива калий! Форсирана диуреза, хемодиализа.

За отровността на странджанската зеленика се споменава във филма "Шерлок Холмс" от 2009 г. Там самият Шерлок Холмс (в ролята Робърт Дауни Джуниър) разказва, че отровата от нектара на растението може да предизвика мнима смърт, като демонстрира този ефект върху кучето си.

Изображение: Duartefrade, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Отровността на рода Rhododendron се дължи на андромедотоксина граянотоксин. Рядко смъртоносно за хората (и използвано като лекарство в някои билкови дисциплини), това съединение причинява зависима от дозата свръхстимулация на централната нервна система със симптоми, включващи различни сърдечно-съдови ефекти (главно ниско кръвно налягане и нарушения на сърдечния ритъм); гадене и повръщане; и промяна в съзнанието. Ефектите започват малко след поглъщането и продължават около два дни. Тези ефекти се пренасят и върху меда, направен от нектара на цветята. В някои части на света пчелите се използват за умишлено производство на мед, богат на андромедотоксин, който след това се яде заради предполагаемите му медицински, халюциногенни и афродизиачни ефекти.

За разлика от хората, много други същества са по-податливи на токсина и понякога се оказва смъртоносен за пасящи животни и домашни любимци. Както вече бе споменато някои видове медоносни пчели също биват убити от токсина, с изключение на земната пчела.

Заглавно изображение: Peter O'Connor aka anemoneprojectors from Stevenage, United Kingdom, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons