Здравец, Обикновен здравец

Здравец, Обикновен здравец (Geranium macrorrhizum) представлява тревисто, многогодишно растение от семейство Здравецови (Geraniaceae). От този вид здравец се добива гераниевото етерично масло.

Родът на здравеца се състои от 422 вида едногодишни, двугодишни и целогодишни вида, които виреят в умерения пояс и в планините на тропиците, но най-вече в източното Средиземноморие.

Устройство на обикновен здравец

Обикновеният здравец израства на височина до 60 см. Стъблата му са покрити със жлезисти власинки. Кореновата му система е силно развита и хоризонтално поставена, като се състои от дебели и дълги корени, които се виждат и разклоняват над почвената повърхност. Покрити са с кафяви или кестеняви люспи.

Листата са с красиво нарязана форма, повечето водещи началото си от основата на растението, с големина на дръжките от 4 до 28 см. Листната петура е разделена на от 5 до 7 дяла и има големина от 4 до 10 см в диаметър и лепкава повърхност. Излъчват аромат, а през есента стават жълтеникави или керемидено-червени.

През месеците април и юли се наблюдава цъфтежът на растението. Може да цъфне и в началото на есента. Развива розови или карминеночервени цветове. Събрани са по две в съцветие с дължина на цветната дръжка от 1 до 5 см, отново покрита със жлези. Всяко цветче се състои от 5 чашелистчета, 5 венчелистчета и 10 тичинки, които се извисяват над цвета. Чашелистчетата са елипсовидно-яйцевидни, вдлъбнати на върха си, притежаващи осилче с дължина от 2 до 4 мм. Венчетата са обратно яйцевидни, клиновидно стеснени в основата си и дълги 1-2 см.

Здравецът образува плод кутийка. При узряване се разпада на 5 дяла, всеки от които съдържа по едно семенце.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Hardyplants at English Wikipedia, Public domain, via Wikimedia Commons

Разпространение на обикновен здравец

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Обича полусенчести или слънчеви места за своето развитие. Расте и високо в планините до 2500 метра надморска височина. В световен мащаб е разпространен в Източна и Южна Европа.

Използваема част на обикновен здравец

От растението се използват листата, цветовете и коренищата му.

Стрък от обикновен здравец - бере се по време на цъфтеж. Цветоносните стъбла с прилежащите им приосновни листа се отрязват с остър нож на височина 4-5 см над коренището.

Коренище от обикновен здравец - събирането става през пролетта и есента чрез изкопаване от почвата.

Химичен състав на обикновен здравец

Листата и коренищата съдържат полифенолни съединения, етерично масло (с високо съдържание на герамицин), танини и др. Основна съставка на етеричното масло е р-цимола. Други вещества открити в растението са: куркумен, бормеол, алкохоли, кетони, дъбилни вещества, захари, рутин, флавоноиди.

Лечебни свойства и приложение на обикновен здравец

Здравецът понижава кръвното налягане. И двете дроги - листа и коренища, имат основно хипотензивно действие (понижават кръвното налягане), което действие се проявява и при приемане на свежи листа.

Свойства на обикновения здравец

• капиляроукрепващо;
• противовъзпалително;
• хипотензивно;
• венотонично;
• успокояващо нервната система;
• противомикробно;
• кръвоспиращо;
• болкоуспокояващо;
• противотемпературно;
• имуностимулиращо.

Бавно и трайно понижаване на кръвното налягане се наблюдава при прием на извлек от корена на здравеца. Успокояващата му сила е почти равна на тази на валерианата. Изразява се в намаляне на двигателната активност на животински модели и удължаване на съня им.

Състояния и заболявания, при които се използва обикновен здравец

• високо кръвно налягане;
• безсъние;
• сърдечна невроза;
• сърбящи кожни възпаления;
• диабет;
• хемороиди;
• диария;
• болезнен стомах и черва и др.

Изображение: Meneerke bloem, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Подобрява кръвоснабдяването на сърдечния мускул, понижава кръвната захар, разтопява някои видове жлъчни камъни. Включва се в лечението на стенокардия и исхемия, както и се прилага при слединфарктни състояния.

Начин на употреба

• извлек – две чаени лъжици наситнена билка се заливат със студена вода в количество 500 милилитра, като се оставят да киснат 8 часа. Следва прецеждане и прием на получената течност в доза по 1 кафена чашка, 3 пъти на ден, преди хранене;
• запарка – приготвя се от същото количество корени залети с 400 милилитра вода и оставени да престоят 30 минути. Приема се по същият начин, както извлека;
• запарка – 3 листенца здравец сложете в чаша гореща вода. След изстиване на течността прецедете и може да пиете.

Листата, освен при хипертония, се използват и за понижаване нивото на кръвната захар.

Коренището действа кръвоспиращо, противовъзпалително и запичащо. Прилага се най-вече при кръвоизливи от венците, хемороиди и кожни заболявания.

Външно, отвара от билката или воден извлек се използват предимно при дермопатии, включително гнойни възпаления на кожата, така също и за направата на тампонада при ринорагия (кръвотечение от носа).

Други употреби на здравеца

Обикновеният здравец се развива под формата на красиви туфи от плътна зеленина и малки извисяващи се над нея розови цветчета. Широко използван е затова в декорацията на цветни градини и паркове, на подходящи места около сгради и в домовете. Много често прилаган е и във флоралната декорация на букети.

Най-използваното растение е в ритуали и обичаи. Не на последно място и за направата на парфюми. С цветчетата му се боядисват тъкани в синьо, а с корените вълнени или памучни прежди в жълто и кафяво.

Здравецът служи за фураж на зайци, овце и кози. То е и медоносно растение, като полученият от него мед има силен аромат, златист цвят и е с богат хранителен състав.

Внимание!

Преди да започнете да приемате обикновен здравец, се консултирайте с лекар. Необходимостта от това е избягване появата на странични ефекти от употребата му.

Заглавно изображение: GT1976, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons