Ломелозия

Ломелозия (Lomelosia) представлява род цъфтящи растения от семейство Caprifoliaceae. Родът включва над 50 многогодишни и едногодишни вида (Lomelosia persica е едногодишен вид, докато Lomelosia caucasica е многогодишно растение и т.н.), разпространени около Средиземно море, като най-голямото разнообразие от видове е концентрирано в източното Средиземноморие и Близкия изток (включително Арабския полуостров), а също така има няколко вида, достигащи чак до Китай. Морфологично, родът обхваща всички таксони на Scabiosa. Някои по-стари книги все още ги изброяват под името Scabiosa. или изброяват и двете имена заедно - например Scabiosa sicula (Lomelosia divaricata).

Устройство на ломелозия

Понякога са суфрутикозни (с дървесна основа, но по-нагоре тревисти), неразклонени, без бодли. Стъблата имат къси власинки. Има приседнали или дръжковидни (стъблени) листа. Те са цели и назъбени, перести. Приосновните листа понякога са в розетка, персистиращи или не при цъфтеж (напълно отворен цъфтеж). Имат полусферични глави при цъфтеж, които са кълбовидни или яйцевидни по време на плододаване. Има множество свободни прицветници, разположени в 1-2 (или 3) реда. Цветовете са обагрени в нюанси на розово, виолетово-розово или синьо. Плодът е суха капсула с или без власинки.

Разпространение на ломелозия

Lomelosia е род от Стария свят и е разпространен от Средиземноморието до Централна Азия. В различни страни на Европа се срещат различни видове ломелозия. Треволистната скабиоза (Lomelosia graminifolia) вирее близо до Лимоне сул Гарда, Италия. Lomelosia cyprica се среща по сухи склонове в гариги (ниски храсталаци) и открити борови гори на надморска височина от 150 до 1200 м. L. argentea харесва сухи ливади и гариги, L. crenata обича детритни (скалистни) склонове, а L. graminifolia обича каменисти склонове (в Италия). Lomelosia minoana е скално растение, местно за Гърция и Крит. Lomelosia deserticola се среща в пустините на Сирия, Йордания, Ирак и Пакистан, а Lomelosia schimperiana в открити среди в Иран.

Лечебни свойства и приложение на ломелозия

Не всички видове ломелозия са лечебни. Lomelosia hymettia се счита за лечебно растение с антимикробни свойства.

Растението се посещава от множество насекоми заради богатата си продукция от нектар и цветен прашец.

Няколко вида Lomelosia се отглеждат като декоративни растения в Европа - L. caucasica, L. graminifolia, L. prolifera, L. stellata, а 12 допълнителни вида се култивират в европейски градини. Докато L. graminifolia, L. hymettia и L. cretica са ксерофити, използвани в дизайна на ландшафта, L. prolifera е използвана като част от зелени покривни насаждения.

Гълъбовата самогризка (Scabiosa columbaria), вид ломелозия, е многогодишно растение, широко използвано като билково лекарство в целия си ареал на разпространение в тропическа Африка, Азия и Европа. Проучване показва, че цялото растение се използват като средство за лечение на колики, очни проблеми, киселини, респираторни проблеми, рани, безплодие, венерически заболявания, кожни инфекции и менструални проблеми. Фитохимичните съединения, идентифицирани от надземните части и корените на S. columbaria, са гликозид скабиозин, логанин, сверозид, палмитинова киселина, фталова киселина, диизооктил фталат, бис-(етилхексил) фталат и дибутил фталат. Фармакологични изследвания показват, че екстрактите и съединенията от S. columbaria имат антибактериална, противогъбична и антипротозойна активност.

В областта на изследванията на лечебни растения от арменската флора, фитохимичното изследване на два вида ломелозии - S. caucasica (Lomelosia caucasica, Скабиоза кавказка, Самогризка) и S. ochroleuca (Жълтеникава самогризка), довежда до изолирането на пет неописани досега гликозида на олеаноловата киселина от водно-етанолов екстракт от корените на билката. Те определят противораковите свойства на посочените растителни вида при рак на дебелото черво при мишки.

Разкрит е фенолният профил на Lomelosia stellata (Scabiosa stellata), вид ломелозия използван в традиционната мароканска медицина. Идентифицирани са двадесет и пет фенолни съединения, от които изоориентинът и 4-O-кафеоилхиновата киселина могат да бъдат подчертани, тъй като те са основните. Антиоксидантната активност е значително контролирана от вида на фракцията, като n-бутанолната фракция показва най-висока антиоксидантна активност. Проведено е фитохимично изследване на n-бутанолната фракция и са изолирани някои важни флавонови гликозиди. Сред тях могат да се подчертаят по-рядко срещаните производни на тамариксетин. Това фитохимично проучване и полифенолен профил могат да бъдат корелирани с in vitro антиоксидантната активност на екстракти от S. stellata. Освен това, това може да се разглежда като доказателство за медицинската му употреба и може да стимулира консумацията му.

Scabiosa atropurpurea (траурна булка, траурна вдовица, цветето на иглената възглавничка или сладка скабиоза) е растение, широко разпространено в Средиземноморския регион и представено от 32 таксона във флората на Турция. В изследване са изолирани 28 съединения от него: 17 иридоида, 7 флавоноида и 4 фенолни киселини. Сред тези съединения са идентифицирани три неизвестни досега иридоида, наречени секологанин-метил-хемиацетал, атропурпурин А и атропурпурин В. Метаноловият екстракт от S. atropurpurea беше анализиран за неговата антиоксидантна и антихипергликемична активност, показвайки мощна инхибиторна активност върху α-глюкозидазата (IC50 = 100 μg/mL), по-висока от тази, упражнявана от акарбоза (IC50 = 196 μg/mL), използвана като положителен контрол. По този начин, най-разпространените иридоиди са избрани за тестване за тяхната антихипергликемична активност и са проведени експерименти с молекулярен докинг, за да се оцени възможността избрани съединения да образуват комплекси с активния център на ензима α-глюкозидаза.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons