Алпийска астра

Алпийска астра (Erigeron peregrinus) представлява двугодишно или краткотрайно, северноамерикански вид цъфтящо растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae).

Устройство на алпийска астра

Erigeron peregrinus е тревисто растение с изправен растеж, с височина до 70 сантиметра, разпространяващо се чрез подземни влакнести коренища. Има безвласинкови или овласени листа, достигащи до 10 сантиметра дължина в основата на разклоненото стъбло, като по-нагоре по него стават по-малки. Приосновните листа имат широко елипсовидна, обратноланцетна или лопатовидна форма и дълбоко нарязан листен ръб. Стъбловите листа са ланцетовидни, с цели ръбове или с няколко едри зъба. Растението обикновено произвежда само по едно съцветие на стъбло, състоящо се от 30 до 80 сини, лилави, розови или бели лъчевидни цветчета, обграждащи множество дискови цветчета. Цъфти от юни до август месец. Плодовете на алпийската астра са 2,5-3 мм големи, с множество четинки.

Разпространение на алпийска астра

Билката е местен вид в северозападна Северна Америка от Аляска до Орегон. Местообитанията й включват брегове на потоци, блата и влажни планински ливади, поляни, влажни ливади, заливни равнини, гори, гъсталаци, полета, ниски пасища, влажни крайпътни зони и зони с проникване на вода на надморска височина до 600-1000 метра. Най-добре расте на пълно слънце, но ще понесе пъстра сянка. Открита е и в Централна Англия и Западна Австралия.

Разновидности

• Erigeron peregrinus var. peregrinus - разпространена в Аляска, Юкон, Британска Колумбия, Алберта;
• Erigeron peregrinus var. thompsonii - разпространена във Вашингтон.

Използваема част на алпийска астра

Употребява се цялото растение с лечебна цел.

Химичен състав на алпийска астра

Растението съдържа съединения като флавоноиди, сескитерпенови лактони и етерични масла, за които се смята, че допринасят за лечебните му ефекти.

Лечебни свойства и приложение на алпийска астра

Има ограничени клинични изследвания относно медицинското приложение на алпийска астра. Въпреки това, предварителните проучвания и традиционната й употреба показват потенциала й за справяне с възпаления, инфекции и храносмилателни нарушения. Фармакологичната активност на биоактивните съединения на растението, като флавоноиди и лактони, е област от интерес, но са необходими по-строги клинични изпитвания, за да се потвърди неговата ефикасност и безопасност на приложение в съвременната медицина.

Свойства на алпийска астра

• противовъзпалителни;
• антимикробни;
• спазмолитични.

Някои изследвания показват, че може да има и антиоксидантни, потогонни, кръвоспиращи, диуретични свойства. Съвременните билкари я ползват заради нейните противовъзпалителни и антимикробни действия. Алпийската астра се употребява под формата на чайове или тинктури за инфекции на пикочните пътища, респираторни проблеми и храносмилателни оплаквания, треска и кръвоизливи.

Чероки и други индиански племена са прилагали билката при различни заболявания, включително епилепсия. От растението се е приготвяла лапа за лечение на главоболие. Корените са били или приготвяни на чай, или са се дъвчели за лечение на настинки и кашлица. Димът от тамян, направен от растението, се е вдишвал за лечение на настинка. Смесвало се е с други билки за лечение на главоболие и възпаление на носа и гърлото. Чаят е бил използван за сваляне на температура.

Растението се е варило и смесвало с лой, за да се направи балсам с който се мажат рани. Използвало се е като лекарство за очи за лечение на „замъглено зрение“. Използвало се е като стягащо, диуретично и като помощно средство за бъбреците или подаграта. Племената чероки и хума са варили корените, за да направят напитка за менструални проблеми. Прилагало се е и за лечение на кръвоизливи. Катавба са приготвяли напитка от растението за лечение на сърдечни проблеми.

Начин на употреба на алпийска астра

• чай;
• тинктура;
• запарка - 1 чаша, 1-2 пъти дневно;
• тинктура - 20-30 капки, 2-3 пъти дневно.

Други употреби на алпийска астра

За едрите преживни животни алпийската астра е фураж. Елените също я консумират. Пеперуди,
пчели и молци опрашват цветовете й.

Това растение може да стане инвазивно в някои региони, като може да измести желаната растителност, ако не се управлява правилно.

Внимание!

Профилът на безопасност на билката е сравнително добър, когато тя се приема в умерени дози. Въпреки това трябва да се използва с повишено внимание поради биоактивните й съединения - наличие на сескитерпенови лактони в алпийската астра, които могат да бъдат токсични в големи дози. Може да причини кожно дразнене или алергични реакции при чувствителни хора. Бременни или кърмещи жени трябва да избягват употребата й. Докато някои изследвания подкрепят лечебната й стойност, клиничните изпитвания са ограничени и са необходими още проучвания, за да се валидират терапевтичните ползи на растението.

Заглавно изображение: Matt Lavin from Bozeman, Montana, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons