Пирола грандифлора

Пирола грандифлора (Pyrola grandiflora) представлява устойчив, многогодишен, вечнозелен полухраст от семейство Пиренови (Ericaceae).

Устройство на пирола грандифлора

Изображение: Kim Hansen, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението достига височина от 3-25 см, рядко до половин метър. Има прости листа, които са основни и такива с дълги дръжки. Листата могат да бъдат описани като имащи пересто жилкуване, с тъпи или закръглени основи, закръглени върхове, без власинки. Абаксиалната повърхност на листа е матова, бледа, а адаксиалната е лъскава, тъмнозелена с кожеста текстура. Растението е вечнозелено и листата му са устойчиви през всички сезони. Стъблата на билката са къси и растат от тънко коренище. Между корените и базалните листа има малка преходна зона.

Цветовете на Pyrola grandiflora обикновено са големи, състоящи се от дълги розови чашелистчета и бели или зеленикаво-бели венчелистчета, пропити с розово и с тъмни вени. Обикновено се описват като гроздовидно съцветие. Имат дръжки, без власинки, съдържащи прицветни листа с дължина 4-8 мм. Прашниците са жълти, съдържащи дълъг, извит стил при зрялост с яка под близалцето, което е важно свойство на това растение. Състоят се от кремаво жълти до златисто жълти теки и жълти до жълтеникавокафяви тубули. Размерът на прашника варира от 1,5-2 мм. Броят на тичинките на цветята често е два пъти повече от броя на венчелистчетата, които има цветето. Цъфтежът се наблюдава през юни и юли месец.

Развива малък, сферичен и разпадащ се плод. Външният му вид е червен, когато е незрял, и черен/кафяв, когато е зрял, с гола повърхност. Плодът е дълъг и широк 3-6 мм. Може да се види ръб надолу по центъра на всеки плодник, съдържащ семена. Семената са дълги 0,5-0,7 мм. Ендоспермът е жълтеникав с гладка повърхност.

Разпространение на пирола грандифлора

Билката е широко разпространена в Северното полукълбо, от умерения до тундров климат. Вирее в Гренландия, Канада, Съединени щати, Аляска, Юкон, Северозападни териториални острови, Континентални северозападни територии, Нунавутски острови, Континентален Нунавут, Северен Квебек, Евразия и Арктика.

Изображение: Patrick Alexander from Las Cruces, NM, CC0, via Wikimedia Commons

Според климатична класификация, Pyrola grandiflora расте при определени видове климат: хемибореален, тайга и тундра, открити площи в Северното полукълбо или циркумполярни. Този многогодишен полухраст може да расте върху множество субстрати - в алпийската тундра, пустощи, иглолистни гори, бореални гори (тайга), други гори, склонове, хребети, сухи ливади, каменисти места и непълно дренирани влажни или сухи области.

За своето развитие предпочита влажни, леко кисели и неутрални почви; пълна сянка или полусянка. Среща се на андморска височина от 2000 до 3000 метра.

Използваема част на пирола грандифлора

Използва се листната маса на билката за лечебни цели.

Химичен състав на пирола грандифлора

Веществата, съдържащи се в растението, осигуряват нейните адстрингентни свойства. Те не са достатъчно проучени.

Лечебни свойства и приложение на пирола грандифлора

Билката има стягащ ефект. Използва се при лечение на менорагия, диария и кръвоизливи. Приема се вътрешно като отвара при пикочни камъни, язви на пикочния мехур, кървава урина и други заболявания на пикочните пътища. Облекчава дразненето при уринарни неразположения, при скрофулоза. Полезна е при епилепсия и редица нервни заболявания. Отварата от пирола грандифлора се употребява за гаргара при болки в гърлото и устата и като външно средство за измиване на възпалени очи.

Начин на употреба

• 1 чаена лъжичка от билката се добавя към 1 чаша вряща вода; накисва се за 10 минути. Приема се три пъти на ден по време на хранене.

Изображение: Kim Hansen, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Външно - отварата се използва много при всякакви кожни заболявания и като лапа при язви, отоци, циреи, възпаления.

От счукани листа се прави топла лапа за облекчаване на болката, причинена от изгаряния или за артритни или ставни болки или болки от порязвания.

В Русия билката може да се намери растяща сред храстите на иглолистните гори. Там тя се употребява в народната медицина и в хомеопатията под формата на чайове, отвари, настойка, извлеци при заболявания на гърлото, болки в стомаха и гърба, и при скорбут.

Заглавно изображение: Mike Beauregard, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons