Калмия многолистна, Калмия, Калмия полифолия

Калмия многолистна, Калмия (Kalmia polifolia) представлява многогодишен вечнозелен храст от семейство Ерикови (Ericaceae). Произхожда от североизточна Северна Америка, от Нюфаундленд до залива Хъдсън на юг. Растението е описано за първи път от Фридрих Адам Юлиус фон Вангенхайм, немски ботаник. Растението се опрашва от пчели и се казва, че полученият мед също е отровен.

Устройство на калмия многолистна

Калмия полифолия може да достигне височина от 60 см. Растението често има множество разклонени стъбла. Те са дървесни, разпростират се ниско и след това нагоре, новите клони са сплескани и леко овласени, ставайки гладки с възрастта, по-старите стъбла развиват фина сивкава повърхност. Листата са разположени срещуположно на клоните и достигат дължина от 2,5 до 2,5 см, като са восъчни с цял и заоблен ръб, със заострен или тъп връх и малка или липсваща листна дръжка. Краищата са гладки и се навиват надолу. Горната повърхност е тъмно лъскавозелена с малки власинки по средната жилка, долната повърхност е белезникава и мъхеста с фини власинки. Под основата на всеки лист има ръбове, където изглежда сякаш част от листа е навита около обиколката на стъблото. Това е особено забележимо по-долу по растението.

Образува съцветие букет с до 13 цвята в него, разположени на тънки дръжки, от розово до лилави на цвят. 10 бели тичинки с тъмни връхчета обграждат тънкия зеленикаво-розов стил в центъра. Всяко цветче в него се състои от 5 венчелистчета във вид на камбанка. В мъгливи дни почти чашковидните цветове са пълни с роса. Прашниците на някои са огънати назад и задържани с върховете си в ямки във венчелистчетата. Когато насекомо подразни прашниците, те се разпакват, пръскайки натрапника с цветен прашец. Калмия полифолия цъфти през април и се опрашва от пчели. Пчелите обаче, след като опрашат това растение, произвеждат отровен мед. Плодът е 5-камерна кръгла капсула, с дълги изправени останки от плодника на върха. Семената в нея узряват през септември. Те са петделни, кръгли и дървесни.

Листата му се запазват през цялата година, цъфти през април, а семената узряват през септември. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от пчели.

Разпространение на калмия многолистна

Калмия полифолия е често срещана в цялата северна част на Северна Америка, като процъфтява в източноамериканските щати и в Монтана, както и във всяка канадска провинция с изключение на Британска Колумбия, въпреки че е забелязана в езерото Рододенрон, разположено близо до остров Ванкувър. Расте в Аляска, Канада и Калифорния. В Канада Калмия полифолия се среща много често в източна Нова Скотия, където блатистите условия за нейното развитие са често срещани. Също така е открита в блато в Съри, Англия.

Вирее много добре в открити блата, мочурища и влажни алпийски склонове. Обича слънце до лека сянка, влажни до глинести почви. Обитател е на влажни места, пълни с насекоми. Среща се в асоциация с други интересни блатни растения - Chamaedaphne calyculata, Andromeda glaucophylla, Rhododendron groenlandicum и други. Този вид е чувствителен към промени в местообитанията, включително пожар, нахлуващи дървета и храсти и дори наводнения. Където се среща, обикновено е индикатор за стабилна екосистема.

Използваема част на многолистна калмия

Употребяват се листата на растението с медицински цели.

Химичен състав на калмия полифолия

Многолистната калмия съдържа граянотоксин, андромедотоксин и арбутин. Листата й съдържат мастни вещества, смола, танинова киселина, вещество подобно на манит, хлорофил, восък, албумин, жълто оцветяващо вещество и различни соли; арбутин в малко количество. Отровното вещество е андромедотоксин (C31H51O10), неутрално вещество, открито от проф. Плуге в няколко отровни растения от семейство Ерикови. Разтворим е във вода (1 към 35), хлороформ (1 към 400), алкохол (1 към 9) и почти неразтворим в етер (1 към 1400). Разредените минерални киселини, когато се затоплят, му придават красив червен цвят.

Лечебни свойства и приложение на калмия полифолия

Калмия полифолия е рядко използвана в съвременното билкарство, въпреки че листата й са добро външно лечение за много кожни заболявания и възпаления. Прилага се външно, под формата на лапи и отвара, за лечение кожни болести, отворени рани, рани, които не зарастват, и възпаления. Използвани вътрешно, листата й имат отличен ефект при лечението на активни кръвоизливи, диария и грип. Те обаче трябва да се приемат с голямо внимание и само под наблюдението на лекар. От билката се приготвя мехлем за локално приложение.

Свойства на многолистна калмия

• стягащо;
• наркотично;
• успокоително.

В медицински дози е антисифилитично, успокояващо сърцето и донякъде стягащо средство. Вътрешно, било то на прах, отвара или тинктура, е ефикасно средство при първичен или вторичен сифилис и при фебрилни и възпалителни заболявания и хипертрофия на сърцето, облекчавайки всякаква фебрилна и възпалителна активност и намалявайки сърдечната дейност. При активни кръвоизливи, диария и грип се използва с отличен ефект. Може да се окаже полезен за преодоляване на упорито хронично дразнене на лигавиците.

Токсичност на многолистна калмия

Всички части на растението (включително листата, цветовете и цветния прашец) съдържат по-големи или по-малки количества от токсичното съединение андромедотоксин (известен също като граянотоксин). Рядко смъртоносно за хората (и използвано медицински в някои билкови дисциплини), това съединение причинява дозозависима свръхстимулация на централната нервна система със симптоми, включващи различни сърдечно-съдови ефекти (главно ниско кръвно налягане и нарушения на сърдечния ритъм); гадене и повръщане; и промяна в съзнанието. Ефектите започват скоро след поглъщане и продължават около два дни. Тези ефекти се пренасят и върху меда, направен от нектара на цветовете. В някои части на света пчелите се използват за целенасочено производство на мед, богат на андромедотоксин, който след това се консумира заради предполагаемите му лечебни, халюциногенни и афродизиачни ефекти.

За разлика от хората, много други същества са по-податливи на токсина и понякога той се е оказал смъртоносен за тревопасни животни и домашни любимци. Някои форми на медоносни пчели също биват убивани от токсина (устойчиви форми на пчелата се използват за производство на мед). Земните пчели обаче не са засегнати и са по-ефективни при опрашването на цветовете, така че една от теориите е, че токсинът се произвежда от растението, за да се облагодетелства земната пчела и да се подобри степента на оплождане.

Други употреби на многолистна калмия

Хранителната стойност на този вид е ограничена, тъй като плодът е сух и дребен, а листата съдържат химикали, които са токсични. Въпреки това, блатистите съобщества, където вирее, са изключително важни за някои видове птици, включително палмовия певец и врабчето на Линкълн.

Внимание!

Всяка част от Kalmia polifolia е силно токсична и отровна за животни и хора.

Kalmia polifolia съдържа граянотоксин, който при поглъщане понижава кръвното налягане и може да причини дихателни проблеми, замаяност, повръщане или диария. Активните съединения в Kalmia polifolia включват андромедотоксин и арбутин. Тези съединения причиняват забавяне на пулса, понижаване на кръвното налягане, прогресивна парализа и смърт.

Заглавно изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons