Левурда, Див чесън

Левурда (Allium ursinum) е многогодишно луковично растение, което се класифицира към семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Тя има и своите други наименования като: Мечи лук, Див чесън, Див лук и Леорда. Познати са няколко негйни синонима на латиница: Allium nemorale, A. latifolium, Ophioscorodon ursinum. Спечелила е названието си Мечи лук, поради това че мечките я консумират след зимен сън. За да стигнат до луковиците й, животните упорито копаят земята. Те са вкусни за и предпочитани и от дивите прасета.

Дивият чесън е използван от векове за насърчаване на общото здраве, а стара английска поговорка гласи: "Яжте праз през март и левурда през май. И през цялата година след това, лекарите могат да си играят (да си почиват)." От векове се употребява и в традиционната медицина. Изследванията за неговия състав и фармакологична активност обаче са съвсем скорошни и оскъдни.

Наименованието на вида "ursinum" е от латински произход, произлиза от "ursus" (мечка) и е свързано с народни приказки, според които след пробуждане от зимнен сън, мечките консумират това растение, за да отстранят токсините от тялото и да си възвърнат силата. Друга етимологична хипотеза се отнася до "Ursa major" (Голямата мечка), съзвездие в северното полукълбо, може би защото левурдата е била един от най-северно разпространените видове Allium.

Също така, името "див чесън" често се използва в литературата по отношение на A. ursinum, въпреки че понякога може да бъде двусмислено, тъй като се отнася и за други видове, като A. vineale или A. canadense, както и за растенията от рода Tulbaghia.

Устройство на левурда

Размерите на луковиците могат да бъдат с дължина до 6 см и диаметър около1 см. От една луковица прорастват до 3 листенца. Листата на растението са ярко зелени, с дълги дръжки и елипсовидна форма, като в основата си ширината им би могла да бъде 5-20 см. Върхът им е заострен, а основата стеснена. Дълги са до 25 см, със средна ширина на листа от 7 см. Листните дръжки достигат 20 см дължина. Ароматът на листната маса намалява по време на цъфтеж на растението.

Височината на цветното стебло е до 40 см, като в основата си е обхванато от листни влагалища. По своето протежение то е безлистно. Цветовете на левурдата са бели с 6 линейни околоцветни листчета и 6 тичинки. В едно съцветие наброяват около 20, като всяко има големина от 16 до 20 милиметра в диаметър. Растението цъфти в периода от април до юни месец.

Плодът му е тригнездна шушулка с по едно семе във всяко гнездо. Семенцата узряват от май до юли месец. Имат черен цвят, тегло от около 5,4 милиграма и големина от 2-3 милиметра. Те се отделят от капсулата през юни и юли месец, но времето за това може да се забави поради метеорологичните условия - студ или северно изложение на мястото където се развиват растенията. Повечето от семената падат на земята непосредствено под капсулите. Те са твърде тежки, за да бъдат преместени от вятъра на нивото на земята. Така че за транспортирането им към потенциални места за засаждане на дълги разстояния е необходимо участието на животни или течаща вода. По-голямата част от семената остават спящи в продължение на 1 или 2 години, но някои от тях покълват през следващата зима или пролетта, обикновено от ноември до март. Един гъст килим от A. ursinum може да произвежда голям брой семена годишно, дори до 10 000 от квадратен метър, както е отбелязано в Готингенската гора (Германия).

Разпространение на левурда

Родена е в умерените региони на Европа, от Великобритания на изток до Кавказ. Среща се често на по-малките британски острови, с изключение на Далечния север на Шотландия, Оркни, Шетланд и Англо-нормандските острови.

Расте в широколистни гори най-добре на глинести или глинесто-песъчливи почви, на влажни и сенчести места, предпочитайки леко киселинни условия. Разпространението на левурда е тип инвазивен, чрез семена или коренища, като лесно и бързо може да завземе големи площи. На британските острови колониите левурда често се свързват със сините буби (Hyacinthoides non-scripta), особено в древните гори. Смята се, че е древен дървесен индикатор.

През последните години увеличава популярността си и бива широко събирана от дивата природа на Северна Европа. Растенията се отглеждат в домашни градини (от луковици или семена), но не и в търговски мащаби.

Левурдата се среща в цялата ни страна, до 1200 метра надморска височина в широколистни гори.

Използваема част на левурда

Използват се луковиците, цветята и листата на левурдата. Всички части на растението са годни за консумация. За медицински цели се използват листа на билката, събрани през април и май месец и  луковици събрани през септември и октомври. Левурдата обикновено се събира от дивата природа. В Полша този вид, който принадлежи към група от 11 диворастящи лечебни растения, е частично защитен от 2004 г. и включен в "Червения списък на растенията и гъбите в Полша", което е направило невъзможно да бъде събран от дивите му местообитания.

Химичен състав на левурда

В 100 грама от това растение се съдържат

• хранителна стойност: въглехидрати 6,5 гр, калории 34 кал, вода 89,0 мл, белтък 2,4 гр.
• витамини: в левурдата се съдържат витамин А, витамин РР, витамин В1, витамин В6, витамин В9
• минерали: калий, калций, сяра, флуор, манган (1,600 мг/кг), йод, мед, желязо (230 мг/кг), цинк и селен, магнезий (7000 мг/кг);
• други вещества: серни съединения, феноли, стероидни гликозиди, лектини, изолирани от луковици, корени и листа, събрани през април месец; богати на полизахариди луковици - предимно фруктани; редица мастни киселини - палмитинова, линолова, олеинова, палмитолетинова, стеаринова, алфа-линоленова, миристинова; гама-глутамилпептиди и много аминокиселини - аспарагин, глутамин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аргинин, аланин, глицин, треонин, богат източник на аденозин (120 мг/кг); различно количество нектар в зависимост от мястото и почвата на която се развиват растенията. В екстракт от етанол от свежи листа е идентифициран 2-ди-0-а-линоленоил-3-0-бета-галактопиранозил-сн-глицерол (DLGG). Съдържа сравнително изобилие от пигменти, в сравнение с други растения от род Allium.

Лечебни свойства и приложение на левурда

Левурдата е растение, което може да се консумира в сурово състояние, приготвено по различен начин. Може да се използва цялата - от грудките до листата.

Дивият чесън има повече ползи за здравето от култивирания чесън. Ето защо е много полезно допълнение към диетата, като се насърчава общото здравословно състояние на организма, използвайки го редовно. Той е особено ефективен за намаляване на високото кръвно налягане и нивата на холестерола в кръвта. Установено е, че има добър ефект върху ферментативната диспепсия. Всички части на растението могат да се използват, като луковицата му е най-активна.

Левурдата намалява стомашната болка и действа тонизиращо на храносмилането, така може да се използват при лечение на диария, колики, нарушено храносмилане и загуба на апетит. Инфузия от билката може да се прилага успешно при чревни паразити и за направата на клизма. Билката е от полза при лечението на астма, бронхит и емфизем. Сокът от нея се използва като средство за отслабване и може да се прилага външно при ревматични и артритни процеси. Локално приложена ползата й се състои в това, че леко дразни и стимулира циркулацията на кръвта.

Свойства на левурда

• антихелминтно;
• антиастматично;
• антихолестеролемично;
• антисептично;
• спазмолитично;
• адстрингентно;
• жлъчегонно;
• потогонно;
• дезинфекциращо;
• диуретично;
• отхрачващо;
• антипиретично;
• хипотонично;
• загряващо;
• стимулиращо;
• тонизиращо стомашната дейност;
• вазодилататорно.

Въпреки вековете на използване на левурдата като заместител на обикновения чесън (A. sativum), фармакологичните проучвания на луковиците и листата й започват наскоро, т.е. преди около 20 години. Широк спектър от биологични дейности, регистрирани за екстрактите й и наличието на химични съединения с висок терапевтичен потенциал, прави този вид растение възможен вариант за бъдещо развитие като лекарствен продукт. Несъмнено някои проблеми, които могат да се появят, са свързани с производството на равномерен растителен материал, тъй като химичният състав на дивия чесън е много чувствителен към промените в условията на отглеждане, което може да попречи на мащабното производство и стандартизация. Независимо от това, трябва да се отбележи, че определено през последните години е признат като ценна растителна подправка.

Действие на билката

• увеличава сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм;
• разширява кръвоносните съдове;
• понижава артериалното налягане;
• намалява холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове;
• има силно фитоцидно действие и се справя с различни причинители на инфекциозни заболявания;
• използва се за превенция на дизентерия.

В европейската традиционна медицина левурдата се препоръчва като храносмилателен стимулант, антимикробен агент, отстраняващ токсините от организма и предотвратяващ сърдечно-съдовите заболявания. Често се прилага като лекарство при респираторни проблеми, като обикновена настинка с повишена температура или бронхит. А. ursinum е ефективен, когато се използва външно за подпомагане на заздравяването на рани, при хронични кожни заболявания и при акне.

Allium ursinum също е компонент на хранителните добавки на европейския пазар. Например, той е един от съставките, намерени в терапевтично използваните рецепти в Университетската болница в Букурещ. Такива продукти като "Api Ursomax" и "Memo Ursomax" се препоръчват като детоксикационни и антиатерогенни лекарства. Първият е допълнително рекламиран като минерализиращ агент, докато "Memo Ursomax" се твърди, че е стимулант на паметта.

Изследване лечебните свойства на левурда

Съвременните фармакологични проучвания потвърждават много от споменатите по-горе традиционни индикации за употреба на дивия чесън. Например, голям брой in vitro и in vivo експерименти показват, че A. ursinum е растение с висок потенциал за профилактика и лечение на заболявания на сърдечно-съдовата система. Различни екстракти, получени от свежите листа на билката, са били тествани in vitro върху агрегацията на тромбоцитите. Резултатите показват значителна инхибиторна активност на етанолния екстракт върху ADP-индуцираната агрегация. Механизмът на действие е сходен с този на референтното лекарство Clopidogrel. Предполага се, че активните съединения, които оказват антиагрегативен ефект, са 1,2-ди-О-а-линоленоил-З-О-бета-галактопиранозил-сн-глицерол (DLGG) -О-Р-г-глюкопиранозиди. DLGG е идентифициран преди това в редица медицински и хранителни растения и е доказано, че притежава противовъзпалителна активност.

Освен това, два от флавоноидите, присъстващи в листата й: кемпферол 3-0-p-неохесперидозид-7-0-p-d-глюкопиранозид и 3-O-неохесперидозид, показват in vitro инхибираща активност върху тромбоцитната агрегация индуцирана от колаген. Тъй като другите кемпферол гликозиди са неактивни, се стига до заключението, че наличието на р-кумароилова група в молекулата и увеличаването на броя на монозахаридите в захарния остатък изчерпват антитромбоцитния потенциал на тези съединения.

Според учените следва да се продължат проучванията, за да се оцени ролята на летливото масло от A. ursinum в регулирането на мембранните функции при хипертония. Проучвания при животни показват, че диетата, съдържаща левурда, може да намали размера на исхемичната зона и исхемия и да подобри реперфузията, индуцирани от аритмии.

Билката показва ин витро инхибиторна активност върху синтеза на холестерол.

Изолираните лектини от растението са били оценени с потенциален инхибиторен ефект срещу индуцирана от HIV-1 и HIV-2 цитопатичност в МТ4 клетки.

• антимикробна активност

Както беше споменато по-горе, A. ursinum се оценява в традиционната медицина като антимикробен агент, използван вътрешно или външно. Съществуват значителен брой доклади, при които антимикробната активност на различни екстракти, приготвени от различни части на растенията, се тества in vitro срещу широк спектър от бактериални и гъбични щамове. Сравнителният анализ на екстрактите от вода и метанол от билката (в диапазона на концентрацията съответно 0,16-83,7 и 0,06-35,5 мг/мл) показва, че последният е по-активен срещу микроби. Той инхибира растежа на следните бактерии: Staphylococcus aureus, Bacillus subtilis, Escherichia coli, Proteus mirabilis, Salmonella enteritidis и гъбички: Cladosporium sp., Aspergillus niger, Rhizopus nigricans, Geotrichum candidum, Penicillium expansum, Candida lipolytica, Mycoderma, Saccharomycopsis fibuligera.

Антимикробната активност на луковичния сок на A. ursinum корелирана с температурата на съхранение и нивата на рН. Неговата активност срещу избрани бактерии и гъбички намалява при съхранение при температура над 4°С и с повишаване на рН.

Антимикробна активност на левурдата в България

Проучена е антимикробната активност на различни екстракти (ацетон, хлороформ, етил ацетат, п-бутанол и вода) от свежи цветя и листа на левурдата, която расте в България. Ацетонните екстракти от двете части и хлороформният екстракт от листата са активни срещу S. aureus, докато нито един от екстрактите не инхибира растежа на Е. coli. Хлороформеният екстракт от листата показва инхибиторен ефект върху Candida albicans. Свежият екстракт от луковиците потиска растежа на различни щамове Candida, в зависимост от конкретния щам дрожди. Адхезията на Candida ssp. не е предотвратена от екстракта дори при максимална концентрация от 4,0 мг/мл. Екстрактите, приготвени от пресни листа от A. ursinum, събрани в Румъния по време на фаза на разцвет, инхибират растежа на Candida ssp. при концентрации, вариращи от 0,5 до 4,0 мг/мл.

Широкият спектър на антимикробната активност на растенията Allium обикновено се свързва със съдържащи се в тях серни съединения, но проучвания показват, че и други съставки могат да допринесат до известна степен за това. Инхибиторната активност на смес от диосгенин тетразахарид и (25Р)-спирост-5,25 (27)-диен-Зр-ол тетразахарид, изолирани от луковиците на дивия чесъна, е насочена срещу Candida glabrata и C. parapsilosis. И двете съединения обаче са неефективни срещу Pseudomonas aeruginosa и А. niger при концентрации до 400 мкг/мл, чрез метода на дискова дифузия. По отношение на противогъбичните свойства срещу Trichophyton mentagrophytes и Microsporum canis, сапониновата смес е активна при концентрация 400 мкг/мл.

• противопаразитна активност

Има и някои проучвания, които оценяват потенциала на дивия чесън срещу паразити. Например, сокът от луковиците му е ефективен срещу свободните живи нематоди от вид Rhabditis, ларвите на Nippostrongylus brasiliensis и възпрепятстват развитието на яйцата на Ascaris suum.

• антиоксидантна активност

Появата в различни части на растението на съставки с добре познати антиоксидантни свойства, като флавоноиди или каротеноиди, подтиква изследвания, които биха потвърдили неговият антиоксидантен потенциал. Екстрактите от различни части на левурда показват висока активност на извличане на свободни радикали. Антиоксидантният ефект на листата й може да бъде свързан не само с наличието на фенолни съединения, но и с висока активност на антиоксидантните ензими като каталаза и пероксидаза, докато в луковиците действа, съдържащата се супероксид дисмутаза.

Също така, летливото масло от билката е тествано за, но показва слаба антиоксидантна активност. Независимо от това, някои изолирани негови съставки разкриват обещаващи антиоксидантни свойства. Диалил дисулфида например увеличава вътреклетъчното съдържание на редуциран глутатион в червените кръвни клетки на плъхове, докато диалил сулфида повишава активността на антиоксидантните ензими и активирания Nrf2 протеин, което води до потискане на възпалителните цитокини.

• цитотоксична активност

Другите фармакологични активности, които са докладвани за A. ursinum, включват in vitro изследвана цитотоксичност. Девет различни екстракта (хлороформ, метанол и вода), получени чрез горещо екстрахиране на свежи листа, цветя и цветни стъбла, се анализират ин витро срещу миши ракови клетъчни линии меланома В16 и саркома XC. Метаноловите екстракти от въздушните части и водните екстракти от листата и цветята са неактивни или само леко активни в цял концентрационен диапазон срещу двете клетъчни линии, докато водните екстракти от цветни стъбла не показват активност към меланома В16 клетки. Хлороформният екстракт от цветни стъбла показва най-обещаващата цитотоксична активност: при концентрация 60 мкг/мл този екстракт убива 100% от меланомните В16 клетки след 24 часа, докато при концентрация 20 мкг/мл след 48 часа. Оценена е и цитотоксичната активност на смес от диосген-тетразахарид и (25Р)-спирост-5,25 (27)-диен-Зр-ол тетразахарид върху меланома В16, саркома XC и човешки фибробласти HSF. Сместа от сапонини е активна срещу миша меланома В16 и саркома XC. Тя показва 100% ефект при концентрация от 2 мкг/мл и при двата щама. Не показва активност към човешки фибробласти HSF при концентрации под 3 мкг/мл.

Диалил дисулфид (компонент на летливото масло от левурда) инхибира пролиферацията на различни човешки ракови клетъчни линии, включително рак на гърдата, белия дроб, колона, лимфомите и невробластома. Механизмът на действие включва спиране на клетъчния цикъл или апоптозата. Също така диалил трисулфида индуцира апоптоза в клетъчни линии на човешки рак на простатата PC-3 и DU-145.

Дивият чесън в кулинарията

През последните години нараства интересът към употребата му като хранителна добавка и храна. Днес е обичайна практика да се използва в кухнята. Годни за консумация са всички части на растението, без коренчетата. Свежите листа могат да се ядат сурови или варени като зеленчуци, или да бъдат съставка за песто вместо босилек. Те често се добавят към супи, сосове, ризото, равиоли и като ароматизираща подправка към сирена. Листата и цветята могат да се използват като гарнитура, в салати, докато луковиците да се употребяват като обикновен чесън. При готвене на листата, миризмата им на чесън намалява.

Стъблата се запазват чрез осоляване и се консумират като салата в Русия. Разнообразието от сирена "Cornish Yarg" имат коричка, оформена от диви чеснови листа. Луковиците и цветята се използват за приготвяне на сирене с билки по специален начин в Турция. В Германия левурдата се консумира като тонизираща и очистваща организма пролетна храна.

Листата се използват и като фураж. Кравите, които са се хранели с левурда, дават мляко, което има лек вкус на чесън, а маслото, произведено от това мляко, е било много популярно в Швейцария през 19-ти век.

Цветовете на дивия чесън също могат да се консумират варени или сурови. Миризмата им е малко по-силна от тази на листата. Прибавени в малки количества, те са декоративно и много вкусно допълнение към салатите. Цветните глави могат да се консумират и със семена в процес на начално или пълно узряване. Когато са напълно узрели чесновият вкус става още по-изразен.

Левурдната луковица се използва за храна сурова или варена. Има сравнително силен вкус на чесън. Много е малка и това прави събирането й и обработката й трудоемки. Могат да се събират от началото на лятото до началото на зимата. Събрани в началото на лятото, те се съхраняват най-малко 6 месеца. Малките зелени луковички се използват като заместител на каперсите.

Интересно за левурдата

Първото доказателство за човешката употреба на A. ursinum идва от мезолитното селище Barkеr (Дания), където е намерена отпечатъчна вкаменелост от лист див чесън. Съществуват добри доказателства за използването на билката през мезолита. Идентифицирани са луковици от нея и в късното мезолитно селище в Халсков, Дания. В швейцарското неолитно селище Thayngen-Weier бива открита висока концентрация на прашец от левурда в обитавания земен слой, тълкуван от някои като доказателство за използването на A. ursinum като фураж. Предполага се, че през тези периоди от развитието на човека, левурдата е едно от растенията, които са допринесли за доброто хранене на ловците и събирачите на растения.

A. ursinum е бил известен на ранните келти и на древните римляни. Гръцкият лекар Диоскоридес споменава четири вида лук, сред които и дивият чесън, като такива с детоксикиращ ефект.

Този вид чесън е бил известен и през Средновековието - принадлежи към групата растения, често срещани в средновековните западнославянски археологически обекти.

Крал Чарлз Велики, известен също като "Карл Велики", включвал A. ursinum в неговата "Capitulare de Villis imperialibis", където официално каталогизирал растения, предимно тези, притежаващи лечебни свойства. Документирал е как трябва да бъдат засаждани и какви грижи да се полагат за тях при отглеждането им.

Йеронимус Бок е осигурил рисунки на растението в своя "Kreutterbuch", а Лоницерус е преценил, че дивият чесън е по-добър от обикновения чесън.

В Германия има фестивал на левурдата, наречен "Ден на чесъна".

Декоративна стойност на левурда

Дивият чесън е привлекателно многогодишно пролетно-цъфтящо растение, което може да се отглежда като декоративно в частни градини. Инвазивният му растеж не пречи на развитието на другите цветя. Въпреки това изследователи предполагат, че дивият чесън може да инхибира конкурентните растителни видове, поради това че произвежда алелопатични химикали (токсични за други растения). Подобно на други членове на рода, видът произвежда органични дисулфиди, които могат да възпрепятстват растежа на околните растенията. Ернст (1977) обаче не намира доказателства за алелопатия, но открива, че тежките семена, които са разпръснати близо до родителските растения, имат ниска степен на самоунищожаване, което може да доведе до развитието на гъста килимообразна растителност. По време на цъфтеж левурдата създава етаж от бяла красота.

Внимание!

Обикновено растението се приема като безопасно за употреба. Има обаче някои данни за развитието на хемолитична анемия, дължаща се на окислително увреждане на еритроцитите след консумацията му от домашни и селскостопански животни. Изглежда, че диалил три- и тетрасулфидите, които са силно токсични за еритроцитите, могат да бъдат до голяма степен отговорни за този ефект, а тези съединения присъстват и в летливото масло на билката. Въпреки че няма данни за хемолиза, свързана с консумацията на растения от хората, някои индивиди, чиито еритроцити са необичайно уязвими на оксидативни увреждания, трябва да консумират чесъна внимателно. Също така са описани случаи на алергични реакции към някои съставки на левурдата, като диалил дисулфида, алилпропил сулфида и алицина в него са идентифицирани като алергени. Всички те присъстват и в различни препарати от билката. В Тайван, за конкретизиране действието на левурдата като алерген, са изследвани пациенти с чеснова алергия.

Листата на левурдата могат да се объркат с други подобни. За да ги различите от тях, смачквайки листото в ръка ще усетите чесновата миризма. Макар че миризмата на левурда е чеснова, има случаи на фатално отравяне чрез поглъщане на токсични растения, чиито листа, поради подобна форма, са погрешно събирани и консумирани като див чесън. Това са листата на есенния минзухар, момината сълза и бялата чемерика.

Заглавно изображение и снимков материал в статията: Николай Петков