Пшеница, Обикновена пшеница, Зимна пшеница, Обикновена зимна пшеница, Зимна обикновена пшеница, Мека пшеница, Хлебна пшеница, Кутрулица

Пшеница, Обикновена пшеница, Зимна пшеница, Обикновена зимна пшеница, Зимна обикновена пшеница, Мека пшеница, Хлебна пшеница, Кутрулица (Triticum aestivum, Triticum vulgaris) представлява едногодишна, основна полска култура. Принадлежи към семейство Житни (Poaceae). Използва се за производството на хлебно зърно. Нейни синоними на латиница са Common wheat и Bread wheat. В някои страни я наричат пролетна пшеница.

Този вид пшеница е най-разпространеният по света, включително и у нас. В този аспект, в страната ни се отглеждат само селекционирани сортове, като за тази цел работят няколко селекционни центъра.

Устройство на зимна пшеница

Меката пшеница има кухо стъбло, което се състои от 3 до 7 междувъзлия. Достига на височина до 1,5 метра. Класът й е осилест или безосилест.

Листната маса е ланцетовидна, дълга и водеща началото си от възлестите образувания. Зърното е слабо разширено към зародиша. В зависимост от сорта пшеница, ломът й е стъкловиден, полустъкловиден или брашнест.

Цветовете на растението са хермафродитни. Цъфтежът на кутрулицата е в периода юни - юли месец, а зреенето на семената август - септември.

Разпространение на пшеница

Разпространена е навсякъде по света. У нас най-благоприятни условия за отглеждането й има в Добруджа.

Използваема част на пшеница

Употребява се цялото растение с лечебни и хранителни цели, както в кулинарията, така и като фураж за някои видове животни.

Химичен състав на пшеница

Съдържание на пшеничните зърна

• витамини В1, В2, В3, Б6; Е, А, C;
• фолиева киселина;
• протеини, включително глутен;
• въглехидрати;
• мазнини;
• фибри;
• калций, фосфор, цинк, фибри, желязо, калий и др.

Лечебни свойства и приложение на пшеница

Свойства на зимната пшеница

• aнтипиретично;
• успокоително;
• антихидротично.

Предпазва от или участва в лечението на жлъчни заболявания. Притежава стимулиращо стомашната дейност свойства, съдово-протективни и противосърбежни.

Пшеницата понижава риска от диабет II. Предпазва то рак на гърдата при жени в периода преди менопаузата. В тази връзка служи още като:

• протектор срещу детската астма и заболявания на сърцето;
• предпазва от появата на камъни в жлъчния мехур;
• предпазва от сърдечна недостатъчност.

Младите стъбла на билката се използват в лечението на жлъчни заболявания и интоксикации. Пепелта от нея се прилага с цел отстраняване на дефекти по кожата. Семената й имат антипиретично, антихидротично и успокоително действие. Те се използват за лечение на нощно изпотяване и спонтанно изпотяване, както и за насърчаване на женската плодовитост.

Кълновете от семената на пшеница притежават жлъчепротективно, съдовопротективно и конструктивно свойство. Те се използват за лечение на болки в гърлото, жажда, коремна студенина и спастична болка, запек и кашлица и  др. Растението притежава противоракови свойства.

Сламата, която се получава след прибиране на пшеничните зърна, намира много приложения в бита на хората и отглеждането на селскостопанските животни. Използва се например като биомаса за производство на гориво, направата на сламени покриви, като покривка на цветни и зеленчукови гради през зимния период.

Пшеничните стъбла се употребяват още в производтсвото на хартия. Те могат да се нарежат на парченца и да се накиснат във вода за 24 часа. След това се готвят в луга или калцинирана сода за 2 часа, последвано от обработка в мелница за 1,5 часа. От така приготвените стъбла се прави хартия със зелен отенък. Тя често се използва за оразмеряване в текстилната промишленост.

Като храна, най-честата й употреба е под формата на брашно и варени семена. Пшеничните зърна могат да се прилагат и покълнали в салати или от тях да бъде получена здравословна напитка.

Внимание!

Пшеницата може да предизвика така наречената глутенова алергия. Тя се изразява в проявата на нежелана реакция от страна на имунната система към глиадин - глутенов протеин, който се установява в пшеницата.