Други ревматоидни артрити

от 25 ное 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Артритът представлява хронично възпалително заболяване на ставите, което се отличава със симетричното им засягане.

Към други ревматоидни артрити се включват:

Жените боледуват три пъти по-често от мъжете.

Въпреки многобройните изледвания, причинителят на другите ревматоидния артрит е все още неизвестен. Допуска се, че роля играят различни видове инфекциозни агенти, които отключват имунния механизъм и водят до развитие на заболяването.

При другите ревматоидни артрити, патологичният процес засяга отново ставите, като предизвиква тяхното възпаление, разрушаване на хрущяла, остеопоротични изменения в костите. В процеса участват голям брой клетки, включително Т- и В- лимфоцити, медиатори на възпалението и образуваните автоантитела.

Заболяването преминава през няколко стадия:

Начален стадий
Образуване медиатори на възпалението
Лимфоидна фаза
Агресивна фаза
Деструктивна фаза

Ревматоидният артрит започва като остро или като хронично заболяване. Най-типичното при това заболяване е симетричното засягане на ставите (полиартрит) - началните симптоми са болка и подуване на ставите. Болката се засилва при страничен натиск на ставите и безпокои болния дори и при покой, както и през нощта.

Един от най-ранните симптоми на ревматоидния артрит е сутрешната скованост. Тя може да засегне отделни стави или да бъде генерализирана по цялото тяло. Започват да се затрудняват стереотипните движения сутрин, като хранене и обличане. Засегнатите стави са отекли, с ограничени движения в тях, често се срещат луксации и различни видове деформации.

По рядко заболяването може да протече със засягането на една или две стави (съответно моно или олигоартрит).
Освен ставните прояви, заболяването може да протече и с редица други клинични симптоми от страна на други органи и системи. При част от болните се установява:

анемия;
обща отпадналост;
безапетитие;
депресия;
липса на мотивация за бъдещето.

Могат да се засегнат бъбреците с развитието на гломерулонефрит или нефротичен синдром. При част от болните се срещат прояви от сърдечно-съдовата система като:

васкулити;
формиране на клапни пороци;
развитието на миокардит или перикардит;
могат да се срещнат белодробни прояви;
засягане на очите;
костни увреждания и др.

Диагнозата на другите ревматоидни артрити се поставя от: кръвната картина, която при по-голяма част от болните показва анемия и левкоцитоза (увеличен брой левкоцити), ускорено СУЕ. Установява се повишен титър на ревматоидния фактор в серума. Рентгеновото изследване показва типичните за ревматоидния артрит промени на костите и ставите.

остеоартроза;
реактивен артрит;
ревматизъм;
болест на Бехтерев и др.

Използват се голям брой медикаменти: нестероидни, противовъзпалителни, антиревматични, противомаларийни средства, кортикостероиди и други. Важно място заема физикалното лечение и рехабилитацията. Оперативното лечение също намира приложение.

Въпреки провежданото лечение, при голяма част от болните се стига до трайна инвалидизация.