Ревматоиден бурсит МКБ M06.2

Ревматоидният бурсит представлява възпаление на околоставните торбички, което води до дразнене на тъканта, тапицираща отвътре стените им, при което тя става груба и произвежда по-голямо от нормалното количество течност.

Нормално синовиалната течност в невъзпалената бурса има много малък обем и стените на тази "приплесната" торбичка се плъзгат гладко една спрямо друга, като улесняват движението на структурите, между които бурсата се намира. При възпалената бурса повишеното налягане в нея (увеличено количество течност в ограничен обем) и загрубелите стени нарушават функцията и предизвикват болка при движение.

Възпалението може да се причини от различни фактори. Ако възпалителният процес продължи дълго време, това може да доведе до отлагане на калциеви кристали в бурсата (това най-често се наблюдава в бурсата на рамото).

Ревматоидният бурсит може да бъде както остър (започва бързо, оплакванията са силно изразени и спонтанно или с лечение отминава), така и хроничен (продължава дълго време, оплакванията са по-слабо изразени или се засилват на пристъпи.

Причините за възникването на бурсит могат най-общо да се разделят в три групи:

• травма - остра или едномоментна и хронична или постоянна.

• инфекция - не трябва да се бъркат понятията "възпаление" и "инфекция"; възпалението представлява защитна реакция на организма, в която участват специализирани клетки и вещества спрямо голям брой събития, докато инфекцията и инфекциозният процес представляват навлизане на болестни микроорганизми в дадена тъкан; спрямо инфекцията организмът отговаря с възпалителен процес, т. е. инфекцията е само една от причините за възпаление; когато няма микроорганизъм, предизвикващ възпалителните промени, говорим за стерилно или "асептично" възпаление.

• отлагане на микрокристали.

Клинична картина при ревматоиден бурсит включва:

• подуване

Подуването е налице е само при по-повърхностните бурси (като тази на лакътя или тези около коляното). Дължи се на натрупване на серозна течност в торбичката, която възпалените стени произвеждат в по-голямо от нормалното количество.

• зачервяване на надлежащата кожа

Зачервяване на надлежащата кожа е налице е само при възпалението на повърхностно разположените бурси, дължи се на по-голям приток на кръв и телесни течности към засегнатото място. Ако зачервяването е особено силно изразено, това може да буди съмнение за инфекциозен причинител.

• болка

Различна по сила болка или болезненост, усещаща се над мястото над бурсата. Болката може да е остра или по-тъпа, засилва се при определени движения или поза на тялото, при които стените на бурсата се трият една в друга или се опъват. Различна по сила болка се усеща и при натиск над мястото на засегнатата бурса.

• Затопляне на кожата над бурсата

Затопляне на кожата над бурсата се наблюдава по-рядко при повърхностно разположените бурси и се дължи на по-голям приток на кръв и телесни течности към засегнатото място. Ако затоплянето е особено силно изразено, това може да буди съмнение за инфекциозен причинител.

• ограничени движения.

• чувство за триене или прескачане.

• хипотрофия на мускулатурата, поради намаляването на движенията в областта около дадена става.

Диагноза при ревматоиден бурсит включва:

• изследване на течното съдържимо на бурсата: често се налага да се извлече течност за изследване от вътрешността на бурсата чрез пунктиране на околоставните торбички с игла и спринцовка. Извлечената течност се изследва за наличие на белези на инфекция, белези на системно заболяване и т. н.

• изследване на кръв от периферна вена: взема се чрез спринцовка и игла; взетата кръв се изследва за белези на инфекция и системни заболявания и т. н.

• рядко се използват по-скъпите и по-трудно достъпни изследвания като магнитен резонанс, ултразвуково изследване и т. н.

Лечението на ревматоидният бурсит зависи от тежестта и давността на оплакванията, възрастта на болния и общото му състояние, наличието на други заболявания (напр. тежки системни заболявания). Лекарят може да предпише физиотерапия, в която по преценка на лекар-специалист се прилагат студолечение, топлолечение, ултразвук, йонофореза и др. Важна част от комплексното лечение е баланса между ограничаване на движенията в засегнатата област и извършването на упражнения, които имат за цел да възстановят обема на движение и силата на мускулите. Трябва да се избягва пълно обездвижване, тъй като то може да доведе до образуване на сраствания около ставите и сухожилията, което предизвиква " замръзване " на ставата. Наред с вземане на течност за изследване от бурсата със спринцовка и игла, може да се изтегли цялото налично количество течност, което ще облекчи напрежението в бурсата и съответно болката. Това е само част от общото лечение.

При неповлияване на симптомите от споменатото лечение, лекарят може да извърши инжектиране на мощно противовъзпалително лекарство (кортикостероид), придружено или не с местно обезболяващо средство (локален анестетик), вътре в засегнатата бурса или в тъканите около нея. Това лечение обикновено е много ефективно, но въпреки това симптомите могат да се появят отново след известно време. Инжектиранията на тези препарати не трябва да се прилагат твърде често (не повече от 3 пъти годишно при интервал между инжекциите поне 30 дни). При неповлияващ се от консервативно лечение ревматоиден бурсит, лекарят може да предприеме хирургично лечение.