Възпалителна полиартропатия МКБ M06.4

 Ревматоидният артрит, системният лупус еритематодес и псориатичният артрит са вид възпалителни полиартропатии. В резултат на свръхактивна имунна система, организмът атакува собствените си тъкани, което води до възпаление и на ставите.

Данни за ревматоидния артрит, неговата патофизиология, клинична картина, диагноза и лечение са разгледани подробно в други ревматоидни артрити мкб M06.

Системният лупус еритематодес (SLE) най-често е предтсвен от:

• периферен полиартирт със симетрично участие на малките и големи стави
• фоточувствителност
• дискоиден и пеперудобразен обрив
• плеврална болка
• язви в устната кухина и носа
• изпотяване и субфебрилна температура
• Феномен на Рейно

Ставното засягане, представлява сублуксация на метатарзофалангеалните стави, улнарно отклонение и деформация тип "лебедова шия". Пациентите съобщават за болки в ставите (артралгия) и артрит: подуване, скованост, характерни деформации.

При съмнение за SLE се осъществяват както рутинните изследвания на кръв, урина, ЕКГ, рентгенови снимки, така също и специални: анти нуклеарен тест за антитела, анти-Sm антитела, LE-клетки. Важни са и анамнестичните данни за артрит, пепрудообразен обрив, фоточувствителност, дискоиден обрив, язви в устата, перикардит.

Целта на лечението при този тип възпалителна полиартропатия е да облекчи симптомите и да превентира усложнения. Приемат се НСПВС, КС, хидроксихлороквин, имуносупресори, при нужда се прилага и симптоматично лечение.

Псориатичния артрит се подозира при:

• налични анамнестични данни за псориазис в семейството
• засягане на дисталните интерфалангеални стави
• данни за спонтанни и повтарящи се болки в ставите

Типичните оплаквания за болестта са: ентезит, бурсит, тендинит, епикондилит,болка в петата и плантарните фасции, хлътване на нокътната плочка и онихомикоза. Болка в областта на сакрума. Няма зависимост между тежестта на псориазиса и тежестта на псориатичния артрит.

Диагнозата на този тип възпалителна полиартропатия се поставя трудно. Фамилната анамнеза, отрицателния ревматоиден фактор, клиничната картина, инструменталните изследвания, са показателни за развитие на заболяването.