Остър синуит, неуточнен МКБ J01.9

Синузитът е остро настъпващо възпалително заболяване, което засяга синусовите кухини. В статията остър синуит, неуточнен ще разгледаме възпалително заболяване, засягащо някои от синусите без да е ясно кои точно кухини са ангажирани. Оплакванията могат да бъдат неспецифични за това заболяване, затова за потвърждаване на диагнозата се изискват допълнителни образни методи.

Неуточненият остър синузит е много често срещано заболяване в световен мащаб, като в САЩ приблизително на година боледуват около 30 милиона души. Заболяването се среща по-често при жени, отколкото при мъже. При малки деца се среща много рядко, тъй като при тях синусовите кухини все още не са напълно развити (различните синусови кухини се развиват в различен период от развитието на индивида). Ако едно дете е с характерната симптоматика на синусово засягане от възпалителен процес, то най-вероятно се касае за остър етмоидален синуит.

При възрастни възпалението на максиларните синуси се среща най-често, след това на фронталните синуси и най-рядко е изолираното засягане на сфеноидалните синуси, като при тях рискът от усложнения на мозъка е много голям. Затова навременната диагностика и лечение са от изключителна значимост за благоприятен изход от заболяването без усложнения.

Причината за възпаление на синусите може да бъде много разнообразна-от различни инфекции до вродени малформации на носната кухина. Най-честата причина за остър синуит е някаква предхождаща инфекция (бактериална или вирусна) на горните дихателни пътища. В това отношение като най-често такова засягане се посочва острият назофарингит или така наречената хрема, която е най-разпространеното заболяване в световен мащаб.

Много често дори се среща едновременното възпаление на носната кухина и някои от синусовите кухини, известни под термина риносинуит. Това е така поради патофизиологичният механизъм на засягане на носната кухина вследствие, на което се възпаляват и синусовите кухини. Точният механизъм, по който се получава това патологично явление ще бъде представен по-долу.

Класифицирането на причинителите на заболяването е основно по природния произход на самия причинител:

1. Вируси - най-често именно различни щамове вирусни агенти причиняват инфекция на горните дихателни пътища и по-конкретно синусовите кухини. Когато заболяването е причинено от вирусна инфекция то е с по-благоприятна прогноза и обикновено симптомите отшумяват след около 10 дни без усложнения. Най-често срещаните видове вируси са:

• Риновируси
• Коронавируси
• Вирус на грипа и парагрипни вируси
• Аденовируси
• Ентеровируси

2. Бактерии - за доказването на налична бактериална инфекция е нужно микробиологично изследване, което да докаже това, защото лечението на синузит причинен от вируси и бактерии е различно. Когато имаме бактериална инфекция, то евентуално тя се е проявила при отслабване на имунитета на пациента поради различни причини като прекарана вирусна инфекция, хронично заболяване, свързано с имунодефицит и др. Видовете бактериални причинители, които причиняват остър синуит, неуточнен са:

• S.aureus
• S.pneumoniae
• H.influenzae
• M.catarrhalis

3. Гъбички - макар и рядко, но се среща синузит причинен от гъбични агенти. Проявява се при пациенти с някакво имунодефицитно заболяване или друго състояние, свързано с отслабване на имунитета (стрес, продължителна употреба на кортикостероиди и др.). Също така често срещано явление е при ХИВ-позитивни.

Освен това за заболяването се посочват различни рискови фактори, които допринасят или могат да допринесат за появата му. Някои от тях са:

• Алергия към различни вещества в храните, домашният прах, козина на различни животни и др. При наличието на алергия при срещата на макроорганизма със самия алерген се активира имунна реакция, която причинява отток на лигавицата на респираторния тракт, което нарушава въздушната струя. По този начин се създават условия за развитието на инфекции.
• Анатомични вариации - при доста хора се срещат вродени малформативни промени в структурата на носната кухина, както и синусите. Тук са включени анатомични вариации в отвърстията на синусите, както и изкривяването на носната преграда от някаква травма.
• Зъбни инфекции - много често именно зъбната инфекция е отговорна за разпространението на самата инфекция към максиларните синуси. Този тип остър синузит се нарича с одонтогенен произход.
• Имунодефицитно състояние
• Назална сухота - причинена от недостатъчното отделяне на мукус.
• Интубация по време на операция или назогастрична сонда - чуждото тяло в носната кухина предразполага към инфекции.
• Носни полипи - доброкачествени разраствания на епитела, покриваш носната кухина и синусите, което създава механична пречка на дренажа на синусите.

Механизмът, по който настъпва възпаление на някои от синусите е пряко свързан с нарушение в техните функции. Някои от основните функции на синусовите кухини са:

• Овлажняване и затопляне на вдишвания въздух
• Подобряване на гласовия резонанс
• Олекотяване на черепа
• Секреция на слуз, която подпомага пречистването на въздуха от вредни частици

За разбирането на заболяването е важно познание от страна на лекаря за анатомичното разположение на отделните синуси. Подробна информация може да намерите в статията за околоносни кухини.

Самото възпаление на синусовите кухини се причинява от нарушение в нормалния транспорт на мукус от кухините, който физиологично е еднопосочен. Самата ретенция на мукус се предвещава от намаление на мукоцилиарния клиърънс, задебеление на стените синусовите кухини, предизвикано от оттока и хиперемията на лигавицата. Възпалението на синусите причинява метаплазия (промяна) на ресничестите гоблетови клетки, което нарушава самия клиърънс.

Обструкцията на отворите на синусите води до задръжка на мукус, понижаване на рН, понижаване на парциалното налягане на кислорода, което е идеална среда за развитието на бактерии.
Симптомите на остър синузит, неуточнен са разнообразни и неспецифични за самото заболяване. Могат да се проявяват и при други възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. Класическите симптоми на заболяването са:

1. Чувство за тежест и натиск в лицевата област - получава поради повишеното налягане в синусите от обструкцията.

2. Главоболие - при различното засягане на синусите болката се проявява в различни части на главата. Тя може да ориентира за евентуалното засягане на някои от синусите.

• Фронтални синуси - болката е локализирана над очите.
• Максиларни - болката е локализирана под очите.
• Етмоидални - болката е около носа или се усеща като ретроорбитална (зад очите).
• Сфеноидални - неспецифична болка, основно проявяваща се в тилната област на черепа.

Болката е по-силна сутрин и се усилва при дъвчене или движение на главата. Именно тя често кара пациентите да потърсят лекарска помощ.

3. Ринорея - обилното отделяне на секрет от носа е характерно за това заболяване. Като характеристика самият секрет може да бъде с различен цвят и гъстота, по които може да се съди за вида на причинителя. При вирусна инфекция секретът е прозрачен, а при бактериална инфекция секрецията е по-гъста и с жълто-зелен цвят.

4. Симптоми от страна на носа

• Хипосмия - намалено чувство за мирис
• Халитоза - лош дъх
• Хъркане при сън, съпроводено с дишане през устата

5. Генерализирани симптоми

• Фебрилитет - повишена телесна температура
• Обща отпадналост - астеноадинамия

6. Симптоми, които изискват незабавна лекарска помощ и лечение:

• Висока температура над 39 градуса
• Диплопия - двойно виждане
• Периорбитален отток или еритема (зачервяване)
• Силна болка, наподобяваща тригеминалната болка

Според продължителността на симптомите заболяването основно се разделя на:

• Остър синузит - при продължителност на оплакванията до 4 седмици.
• Подостър синузит - продължителност от 4 до 12 седмици.
• Хроничен синузит - при персистиране на симптомите над 12 седмици.

Като усложнения на заболяването се посочват:

• Орбитален целулит
• Менингит
• Екстрадурален абсцес
• Субдурален абсцес
• Остеомиелит
• Тромбоза на кавернозния синус
• Пневмония

Тези усложнения са сериозни и изискват незабавна лекарска помощ, тъй могат да бъдат животозастрашаващи.

За поставянето на диагноза на заболяването от лекарски специалист са нужни допълнителни назначения за образна диагностика, тъй като симптомите на заболяването не са специфични. Още при прегледа се установяват типичните оплаквания, както и налична болка при палпация на засегнатите проекционни места на синусовите кухини. Това може да ни ориентира за засегнатите синуси, но диагнозата се потвърждава окончателно от назначаването на образно изследване (рентгенография или КТ), при което ясно се визуализират.

За доказване на бактериална инфекция, както вече споменахме се взима материал за микробиологично изследване, което може да помогне с назначаването на подходящо антибиотично лечение. Също е така е важно при прегледа да се аускултират белите дробове за евентуално разпространение на инфекцията.

Лечението на остър синуит, неуточнен е на базата на оплакванията от страна на пациента. Някои от лекарствените медикаменти, които се използват в курса на лечение са:

• Назални деконгестанти - съдържащи оксиметазолин или ксилометазолин. Важното при тях е употребата им да не надвишава период от 2 седмици, тъй като се развива изявена зависимост на носната кухина към употребата на деконгестанти. Освен това активните съставки на самите капки за нос имат неблагоприятно действие върху носната лигавица.
• Антипиретици - при повишена телесна температура се използват антипиретици, които имат за цел облекчение на този симптом.
• Аналгетици
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВЛ)
• Физиологични назални спрейове
• Антихистамини не се препоръчват за употреба без доказана алергия.

При наличие на бактериална инфекция или при съмнение за такава лекарите предписват антибиотично лечение в 70% от случаите. Изписваните антибиотици трябва да имат широк спектър на действие и да бъдат ефективни към най-често срещаните бактериални причинители на остър синузит. Повечето лекари предписват от 10 до 14-дневен период на антибиотично лечение. Направено е проучване, което показва, че по-кратките курсове на антибиотично лечение са също толкова ефективни, колкото дългосрочните.

Също така при използването на антибиотици не трябва да се прекалява с дозирането, тъй като има голям риск от развитие на алергична реакция срещу самия антибиотик, съпроводена с гадене, повръщане и обрив.

Най-ефективните антибиотици за остър синузит са:

• Амоксицилин с клавуланова киселина (аугментин)
• Азитромицин
• Кларитромицин
• Цефалоспорини втора и трета генерация

Острият синузит е самоограничаващо се заболяване, което в повечето случаи отшумява след 10 дни. Има и някои алтернативни методи, които нямат доказан лечебен ефект, но могат да подобрят общото състояние при това заболяване. Такива са:

• Вдишване на пара
• Поддържане на хидратация
• Топли компреси на лицето
• Хранителен режим, богат на макронутриенти
• Избягване на цигарен дим

В редки случаи на персистиране на оплакванията или развитието на някое от усложненията на заболяването може да се предприеме оперативно дрениране на засегнатите синуси. Най-често това се случва при пациенти, които не са предприели правилно лечение на заболяването.