Пневмоторакс

Белите дробове са покрити от обвивка, наречена плевра. Тя се състои от два листа: париетален, покриващ вътрешната повърхност на гръдната кухина, и висцерален, покриващ повърхността на белия дроб. Между двата листа се намира малко пространство изпълнено с течност, наречено плеврална кухина. Лявата и дясната плеврална кухина са напълно отделени една от друга. Те не притежават пряка връзка по-между си. Плевралната кухина подпомага функционирането на белите дробове, по време на дишане. Плевралната течност спомага за плъзгането на двата листа на плеврата, което възпрепятства триенето между тях.  

Нарушаването на херметичността на плевралната кухина предизвиква свиването на белите дробове към хилусите им. Това състояние се нарича пневмоторакс и се дължи на изравняването на интраплевралното с атмосферното налягане. Или с други думи пневмотораксът представлява навлизане на въздух между двата листа на плеврата. Тъй като лявата и дясната плеврална кухина (около двата бели дроба) нямат пряка връзка, при едностранното нарушаване на херметичността се свива само единият бял дроб. Тогава се говори за едностранен пневмоторакс.

Най-честите симптоми при пневмоторакса са внезапна, остра, пронизваща болка в едната страна на гръдния кош и влошаване на дишането. Има различни видове пневмоторакс:

• първичен спонтанен пневмоторакс – най-честия тип, чийто причинител не е известен, но се развива и при здрави хора, като по-често се среща при пушачи;
• вторичен спонтанен пневмоторакс – развива се като усложнение на вече съществуващо заболяване на белите дробове (хронична обструктивна белодробна болест, пневмония, туберкулоза и др.);
• травматичен пневмоторакс – причинява се вследствие от инциденти като автомобилна катастрофа, счупване на ребра и др.;
• пневмоторакс, причинен от функционални нарушения на белите дробове или сърцето.

За диагностициране на това състояние се използват методи за диагностика, като рентгенография на гръден кош или компютърна томография.

При някои състояния се изисква изкуствено предизвикване на пневмоторакс. Напимер при заболявания, като белодробната туберкулоза, се цели белите дробове да са в покой. С цел да се ограничат движенията, на белите дробове по време на дишане, в медицинската практика понякога се предизвиква изкуствен пневмоторакс, като се въвежда дозирано количество въздух в плевралната кухина. Такъв пневмоторакс може да се поддържа с месеци. При това въвеждане на малко количество въздух, се намалява интраплевралното негативно налягане и по този начин белите дробове не могат да се разширят напълно, като при вдишване остават полусвити. След известно време, изкуствено въведеното количество въздух се резорбира и белите дробове възобновяват своята подвижност.

При хирургични интервенции в областта на белите дробове и сърцето се налага гръдният кош да се бъде отворен. В тези случаи, по време на оперативната намеса се използват системи, които вкарват дозирано количество въздух под повишено налягане. Известно време след затварянето на гръдния кош е нужно да се поддържат дирижирано налягане и ритъм на дишане, чак след което се преминава към спонтанно дишане.