Тест за антитела срещу надбъбречните жлези

Тестът за антитела срещу надбъбречните жлези отчита наличието на адренални автоантитела в кръвта. Това са автоантитела, които атакуват собствените структури в случая, надбъбречните жлези. Този тест се използва в диагностицирането и проследяването на пациенти, за които се предполага, че имат автоимунна надбъбречна недостатъчност. Проява на тази автоимунна форма е болестта на Адисон (хронична надбъбречна недостатъчност, резултат от автоимунно разрушаване на кортекса на жлезата).

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Тест за антитела срещу надбъбречните жлези се използва в диагностицирането и проследяването на пациенти, за които се предполага, че имат автоимунна надбъбречна недостатъчност. Проява на тази автоимунна форма е болестта на Адисон (хронична надбъбречна недостатъчност, резултат от автоимунно разрушаване на кортекса на жлезата).

Стероидната синтеза е много комплексен процес, който се извършва в надбъбречните жлези или гонадите (половите жлези) с помощта на ензим 21-хидроксилаза (участва в синтезата на минералкортикоидите и глюкокортикоидите). Автоантителата са насочени срещу този ензим, което води до хормонална недостатъчност и болест на Адисон. Жените могат да развият хирзутизъм (повишено окосмяване), поликистичен овариален синдром или аменорея.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Уведомете здравния работник ако имате заболяване или приемате медикаменти, които могат да предизвикват кървене. 

Метод на провеждане на изследването:

Взема се кръв в контейнер за биохимично изследване, ако не може да се изработи веднага, серумът трябва да се съхранява в хладилник до 1 седмица или замразен до 6 месеца. Не се работят проби с хемолиза (с разрушени еритроцити). Методът, който се използва, е радиалнаимунодифузиа (RIA) за откриване на 21-хидроксилаза антитела. 

Какво ще усещате по време на изследването?

Пациентът усеща убождане на мястото на венозното пунктиране.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

За пациента рисковете от вземане на венозна кръв са минимални.

Резултати от проведеното изследване:

Референтни граници < 1 U/mL. Нормално антитела срещу ензима 21-хидроксилаза не се откриват в серума на пациенти.

Позитивните резултати при тест за антитела срещу надбъбречните жлези > 1 U/mL показват наличие на антитела срещу 21-хидроксилаза и са маркери за автоимунно заболяване на Адисон. Това състояние може да се прояви самостоятелно или в комбинация с тип I или II автоимунен полигландуларен синдром (APS). Повече от 50% от тези пациенти имат и високи нива на антитиреоидни пероксидаза антитела, които са причина за развитието на вторичен хипотиреоидизъм. При други пациенти хипотиреоидизмът има субклинична изява (доказателство за това е повишеното ниво на тиреотропния хормон TSH и нормална тиреотоксинова концентрация), при тях заболяването може да еволюира до клинично изявен хипотиреоидизъм (синдром на Шмид). След като поне 90% от кортекса е разрушен клинично се проявява надбъбречната инсуфициенция.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Ако приемате медикаменти потискащи имунната система (имуносупресори) като кортикостероиди напр., могат да се получат фалшиво отрицателни резултати.