Антикардиолипинови антитела
› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването
› Необходима ли е предварителна подготовка
› Метод на провеждане на изследването
› Какво ще усещате по време на изследването
› Има ли рискове от провеждането на изследването
› Резултати от проведеното изследване
› Кога не трябва да провеждате изследването
Въведение
Антикардиолипиновите (или само кардиолипнови) антитела са автоантитела, произведени от имунната система, които погрешно се насочват към собствените кардиолипини на тялото - вещества, открити в най-външния слой на клетките (клетъчните мембрани) и тромбоцитите. Тези автоантитела могат да повлияят на способността на тялото да регулира съсирването на кръвта.
Чрез изследването се откриват наличието на три класа (IgG, IgM и/или IgA) кардиолипинови антитела.
Кардиолипините и други свързани фосфолипиди са липидни молекули, които играят важна роля в процеса на кръвосъсирване. Кардиолипиновите антитела са насочени към кардиолипините и са свързани с повишен риск от развитие на повтарящи се патологични кръвни съсиреци (тромби) във вените и артериите, като дълбоките вени на краката (дълбока венозна тромбоза, ДВТ) или белите дробове (белодробна емболия).
Те могат също да бъдат свързани с нисък брой на тромбоцитите (тромбоцитопения), повтарящи се спонтанни аборти (особено през втория и третия триместър), както и с преждевременно раждане и прееклампсия.
При установяване на кардиолипинови антитела и/или друго антифосфолипидно антитяло, трябва да се мисли за антифосфолипиден синдром (АФС). АФС може да бъде първичен или вторичен. Първичният АФС не е непременно свързан с автоимунно разстройство, докато вторичният АФС е свързан с автоимунно състояние.
Антикардиолипиновите антитела са най-често срещаните антифосфолипидни антитела - група автоантитела, свързани с прекомерно съсирване и автоимунни заболявания, като например системен лупус еритематозус. Те често се откриват с други антифосфолипидни антитела, като лупусен антикоагулант и анти-бета-2 гликопротеин 1.
Съществува по-силна асоциация между IgG антитела и венозна тромбоза, докато IgG и IgM могат да се наблюдават при артериални тромбози, включително остър инсулт.
Кардиолипиновите антитела могат също да присъстват временно при хора с остри инфекции, ХИВ/СПИН, някои видове рак, с лекарствено лечение (като фенитоин, пеницилин и прокаинамид), както и при възрастни хора.
Някои други тестове, които могат да бъдат извършени във връзка с изследването за кардиолипинови антитела, включват:
» Тест за лупусен антикоагулант
» Анти-бета-2 гликопротеин 1 антитяло
В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването
Тестът за антикардиолипинови антитела обикновено се назначава при наличие на симптоми, предполагащи кръвен съсирек (тромбоза), особено когато те се повтарят. Признаците и симптомите варират в зависимост от местоположението на съсирека.
Ако съсирекът е в дълбоките вени на краката (дълбока венозна тромбоза, ДВТ), човек може да има симптоми като:
- болка в краката или повишена чувствителност, обикновено в единия крак
- подуване на краката, оток
- промяна в цвета на крака
Ако съсирекът засяга белите дробове (белодробна емболия), симптомите могат да включват:
- внезапен задух
- кашлица
- хемоптиза (наличие на кръв в храчките)
- болка в гърдите
- учестен пулс
Изследването може да се назначи и при анамнеза за повтарящи се спонтанни аборти, както и при тромбоцитопения и симптоми на антифосфолипиден синдром (АФС).
Тестът може да се назначи заедно с тестване за лупусен антикоагулант като последващо действие след установяване на удължен aPTT тест. Ако се открият кардиолипинови антитела при първоначален тест, той обикновено се повтаря 12 седмици по-късно, за да се определи дали тяхното присъствие е постоянно или временно. Ако човек с известно автоимунно разстройство даде отрицателен тест за кардиолипинови антитела, той може да бъде повторно тестван по-късно, тъй като тези антитела могат да се развият по всяко време в бъдеще.
Изследването за кардиолипинови антитела може също да бъде назначено, когато дадено лице има признаци и симптоми на автоимунно заболяване и/или има положителен резултат от ANA тест.
Ако кардиолипинови антитела не се открият при лице с диагностицирано автоимунно разстройство като лупус, тогава могат да бъдат назначени тестове в бъдеще с цел скрининг за тяхното развитие.
Необходима ли е предварителна подготовка
Изследването на антикардиолипинови антитела не изисква специална предварителна подготовка относно приема на храна и течности.
Преди изследването е необходимо да информирате лекаря си за всички лекарства и хранителни добавки, които приемате, тъй като някои лекарствени средства могат да повлияят резултатите от изследването, включително:
Метод на провеждане на изследването
За провеждането на това изследване е необходимо да се вземе венозна кръв, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:
Какво ще усещате по време на изследването
Подробна информация за това, което е възможно да усетите при вземането на кръвта, необходима за това изследване, ще намерите в:
Има ли рискове от провеждане на изследването
Вземането на кръв като цяло се смята за нискорискова процедура, но както при всяко изследване и при това са възможни усложнения.
Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за изследване на естрогените в кръвта, ще намерите при:
Резултати от проведеното изследване
Има три класа кардиолипинови антитела, които могат да присъстват в кръвта: IgG, IgM и/или IgA.
Двата най-често тествани са IgG и IgM. Въпреки това, ако тези тестове са отрицателни и все още съществуват клинични съмнения, тогава може да се назначи изследване за IgA кардиолипинови антитела.
Антикардиолипинови антитела могат да бъдат открити временно при хора с остри инфекции, ХИВ/СПИН, някои видове злокачествени заболявания, прием на някои лекарства и при възрастни хора.
Като цяло, всички пациенти с положителен тест за антикардиолипинови антитела трябва да бъдат тествани отново след 6 до 8 седмици, за да се изключат преходни антитела, които обикновено нямат клинично значение.
Резултатите от изследването могат да варират между различните лаборатории.
Нормални стойности:
- IgG:
отрицателен:
неопределен: 15−20 g/L
положителен: >80 g/L
- IgM:
отрицателен:
неопределен: 13−20 g/L
положителен: >80 g/L
Отрицателен резултат означава, че антикардиолипинови антитела не присъстват или не присъстват в откриваемо ниво в кръвта по време на изследването.
Отклонения от нормата:
Кардиолипиновите антитела може да се установят в кръвта в случай на:
- инфекция
- напредване на възрастта
- прием на някои медикаменти
- антифосфолипиден синдром (АФС)
- сифилис
- автоимунни заболявания
- злокачествени заболявания
Кога не трябва да провеждате изследването
Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на антикардиолипинови антитела или да повлияят на резултатите от теста, включват:
- Неправилно вземане на кръвната проба
- Неправилно съхранение и транспортиране на кръвната проба
- Хемолиза на кръвната проба
- Хиперлипидемия
- Злокачествени заболявания
- Прием на някои медикаменти - хинидин, прокаинамид, фенитоин и пеницилин
- Вирусни инфекции - например ХИВ
- Остри бактериални инфекции
- Сифилис
Заглавно изображение: www.freepik.com
Коментари към Антикардиолипинови антитела