Друг вид профилактична хирургична намеса МКБ Z40.8

Профилактичната хирургия представлява превантивна хирургия. Целта е да се премахнат тъкани, органи или жлези от тялото, които въпреки че в момента не показват признаци за развитие на малигнен процес или други заболявания, носят висок риск за развитието им в бъдеще.

• Аденоматозни полипи – тези видове полипи имат шанс да прерастнат в ракови. По време на скрининг със сигмоидоскопия или колоноскопия полипите могат да се видят и отстранят.
• Фамилна аденоматозна полипоза – доказано е, че почти всички пациенти с това състояние развиват колоректален рак до 40 годишна възраст.
• Синдромът на Lynch – наследствено състояние, което увеличава риска от рак на дебелото черво, рак на ендометриума и някои други ракови заболявания
• Възпалително заболяване на червата – при хора с хронично възпалително заболяване на червата, като например улцерозен колит и болест на Крон, е наложително да се прави профилактична колоноскопия, за да търсят признаци на рак на дебелото черво. Ако се открие рак, той може да бъде лекуван по подходящ начин.

Към друг вид профилактична хирургична намеса е включена профилактичната колостомия със създаване на илеостома или илео-анална анастомоза, за да се запази функцията на червата. Колостомията е хирургична интервенция за отстраняване на цялото или част от дебелото черво. Тя се използва за лечение или предотвратяване на заболявания и състояния, които засягат дебелото черво. Съществуват 4 типа колостомия:

1. Тотална – премахва се цялото дебело черво
2. Частична – отстранява се част от дебелото черво, може да се нарече още междинна колостомия
3. Хемиколостомия – премахване на дясната или лява част на дебелото черво
4. Проктоколостомия – отстраняване не само на дебелото черво, но и на ректума

Колостомията обикновено изисква допълнителни процедури за прибиране на останалите части от храносмилателния тракт. Както всяка една операция, така и тази крие своите рискове. Усложненията зависят от общото здравословно състояние на пациента, вида на колектомията и подхода, който хирургът използва, за да извърши операцията.

Като цяло, усложненията на колостомията могат да включват:

• Кръвоизлив
• Кръвни съсиреци на долните крайници (дълбока венозна тромбоза) и белите дробове (белодробна емболия)
• Инфекции
• Увреждане на органите в близост до дебелото черво (пикочен мехур и тънко черво)

Операцията може да се извърши по два начина:

1. Открита колостомия – операцията включва дълъг разрез в корема, за да се получи достъп до дебелото черво. Използват се хирургични инструменти за освобождаване на дебелото черво от околните тъкани и се отрязва част или цялото дебело черво.
2. Лапароскопска колостомия – нарича се също минимално инвазивна колостомия, защото се правят няколко малки разреза в корема. В тялото се вкарва малка видеокамера през единият разрез, а специалните хирургични инструменти през останалите.

Хирургът наблюдава на видео екран в операционната зала и инструментите се използват за освобождаване на дебелото черво от околните тъкани. След това дебелото черво се извежда навън през малък разрез в корема. Това позволява на хирурга да работи върху дебелото черво извън тялото. В края на операцията дебелото черво се връща на мястото си.

Диабетът е социално значимо заболяване, засягащо над 400 милиона души по света. То е с хроничен характер и се дължи на недостатъчна продукция на хормона инсулин или на нарушение в действието му. Инсулинът помага за преминаване на кръвната захар в клетките, където тя се използва за енергия. Като всяко едно заболяване, така и диабетът има своите усложнения – диабетна кетоацидоза, диабетна кома, респираторни инфекции, периодонтално заболяване, артериална хипертония, диабетна ретинопатия, катаракта, диабетна нефропатия и диабетна полиневропатия и други.

При пациенти, страдащи от диабет, раните зарастват по-трудно. Тези рани са входна врата за много болестотворни микроорганизми. Често се случва да се появи гнойна инфекция, която трудно се отстранява. Тъй като се разпространява, се налага друг вид профилактична хирургична намеса, за да се предотврати развяването на околните тъкани. Пациентите с усложнения на диабета, включително периферна полиневропатия, са с десет пъти по-голям риск от постоперативни усложнения. Съответно, преди да се обсъди хирургическата интервенция, трябва внимателно да се прегледат и оценят нехирургичните възможности.

Подходящи пациенти за профилактична хирургия са тези с контролирани други заболявания. Препоръчва се специализирани посещения на всеки три до шест месеца на пациенти с деформация на краката и загуба или намаляване на сетивността и на всеки два месеца за тези с данни за улцерация (язвоподобни увреждания на кожната повърхност) или ампутация. Тези посещения са с цел, за да се оцени необходимостта от профилактична операция. Клиничните находки, които показват, че е необходима хирургична намеса са повтарящи се хиперкератични лезии, еритема, повишена температура, интрадермален кръвоизлив или ерозии на меките тъкани.

Рубриката друг вид профилактична хирургична намеса включва и премахване на костни изпъкналости чрез остеотомия или резекция. В случаите на повтарящи се улцерации или остеомиелит в метатарзалната глава, хирургът може да извърши обща първа съвместна резекция. Тази процедура, както е описана от Фрайкберг и колеги, трябва да включва отстраняването на метатарзалната глава, основата на проксималната фаланга и двете сезамовидни кости.

Пациенти с атрофия или намаление на подкожната мастна тъкан, вследствие на повтарящи се улцерации, могат да се възползват от увеличаване на меките тъкани. Присаждането на мастна тъкан осигурява равномерно разпределение на товара върху ходилото - както локална стабилност на меките тъкани, така и предотвратяване на усложнения в бъдеще.